Определение № 260008 от 31.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 544/2020
- Вид
- Определение № 260008
- Подписан
- 31.08.2020
- В сила
- 31.08.2020
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.6 · Закон за потребителския кредит
- чл.8 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 ал.1 т.1 · Закон за счетоводството
- чл.2 · Закон за счетоводството
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260008
31.08.2020г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев при участието на секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№544 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.419 ал.1-ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №104 от 30.01.2015г. издадена от Пазарджишки районен съд по ч.гр.д.№250/2015г. /погрешно е посочена 2012г./ по описа на същия съд, с която е разпоредено длъжникът С.А.Я., с ЕГН-********** ***, да заплати на кредитора „Райфайзенбанк“ /България/“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. Н.В.Г.“ №18-20, представлявано от Е.М.В.-изпълнителен директор и М.Т.П., ЕГН-**********-Прокурист, сумата от 292.53лв главница, редовна лихва в размер на 19.86лв за периода от 10.03.2010г. до 09.11. 2010г., изискуема наказателна лихва в размер на
360.63лв за периода 10.04.2010г. до
28.01.2015г. и законна лихва, считано от 29.01.2015г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25лв внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100лв, като вземането произтича от извлечение от сметките на банката по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard №0801210205156530 от 21.01.2008г. и анекс към него №1 от 03.12.2009г.
В частната си жалба, подадена в срока по чл.419 ал.1 от ГПК с вх.№10099 от 08.06.2020г. заедно с възражение по чл.414 с вх.№10098 от 06.06.2020г., длъжникът С.А.Я. чрез пълномощника си адв.С.М. ***, поддържа, че разпореждането за незабавно изпълнение/РНИ/ е неправилно макар и по издадения изпълнителен лист в заповедното производство да е било образувано изпълнително дело №73 от 2015г. по описа на ЧСИ В.Б., по което е връчена ПДИ с изпълнителен лист и заповедта на дължника на дата 01.06.2020г. На първо място се поддържа, че извлечението от счетоводните книги като документ по чл.417,т.2 от ГПК не е редовен от външна страна документ и като такъв не удостоверява ликвидно и изискуемо вземане на заявителя. Твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и приложеното извлечение към него в чл.60 ал.2 от ЗКИ не са налице предвидени задължителни и минимално необходими реквизити на извлечението и че същите са били изяснени от съдебната практика според която: 1. Процесният документ не представлява такъв по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК защото не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството/ЗСч/ и не носи информация за лицето, което го е съставило.Поддържа, че според установената съдебна практика извлечението следва да отговаря на изискването за всеобхватност и достоверност на счетоводните системи /чл.1 ал.1 т.1/; изискване по чл.2 от ЗСч към счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и други. Приложимостта на тези изисквания към извлечението от счетоводните книги жалбоподателят обосновава с това, че последното следва да удостоверява по категоричен начин задължението на кредитополучателя към банката и следва да съдържа данни за договора за кредит-дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му; размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. Сочи съдебна практика от 2009г., 2010г. до 2013г.; че горната минимално необходима информация в представеното извлечение липсва, като няма информация за броя, датите на падеж и размер на просрочените вноски,период на начислените лихви, липса на дата на усвояване, дата и основание за предсрочна изискуемост; липсва информация „извлечението от сметка“ от коя сметка представлява извлечение и как тази сметка по отчитане на кредитната експозиция се свързва с посочения договор за кредит; липса на информация за извършваните плащания, в какъв размер са те, какви задължения са погасявани с тези плащания-за главница, за договорна лихва, за наказателна лихва, за такси и други; липсва информация за приложимите лихвени проценти за възнаградителна и за наказателна лихва при предвидена възможност за едностранна промяна от страна на банката на лихвения процент. Като нередовност на извлечението се сочи, че липсва информация за лихвения процент на кредита, тъй като същият е потребителски съгласно съдебна практика на Европейския съд-решение по дело С-618/10 Banco Espanol de kredito SA vs Joaquin Camino и определение от 22.03.2013г. по в.ч.гр.д.№111/2013г. на ОС-Ловеч;че тази липсваща информация не е посочена като изявления в депозираното заявление от страна на заявителя; че посоченото съдържание на извлечението по чл.417 ,т.2 от ГПК се свързва с вида на самия документ, доколкото от неговото съдържание същият се квалифицира като извлечение от счетоводните книги. Навежда извод, че относно вида на счетоводния документ (счетоводната книга) приложение следва да намерят разпоредбите на ЗСч и по точно чл.9, както и че в извлечението следва да е посочено и лицето, което го е съставило, не само подписи. Според жалбоподателя във вида, в който е представено извлечението същото не може да се квалифицира нито като първичен счетоводен документ, нито като вторичен счетоводен документ, нито като счетоводен регистър, тъй като липсва хронологично движение на кредита-усвояване