Решение № 15 от 19.01.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр.Велинград, 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100424 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. за установяване съществуване на вземане на адвокат Г. Х. Б. с ЕГН ********** от Община Велинград за сумата в размер на 2758,21 лв., ведно със законната лихва за периода от 16.02.2024 год., до изплащане на вземането, произтичащо от Протокол № 1/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 7/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършени от ищеца правни действия в полза на Община Велинград по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г.

Д., за което е издадена Заповед № 103 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.02.2024г. по ч. гр. д. 185/2024г. на РС- Велинград, но изпълнителен лист не бил издаден, доколкото Община Велинград възразила срещу заповедта в установения от закона срок. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград представя писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове.

Преди първото открито съдебно заседание изразява писмено становище по основателността на предявения иск. Твърди, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия, и то доколкото същите отговарят 1 на изискванията на закона и са в интерес на Община Велинград. Не оспорва, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и чл. 36,ал. 1 от ЗА. Счита, че това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност, но в интерес на представлявания, което в случая не било налице. Намира иска за погасен по давност, тъй като дори и при липса на конкретно договорено възнаграждение за положения труд, размерът му бил определяем и ако падежът за плащане на дължимо възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не можел да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като съобрази представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното по делото ч. гр. д. № 185/2024год. по описа на Районен съд Велинград се установява, че в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение № 103/19.02.2024г. на парично задължение по чл. 410 ГПК , с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да му заплати сумата 2758,21 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 16.02.2024год. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 55,16лв. и 437,90 лв. адвокатско възнаграждение.

От представеното пълномощно изх. № 92 00/2423/03.09.2018 год. на Община Велинград, е видно, че К. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград е упълномощил ищеца да осъществява процесуално представителство в производството по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., като извършва процесуално представителство до окончателното му приключване включително на всички законови процедури в изпълнителния процес. На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., адвокат Г. Б. се запознал с предмета на делото и подал молба с вх.

№16642/07.09.2018г., с която се е заявил като пълномощник на Община Велинград и е посочен като съдебен адресат. В молбата, адв. Б. е изложил 2 становище за местна неподсъдност на образуваното изпълнително дело и е поискал прекратяването му, поради това, че длъжникът Община Велинград е с адрес, който е извън района на действие на ЧСИ Г. Д., с рег. №781, с район на действие СГС.

Подадената молба е оставена без уважение, поради което пълномощникът на Община Велинград изготвил и подал жалба до Софийски градски съд с вх. №18825/11.10.2018г. срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. С Решение №8001 от 19.12.2018г., постановено по ч. гр. д. № 15869/2018 г. Софийски градски съд приел молбата за основателна и е отменил постановление от 10.09.2018г. на ЧСИ Г. Д. по изп. д. № 20187810400619.

С това се е сложило край на производството по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д.. В резултат на осъществената процесуална защита и съдействие по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д. между страните по делото било сключено Споразумение № 1378/10.12.2019 год.

Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград и Адвокат Г. Б. по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д. не е подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения.

С Протокол № 1/10.01.2024 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 7/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр.

Пловдив било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото.

Затова Адвокатски съвет гр. Пловдив приел, че съгласно разпоредбата на чл.

36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от 3

Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2758,21лева с ДДС в полза на адвокат Г. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д..

По подаденото заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 1175/16.02.2024год.

Районен съд Велинград разпоредил длъжникът Община Велинград, ЕИК 000351580, да заплати на адвокат Г. Б. паричното вземане в размер на 2758,21лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 16.02.2024год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 55,16лв. и 437,90лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Т. Д. от АК Пловдив, на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград във връзка с изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г.

Д..

Доколкото представеното по делото пълномощно е подписано от адв. Б., съдът намира, че довереникът е приел да извърши посочените в него правни действия и между страните е сключен неформален договор за поръчка. В изпълнение на упълномощителната сделка Г. Б. е осъществил процесуално представителство на ответника по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д.. Подал е молба за прекратяване на изпълнителното производство, обжалвал е актовете на съдебния изпълнител, своевременно е извършвал действията по процесуално представителство. Видно от представените по делото доказателства процесуални действия в изпълнение на поръчката реално са извършвани. Избирайки сам довереника и учредявайки му неограничена представителна власт, ответникът е предоставил свобода на доверителя да преценява конкретните правни действия, които да извърши.

Макар тази свободна преценка да не е неограничена, предвид че адвокатът при изпълнение на поръчката следва да действа добросъвестно, в случая не се установява в изпълнение на пълномощията си адвокат Б. да е предприел действия, които са незаконосъобразни или противоречат на интересите на доверителя. Не са предприемани процесуални действия, с които производството да се забавя неоправдано, с цел допълнително начисляване на хонорар, нито ответникът да е подведен, че правните действия ще имат за последица благоприятен за него резултат. По изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д. ищецът, в пределите на учредената му представителна 4 власт, е предприел действия по прекратяване на изпълнителното производство- изпълнявал е точно и своевременно указанията на съдебния изпълнител и съда, обжалвал е техните актове. Договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за който се прилагат специалните правила на ЗАдв. Дължимостта на адвокатско възнаграждение е безусловно и за всяка инстанция, съгласно чл.36 ал.1 от ЗА.

Съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне /в този смисъл Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г., т. к., II т. о. на ВКС/. Същото е определено с Решение № 7/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет-Пловдив, обективирано в Протокол № 7/10.01.2024 г. в размер на 2758,21лв. с ДДС за извършване на правни действия по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., поради което е установено по размер.

До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция възнаграждението не е заплатено.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е направил възражение, че вземането е погасено по давност, което съдът намира за неоснователно. Адвокатското възнаграждение не е такова за труд, а за заплащане на услуга и вземането се погасява с общия 5-годишен давностен срок /Така в № 495 от 25.06.10г.по гр.дело № 1669/09г.на ВКС,ІІІ г.о. и Решение 623/01.12.2010 г., гр.дело № 1744 по описа за 2009 год. на ВКС/.

Делото, по което ищецът е представлявал Община Велинград е образувано през 2018 г., но действия по него адв. Б. е извършвал до приключването му, което се е случило след постановяване на Решение № 8001/19.12.2018 г. по в.

5 ч. гр. д. № 15869/2018 г. на СГС. Т. е. към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 16.02.2024 г. 5 годишният давностен срок не е изтекъл. В подадената писмена защита ответникът по делото се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., като счита, че съдът не е длъжен да се съобразява с минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1. В случая следва да се отбележи, че адв. Б. е бил ангажиран като процесуален представител по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., където материалният интерес възлиза на 153 351,12 лв. На основание разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба 1 за определяне на минималните размери на адвокатски възнаграждения, възнаграждението се определя на базата на материалния интерес по правилата на ал. 2 от Наредбата. Спазвайки горното, Наредбата определя като минимум адвокатско възнаграждение за представителство по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д. сумата от 5497,02 лв. с вкл.

ДДС. Съгласно Решение № 7/10.01.2024 г. на АК Пловдив, на адв. Б. е определено възнаграждение под половината от минимума – 2758,21 лв.