Решение № 958 от 02.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. Русе, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520100906 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е искова молба от Б. В. Н. срещу Община Русе с правно основание чл. 200, ал.1 КТ.

Ищецът твърди, че с трудов договор от 02.02.2022г. бил назначен в Община Русе на длъжност „социален сътрудник“ в дейност „Комплексна оценка на потребностите на настанените в социални жилища лица/деца/семейства“ по проект на Община Русе. На 05.07.2022г. получил задача от Дирекция „Хуманитарни дейности“ на Община Русе да отнесе документи от работното си място в социалните жилища с адрес гр. Русе, ул.

„Белмекен“ № 31 до Дирекцията на ул. „Черно море“ № 2. След като оставил документите, връщайки се към работното си място се придвижвал с лично превозно средство - тротинетка по велоалеята на бул. „Цар Освободител“.

Малко преди да стигне до кръговото кръстовище до ОД на МВР – Русе, тротинетката попаднала в разбито пространство – дупка на велоалеята. Не можал да я овладее и паднал на платното. Била проведена съответната процедура, като осигурителят подал декларация за настъпилата трудова злополука *** от 11.07.2022г.

Твърди се, че в резултат от инцидента причинен от неравност на велоалеята, ищецът е получил тежко счупване - фрактура на дясна 1 подбедрица, което увреждане станало по време на работата му и в интерес на предприятието. Било проведено оперативно лечение в ортопедична клиника в гр. Плевен, превозът до която бил осъществен със специализиран автомобил.

След изписването от клиниката на 11.05.2022г., ищецът бил в невъзможност да се придвижва и обслужва сам. До 31.05.2023г. в продължение на 350 дни бил нетрудоспособен. На 08.06.2023г. с експертно заключение било констатирано, че кракът му все още не е възстановен. Продължавал да куца, кракът му се подувал, завинаги бил лишен от възможността да спортува и да упражнява физически труд.

Ищецът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на 35000 лв., а претърпените имуществени вреди, свързани с лечението на увреждането твърди, че са в размер на 2620,33 лв.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което Община Русе бъде осъдена да му заплати сумите в размер на: 35000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 6693,38лв. обезщетение за забава, считано от деня на увреждането – 05.07.2022г. до деня на завеждане на иска, както и законната лихва, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2620,33 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция, която оспорва по основание и размер. Твърди се, че приложените по делото доказателства не установяват причинна връзка между настъпилия инцидент и твърдяните увреждания.

Счита, че не е изяснен механизма на процесното произшествие, поради което не би могъл да бъде направен извод за предпоставките да се реализира търсената от ответника отговорност. На следващо място се твърди, че движейки се с индивидуално електрическо превозно средство, ищецът обективно е имал възможност да възприеме своевременно дупката на велоалеята, да намали скоростта, да я заобиколи и да предотврати настъпването на деликта. Със собственото си поведение улеснил и допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което се прави възражение за съпричиняването му. Също така в условията на евентуалност се оспорва претендираното обезщетение по размер.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото 2 доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между, а и се установява от приложените доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор от 02.02.2022г., с който ищецът е назначен в ответната община на длъжност „социален сътрудник“. На 05.07.2022г. при изпълнение на служебните си задължения се придвижвал от административна сграда на Община Русе в центъра на града до работното си място на ул.

„Белмекен“ с лично превозно средство – електрическа тротинетка. При движение по велоалеята на бул. „Цар Освободител“, малко преди кръговото кръстовище с бул. „Липник“, ищецът загубил управление на превозното средство и паднал от него. В резултат от падането получил фрактура на дясна голямопищялна кост.

С Разпореждане №***/15.07.2022г. на ТП на НОИ гр. Русе, злополуката настъпила с Б. В. Н. е приета за трудова по чл. 55, ал.1 КСО.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза и приложените медицински документи се установява, че във връзка с установеното счупване на дясна голямопищялна кост при ищеца, първоначално по спешност са проведени диагностични изследвания, поставена е имобилизация и е започнато медикаментозно лечение в УМБАЛ Канев АД. След това, на същия ден, лечението е продължено в стационарни условия в МБАЛ „Св.Панталеймон“ Плевен, където са извършени диагностични изследвания, консултативни прегледи, оперативно лечение и медикаментозна терапия. Лечението в стационарни условия е продължило 7 дни. След това ищецът е провел две хоспитализации във физиотерапевтична болница, за период от по 8 дни, където му е провеждана физиотерапия и лечебна физкултура. Лечението на ищеца е продължило в домашноамбулаторни условия без прекъсване (с изключение на горепосочените хоспитализации) до 31.05.2023г.

Според заключението на вещото лице при Б. Н. е настъпило сравнително добро функционално възстановяване по отношение на установеното увреждане на десния му долен крайник, предвид тежестта на счупването. Налице е видим постоперативен белег и дефицит в екстензията на дясна колянна става в седнало положение. Видно от извършения личен преглед, в изправено положение при походка е налице минимален дефицит в 3 движенията на дясна колянна става. Изразеното от специалист по ортопедия и травматология мнение, че при Б. Н. са се развили напреднали артрозни промени на дясна колянна става, не е подкрепено от обективни образни изследвания, поради което не могат да се приемат за установени.