на суми; плащания,какви задължения са покривани с тях и други. Твърди още, че в извлечението няма данни за това как е формиран остатъка от дължимата главница; не посочени по дата и размер на неплатените месечни погасителни вноски, размера на внесените и невнесените месечни погасителни вноски, непосочена сметка, по която се дължат месечните погасителни вноски; дължимата просрочена лихва в размер, без да е конкретизиран върху кои просрочени вноски е начислявана и какъв е лихвения процент на наказателната лихва, като нито в заявлението нито в извлечението липсва информация за датите и размерите на усвояване на кредитната карта суми. Затова навежда извода, че представеното „извлечение“ не представлява редовен от външна страна документ, като извлечение от сметка по чл.417,т.2 от ГПК удостоверяващ ликвидно и изискуемо вземане. По отношение редовността на извлечението по отношение на изискуемостта на вземането, в последното не било посочено дата на настъпване на предсрочна изискуемост или крайния срок на изпълнението на задълженията по него, съответно липсва информация за срока на валидност на картата, срокът на договора за кредитна карта, подновяван ли е договорът автоматично и ако да при какви условия; липса на информация за датите на усвояването на сумите по кредитната карта, какви суми са връщани по нея и други обстоятелства за движението й. Предвид изложеното се поддържа, че не е установено по никакъв начин и по реда на чл.418 ал.3 от ГПК-с официален и изходящ от длъжника документ, настъпването на падежа на заявените вземания. Моли да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение-с присъждане на разноските за производството в общ размер на 415лв.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД в който се поддържа, че подадената частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна; че извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми реквизити,като съдържа достатъчно данни за пълна индивидуализация на вземането,съответни на изложените в заявлението твърдения като е извършена от съда проверката си по чл.418 от ГПК чрез преглед редовността на документа от външна страна в съответствие с т.1 и т.4а от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство; че заповедният съд проверява формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание; че заявлението съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите от които то се извежда,която дава възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не; че към заявлението са приложени всички необходими документи, обосноваващи издаването на изпълнителен титул за вземането, съгласно действащата тогава правна уредба.Счита, че изложените твърдения в частната жалба са неоснователни и недоказани.Моли да се потвърди обжалваното разпореждане.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
На 30.01.2015г. пред Пазарджишки районен съд е инициирано заповедно производство от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С. против длъжника С. А.Я., ЕГН-********** ***, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист за парично вземане, представляващо изискуема главница от 292.53лв; общ размер на изискуеми лихви от 380.49лв, от които изискуема редовна лихва, начислена за периода 10.03.2010г. до 09.11.2010г. включително в размер на 19.86лв; изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 10.04.2010г. до 28.01.2015г. в размер на 360.63лв, законна лихва от 29.01. 2015г. до пълното изплащане на вземането,като вземането е за погасяване на дълг по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard №0801210205156530 от 21.01.2008г. и анекс към него №1 от 03.12.2009г., сключен между кредитодателя и кредитополучателя. В т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката по процесния договор и анекс.В т.14 от заявлението е посочено, че крайният срок за погасяване на кредита, усвоен съгласно чл.2 от Анекса, е изтекъл на 10.11.2010г., като към тази дата както и към настоящия момент длъжникът не е изплатил 8 месечни вноски с падежни дати-10.04.2010г., 10.05.2010г.; 10.06.2010г.; 10.07.2010г.;
10.08.2010г.; 10.09. 2010г.; 10.10.2010г. и 10.11.2010г.. Претендира се присъждане на разноски в заповедното производство от 125лв, от които 25лв заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение-100лв.
Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, изведено с изходящ номер и дата от издателя на документа-„Райфайзенбанк България“ ЕАД №538-43 от 29.01.2015г., подписано от двама поименно посочени в документа пълномощници на банката И.М. / с право на подпис „Тип 1“/ и К.К. / с право на подпис „Тип 2“/, като е положен и кръгъл печат на банката. Двамата пълномощници са изрично упълномощени от изпълнителните директори на банката /А.В.А. и Е.М.В./ с право да полагат подписи и подписват извлечения от счетоводните книги на банката, удостоверяващи размера на вземанията на банката към задължени лица-кредитополучатели /солидарни длъжници/ и техни правоприемници по кредити, отпуснати от банката въз основа на договори за кредит/нотариално заверено пълномощно от 08.09.2014г.-л.18-л.21/. В заглавната част на извлечението е записано, че същото касае счетоводните книги на банката за размера на дълга на длъжника С.А.Я. /индивидуализиран с ЕГН и адрес, и с клиентски номер №658114 /по конкретен договор с №0801210205156530 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard №080121020515653 от 21.01.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 03.12.2009г..
