Решение № 108 от 30.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500146 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т. Д. И., подадена чрез адв.

З.С., против решение № 260030/20.12.2024 г., постановено гр.д. № 2298/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от нея срещу М. А. Ф. искове по чл. 45 ЗЗД: за заплащане на сумата от 37 353 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди поради неосъществено законно строителство на ап.6 с площ 93.13кв.м., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата; за заплащане на сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди за претърпените болки и страдания и оставане без работа и доходи в периода от 16.03.2013 год. до 16.03.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата; и е осъдена да заплати на М. А. Ф. сумата от 5000 лева - възнаграждение за адвокатска защита;

Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските.

Изложила е оплаквания, че окръжният съд: подменил обективните факти по 1 делото, интерпретирал едностранчиво по-голямата част от тях, други - изобщо не обсъдил, както и част от събраните по делото доказателства, като обсъдил повърхностно и едностранчиво показанията на свидетеля З. М. и не ги е възприел в техния действителен смисъл, а показанията на свидетелката Г. И. изобщо не обсъдил; обсъдил повърхностно, избирателно и лаконично заключението на вещото лице по назначената СОцЕ, като не кредитирал в действителния им смисъл изводите на експерта; вследствие неправилна оценка на доказателствата достигнал до погрешни фактически, а от там – и до погрешни правни изводи; постановил лаконично решение, като единствено рамкирал правния спор, като изложил избирателно, декларативно и сбито част от мотивировка, което граничело с липса на мотиви; не обсъдил какво е било състоянието на обектите й в периода 16.03.2013 г. - 16.03.2018г. и дали тогава е могла да ги продава, дали са били годни за ползване, какво е било и състоянието на сградата. Изразила е несъгласие с изводите на окръжния съд, че: търпимият строеж можел да бъде продаден и че ищцата не е изгубила възможността да получи цената на строителните си обекти в сградата; че понеже ЕТ „Мари 92-М. Р.” бил продал на М. Ф. и останалите купувачи учреденото му право на строеж, това било индиция, че нямал намерение да построи сградата, при липса на доказателства по делото М. Р. да е отказал да построи сградата. Сочила е, че съдът признал въз основа на заключението в съдебно-оценителната експертиза неосъщественото годно строителство на апартамент № 6 по установените пазарни оценки на обектите й към датата на издаденото удостоверение за търпимост, но в противоречие с така установеното извел погрешен извод, че ищцата не била претърпяла имуществени вреди. Изложила е подробни съображения за наличие на елементите от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и за отговорността на ответницата за обезщетяване на имуществените й вреди. Навела е още и оплаквания, че във връзка с иска за неимуществени вреди окръжният съд не отчел факта, че ответницата М. Ф. е автор на молбата до ВРП за принудителното й настаняване за лечение по ЗЗдр, че сигналът за принудително лечение не е бил продиктуван от грижа и от желание да се помогне на ищцата Т. И., нито е изхождал от лице с впечатления за живота й или пък пострадало от конкретно нейно деликтно действие лице, а напротив с молбата ответницата преследвала превратна на присъщата й цел и е осъществила деликт. Окръжният съд не отчел също, че водените от ответницата срещу ищцата множество /13 на брой/ административни дела, свързани с незаконното строителство, както и граждански дела- с правно основание чл.61 от ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, са били водени умишлено от ответницата, с цел да й се причини вреда - психически тормоз и финансов натиск, като по този начин ответницата е злоупотребявала с материалните си и процесуални права и е осъществила деликт.

Въззиваемата, чрез адв. М.Т., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за неоснователност на оплакванията и с такива за правилността на обжалваното 2 решение, е молила за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала съответно въззивната жалба и отговора и е настоявала за присъждане на разноски по приложен списък. Ищцата е възразила за прекомерност срещу разноските за адвокатско възнаграждение на ответницата.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред окръжния съд е образувано и се е развило след изпращане по подсъдност на предявен с молба от 27.08.2018 г. нов иск по гр.д.

№ 12270/2018 г. по описа на Варненския районен съд от Т. Д. И. срещу М. А.

Ф. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неосъществено законно строителство на апартамент №6 с площ от 103,22 кв.м., находящ се на трети етаж в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „* *“ №*, както и по предявен с молба от 07.01.2019 г. пред окръжния съд и приет за разглеждане нов иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съответно уточнявани с молби от 24.10.2018 г., 19.11.2018 г., 07.01.2019 г., 26.11.2021 г., 07.09.2022 г. и от 07.02.2023 г. Съобразно направените уточнения и допуснатото с определение от 23.10.2023 г. изменение чрез намаляване размера на претенцията по първия иск, те са за осъждането на ответницата да заплати на ищцата: - сумата от 37 353 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от виновни и противоправни действия на ответницата по извършване на незаконно строителство на жилищна сграда в собствения и на ищцата поземлен имот в гр. Варна, ул. „* *“ № * и лишаване на ищцата от възможността в имота й да бъде построен и да получи законен апартамент № 6, съобразно сключените от нея договори и нотариален акт № 2/1995г. от ЕТ „Мари 92 -М. Р.“, с който имот да увеличи имуществото си, като го продаде, което обезщетение е определено от размера на пазарната цена на имота (намалена с участието на ответницата в незаконния строеж за обекта на ищцата), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане; - сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.03.2013 г. до 16.03.2018 г., вследствие на водените от ответницата срещу ищцата дела с предявени парични претенции и по обжалвания на административни актове във връзка с незаконното строителство (адм.д. № 800/01г. на ВОС, повторно образувано като адм.д. № 776/05г. на ВОС, адм.д. № 914/13г. на Адм.С-Варна, адм.д. № 1406/14г. на Адм.С-Варна, включително и образуваните въззивни производства по тях, както и гр.д. №14299/2015 г. на ВРС, гр.д. № 3663/2015 г. на ВРС и гр.д. № 13764/2014 г. на ВРС) и от заявено в жалба до прокуратурата с № 8182/2013г. искане за настаняване на ищцата на принудително лечение по чл. 155 от Закона за здравето, с което се целял психическия и финансовия й 3 тормоз и претърпяла от това болки и страдания, стрес, тревожност и безсъние, влошаване на здравето и качеството й на живот, загуба на работа и невъзможност за намиране на такава (поради необходимостта от постоянно явяване по дела) и липса на концентрация (поради тревогите), социално дистанциране, а по повод отправеното искане за принудително лечение и унижение, накърнена чест и достойнство.