Съобщаваните от ищеца при прегледа му от вещото лице болки и слабост в дясна колянна става, са оплаквания, които са обичайни за този вид увреждания.

Също така според вещото лице, като се има предвид степента на възстановяване от установеното увреждане, изминалия срок от травмата, не се очаква занапред да настъпи спонтанно пълно функционално възстановяване, като е много вероятно да остане минимален дефицит в движенията на ставата. Също така много е вероятно с времето (години и десетки години) в резултат на травмата да се развият артрозни промени в дясна колянна става, които да доведат до влошаване на функцията й.

При счупвания като установеното при ищеца, вещото лице е посочило в заключението си, че болките са най - силни непосредствено след получаването му и продължават със значителен интензитет до имобилизация на крайника и прилагане на обезболяващи медикаменти. Болки със значителен интензитет се усещат и в следоперативния период, но обикновено същите се купират с обезболяващи средства. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер, се усещат с месеци и години, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Ако се развият артрозни промени в дясната колянна става, което е много вероятно, то болките с прогресията на увреждането на ставата ще се усилват.

Вещото лице е посочило в заключението си, че установените заболявания при ищеца от преди инцидента – захарен диабет тип 2, дислипидемия, затлъстяване, Автоимунен тиреоидит на Хашимото и лумбални дискови хернии, не може да се приеме, че са допринесли за настъпване на процесния инцидент.

Свидетелите А.Ц.А. и П.Н.С. установяват, че са се движили в близост до мястото където е настъпил процесния инцидент с ищеца. Лично са възприели как той се е движил с електрическата си тротинетка, скоростта му била „бавна“ и при едно леко изкачване по велоалеята той „отскочил“ и паднал. Помогнали му да се изправи, кракът му силно го болял. След това на място дошла майката на ищеца, както и полицейски служители.

4

За настъпилия инцидент с ищеца, служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе е съставил констативен протокол за ПТП с пострадали, според който пострадалия ищец е тестван за алкохол, пробата е била отрицателна.

С наказателно постановление от 09.09.2022г., за процесния инциден ищецът е санкциониран за допуснато нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП – водачът не контролира ППС, което управлява, за което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20лв. (чл. 185 ЗДвП).

Според представените и неоспорени по делото писмени доказателства (фактури и фискални бонове), ищецът във връзка с настъпилия инцидент и последвалото му лечение след това е заплатил следните суми : 480лв. за специализиран транспорт до ортопедичната клиника в гр. Плевен, 300лв. за престоя си в нея (подобрени битови условия), 60лв. за медицински услуги, 1480 лв. за имплантируеми медицински изделия, както и още 300,93лв. за други медицински услуги и транспортни разходи. Общата сума на удостоверените разходи възлиза на 2620,33лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото няма спор, а и се установява категорично от представените по делото доказателства, че настъпилият на 05.07.2022г. инцидент с ищеца е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО, изрично признат за такава по надлежния ред – с разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ - Русе.

Поради това ответникът като работодател на основание чл. 200 КТ носи отговорност за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, която отговорност е обективна. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства по случая.

С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал много силни болки, както и такива е изпитвал след оперативната интервенция и провежданите рехабилитационни процедури. В продължение на почти една година е бил неработоспособен, придвижвал се е с помощни средства, а в първите месеци е 5 имал нуждата и от чужда помощ за основните му житейски потребности. Към настоящия момент не се е възстановил напълно, има лек дефицит в движението на дясната колянна става, като не се очаква и пълното възстановяване на функционалността й, а точно обратното, прогнозата на вещото лице е, че с годините ще се развият артрозни процеси в колянната става, настъпването на които е съпътстваща последица от процесното увреждане. Съобразявайки тежкото увреждане, продължителния период на възстановяване, възрастта на ищеца към датата на настъпването му (32г.) и дългосрочните негативни последиците за неговото здравословно състояние, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от него вследствие увреждането от трудовата злополука е в размер на 35 000лв. , колкото са и претендирани от него като обезщетение. Върху тази сума се дължи и обезщетение за забава (законна лихва) от деня на деликта – 05.07.2022г. до окончателното изплащане.

По отношение на претендираните имуществени вреди – представени са документи, които да удостоверяват извършени разходи свързани с проведеното лечение на ищеца, които безспорно са свързани (и необходими) за лечението, съответно и за намаляване на негативните последици от злополуката. Също така ответникът не е изложил възражения срещу исковата претенция в тази част, поради което същата следва да бъде изцяло уважена за сумата от 2620,33лв. без да бъдат детайлно обсъждани отделните разходнооправдателни документи Липсват доказателства, които да установяват основателността на възражението на ответника за съпричиняване. За разлика от компенсацията по чл. 51,ал.2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само „грубата небрежност”. Съгласно чл. 201, ал.2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.