В съдържанието на извлечението се съдържа следната информация-одобрен кредитен лимит-500лв; дата на първо усвояване-21.01.2008г.; дата на последно плащане по кредита-14.06.2012г.; дата на настъпване на изискуемостта на дълга-10.11.2010г.; падежи на неплатени месечни погасителни вноски, преди настъпването на изискуемостта на дълга-10.04.2010г.;10.05.2010г.;10.06.2010г.;10.07.2010г.;10.08.2010г.;
10. 09.2010г.; 10.10.2010г.; 10.11.2010г.;изискуема главница 292.53лв; общ размер на изискуемите лихви, от които:1.изискуема редовна лихва, начислена за периода от 10.03.2010г. до 09.11.2010г. включително, в размер на 19.86лв, и 2.Изискуема наказателна лихва, начислена за периода 10.04.2010г. до 28.01.2015г. включително, в размер на 360.63лв или общо задължение към 28.01.2015г. в размер на 673.02лв. Посочена е и датата на съставяне на извлечението -29.01.2015г. Към извлечението е приложен и договора за издаване и ползване на международната кредитна карта, посочен в извлечението от счетоводните сметки №0801210205156530 от 21.01.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 03.12.2009г., от дата 21.01.2008г. според който банката издава на картодържателя С.А.Я. основна международна кредитна карта Visa/MasterCard, при кредитен лимит на картодържателя от 550лв, който не може да бъде надвишаван;че ползваната сума се олихвява с годишен лихвен процент при покупки и плащания на стоки и услуги от 15.8%, а при теглене на пари в брой -17.8% /за стандартна карта/; че лихвата се начислява върху ползваната част от лимита за периода през който е ползван; че не се начислява възнаградителна лихва върху внесени/преведени средства за погасяване на суми, изразходвани през текущия период; че отчетния период за ползване на картата приключва на 15-то число на всеки месец; че банката изготвя в края на отчетния период месечно извлечение и го изпраща на адреса на картодържателя, съдържащо информация за извършените транзакции през отчетния период начислени лихви и такси, бонус възстановен на картодържателя; че дължимата минимална погасителна вноска /МПВ/е равна на 5% от общата дължима сума плюс непогасени вноски от предходен период и сума на надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от 10лв и срок на внасянето й-последния ден от месеца /чл.14/ ; че банката има право едностранно да променя начина на формиране на МПВ/размера на частта за погасяване/, като уведомява картодържателя /чл.13/; В чл.15 е посочено, че Картодържателят не дължи лихва върху сумата от покупки /плащания на стоки и услуги, ако погаси цялата дължима сума, посочена в извлечението до последния ден от месеца в който изтича отчетния период или между 13дни и 16дни след приключване на отчетния период/приключващ на 15-то число на месеца-чл.9/. В чл.16 е предвидено право на банката –кредитор да начислява обезщетение за забава при пълно или частично неплащане на МПВ върху забавената сума,съгласно Тарифа за международна кредитна карта Visa/MasterCard, а при изцяло или частично неплащане на МПВ за втори пореден месец картата се блокира от банката. В чл.18 е предвидено, че банката събира месечна такса за обслужване на картата след извършване на първа транзакция, като месечната такса се приспада от кредитния лимит всеки месец. Срокът на действие на договора е определен на три години/чл.42/ с опция за автоматично подновяване за нов период или първоначалният срок на действие на договора е до 21.01.2011г. Предвидени са основания за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, между които и след писмено предизвестие на банката до картодържателя при неплащане на 4 /четири/ поредни МПВ в пълен размер и дължимия срок/чл.49, буква „а“/. Съгласно Анекс към този договор №1 от 03.12.2009г. страните приемат за установено, че към 03.12.2009г. вземането на банката към кредитополучателя по договора е в размер на 426.38лв, който се трансформира в потребителски кредит като картодържателят няма право да усвоява суми по кредита след тази дата, погасявано с една изравнителна вноска от 34.21лв, дължима на 10.12. 2009г. и 11 равни последователни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер на 39.05лв на месец за периода 10.01. 2009г. до 10.11.2010г., при годишна лихва от 17.80% /възнаградителна лихва/. Предвидено е, че при забава в плащането се дължи обезщетение за забава-наказателна лихва в размер на 10% пункта годишно върху просрочената главница. Предвидена е в анекса и автоматична пресрочна изискуемост при неплащане на изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150дни от падежа /главница ведно с лихви,такси и разноски. Към момента на подаване на заявлението до заповедния съд срокът на действие на договора за потребителски кредит е изтекъл на 10.11.2010г. при непогасени последните 8 /осем/ последователни месечни анюитетни вноски, всяка от 39.05лв.
Разпечатката съдържа 21 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab188c15-c8bf-42f3-8ef3-12f677d6ac42