Ищцата е твърдяла, че през 1975 г. придобила по дарение (с нот.акт № 75/1975г.) 1/3 ид.ч. от дворно място и къща, находящи се в гр.Варна, ул.“* *“ № *. Заедно с останалите двама съсобственици П. М. и В. Ив. сключили с ЕТ „Мари 92 – М. Р.“ договор от 22.08.1995г. наречен „за групов строеж“, с който едноличният търговец обещал да построи в имота (УПИ Х-7, кв. 325, 9 м-р. на гр. Варна, с площ от 305 кв.м.) жилищна сграда с приземен етаж и четири жилищни етажа, както и обектите, които всеки от съсобствениците да получи.

В същия ден, с нот.акт № 2/1995г. ищцата и останалите двама съсобственици прехвърлили на ЕТ „Мари 92 - М. Р.“ 80 кв.м. от дворното място срещу поетото от последния задължение да построи за своя сметка жилищната сграда, от която съсобствениците да получат посочените в договора „за групов строеж“ индивидуални обекти при уговорената в договора степен на завършеност - по БДС, а строителят – да получи всички останали обекти в сградата, като си учредили взаимно и права на строеж. Правото на строеж за ищцата е за гараж № 3 с площ от 18.96 кв.м., офис „А“ с площ от 23.80 кв.м. и апартамент № 6 с площ от 93.13 кв.м. Сочила е, че на 21.07.99 г., М. Ф., която придобила от ЕТ „Мари 92 - М. Р.“ право на строеж, подала искане за издаване на разрешение за строеж, включително и от името на ищцата и от това на родствениците й, като подписът на П. М. бил подправен. Така, без знание и съгласие на ищцата (и на родствениците й), било издадено разрешение за строеж № 216/22.07.1999г., което било отменено по-късно като незаконосъобразно с окончателно решение № 10287/23.10.2006г. на ВАС (предхождано от издаването на Заповед от 09.03.2001г. на ДНСК-София за отмяна на разрешението за строеж на осн. чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ /отм./).

Изложила е, че на 23.08.1999г. ответницата М. Ф. и други лица сключили договор за групов строеж без нейно и на близките й участие, знание и съгласие и М. Ф. възложила на третото лице З. М. М., с договор от 27.07.99г., строителството на сградата в имота, като Ф. подписала като инвеститор и констативния протокол на район Одесос за откриване на строителна площадка на обекта през 1999 г. Така ответницата и останалите лица по „договора за групов строеж“ от 23.08.1999г. извършили в периода 1999г. – 2002г. строителството на жилищната сграда в имота до степен „груб строеж“, което предвид отмененото разрешение за строеж било незаконно. Освен това било допуснато отклонение от архитектурния проект – построено в повече за ответницата и съпругът й за ап. 10 и ап. 11, съответно с 13.54 кв.м. и 25.54 кв.м. (установено с решение по воденото от тях срещу Н. Н. гр.д. № 5611/00г. на ВРС, както и в констативен акт № 109/04.11.02г. на район „Одесос“).

Ищцата се противопоставяла на незаконното строителство в имота й, като 4 пускала жалби, сезирала компетентните органи и обжалвала действията във връзка с незаконното строителство. Заради незаконното строителство, със Заповед № С-152/18.11.02г. на РДНСК-Варна било забранено извършване на други строително-монтажни работи по сградата и незаконният строеж бил запечатан. Отказано било и узаконяване на сградата с отказ на гл. арх. на район „Одесос“ от 02.05.12г., като заповедта била обжалвана от ответницата и потвърдена от Адм.С-Варна, предвид липсата към 14.10.14г. на привеждане на строежа в съответствие с проектите и плана и поради липсата на нотариално заверено съгласие между всички съсобственици на осн. чл. 183 от ЗУТ. Сградата била и неузаконяема, като опитите на ищцата и съгласието й за узаконяване останали без успех, включително и поради действията от 20.10.11г. по оттегляне от П. Г. и при участието на ответницата на подписано от ищцата заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проектзаснемане за узаконяване и издаване на акт за узаконяване. Ответницата не се съгласила и на предложените от ищцата проекти на споразумения във връзка със строителството на нейните обекти. Извън това, издаденото на 04.07.14г. удостоверение за търпимост на сградата не създавало никакви права.

Разпечатката съдържа 22 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab187376-9e53-412a-8b84-90f4460d3bc1