Решение № 99 от 05.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Благоевград, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Т. против решение № 267/29.07.2025г., постановено по гр.д. № 1623/2024 г. на Районен съд – Петрич, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че Б. Т. е собственик на реална част с площ 38 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, и въззивникът е осъден да предаде владението върху същата площ. С решението предявеният иск е отхвърлен за разликата над 38 кв.м. до претендираните 45 кв.м., както и са присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска.

Въззивникът обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба се поддържат следните основни оплаквания: че исковата молба е нередовна поради липса на индивидуализация на процесната реална част; че към исковата молба не е била приложена комбинирана скица, поради което не е било ясно какво точно се претендира; че съдът неправилно е преценил доказателствата и не е кредитирал свидетелските показания на разпитаните свидетели; че неправилно е прието, че процесната площ е част от имота на ищеца; че съдът не е обсъдил възражението за придобивна давност; че решението е немотивирано и необосновано.

Въззиваемият Б. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде 1 потвърдено.

Окръжният съд, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от Граждански процесуален кодекс въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Настоящият състав намира, че атакуваното решение е постановено от компетентен съд – Районен съд – Петрич, в рамките на неговата материална и функционална компетентност, от законен съдебен състав и при надлежно образувано производство. Решението съдържа необходимите реквизити, подписано е от съдията и е постановено по предявения иск.

Поради това същото е валидно и допустимо.

БлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани доказателства, които да бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Споделят се и правните изводи на решаващия състав на РС Петрич, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищците накърнено право, правна квалификация на исковите претенции.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, с изрично становище на страните по делото, че нямат възражения по същия. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Въззивникът поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като процесната реална част не била достатъчно индивидуализирана и не било ясно коя точно част от имота се претендира.

Настоящият съдебен състав не споделя това становище.

От съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът е посочил имота, от който претендира реална част, чрез неговия идентификатор по кадастралната карта – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на *********. Посочена е и площта на претендираната реална част – 45 кв.м. Действително, към исковата молба не е била приложена комбинирана скица от геодезическо заснемане, но това обстоятелство само по себе си не води до нередовност на исковата молба. В хода на първоинстанционното 2 производство съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е извършила геодезическо заснемане на имотите на страните и е установила точната площ и местоположение на спорната част. Същата е отразена графично в приложение към експертното заключение. Съгласно установената практика на Върховен касационен съд при спорове за реални части от поземлени имоти тяхната индивидуализация може да бъде извършена в хода на съдебното производство чрез съдебно-техническа експертиза.

Следователно евентуалната непълнота в първоначалното описание на процесната площ не представлява процесуална пречка за разглеждане на иска. Освен това ответникът е участвал активно в процеса, оспорвал е експертизата и е ангажирал свои доказателства, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е било ограничено. Поради изложеното възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно.

По съществото на спора, настоящия съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен ревандикационен иск по чл.108 от Закон за собствеността. За уважаването на този иск ищецът следва да установи: че е собственик на процесния имот; че имотът се владее или държи от ответника; че ответникът владее имота без правно основание. По делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на *********.

Спорът между страните се отнася единствено до принадлежността на процесната площ, заключена между съществуващата на място ограда и регулационната линия между двата имота. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че оградата между двата имота не съвпада с регулационната линия, определена в действащия регулационен план на населеното място. Площта между фактическото местоположение на оградата и регулационната линия възлиза на 38 кв.м., като същата е отразена графично в приложение № 6 към заключението. Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и изготвено въз основа на извършено геодезическо заснемане и съпоставка с регулационния план. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че посочената площ представлява реална част от имота на ищеца.

Във въззивната жалба се твърди, че именно ищецът е преместил оградата навътре в имота на ответника и по този начин е завзел част от него. Тези твърдения се основават главно на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е извършил преценка на доказателствата, като е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза относно местоположението на границата между имотите. При спорове за граници между недвижими имоти решаващо значение има установяването на регулационната линия съобразно действащия регулационен план, което е въпрос от техническо естество и следва да бъде установено чрез експертиза.

Свидетелските показания могат да установят факти относно начина на ползване на имота, но не могат да опровергаят техническите констатации относно местоположението на границите. Ето защо правилно съдът е приел, че процесната площ попада в имота на ищеца.

Въззивникът поддържа, че е придобил процесната площ по давност, като твърди, че владее 3 имота с тези граници още от 1980 г. Съгласно чл.79 от Закон за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност чрез непрекъснато владение в продължение на десет години. За да бъде уважено подобно възражение, следва да бъде доказано упражняване на владение върху процесната площ явно, спокойно и непрекъснато за необходимия срок. От доказателствата по делото обаче не се установява такова владение върху конкретно определената процесна площ от 38 кв.м. Събраните доказателства сочат, че спорът между страните относно местоположението на оградата е възникнал преди около пет години. Следователно не е доказано упражняване на владение върху процесната част за срок, достатъчен за придобиването по давност. Поради това възражението за придобивна давност се явява неоснователно.

Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението.

От мотивите на първоинстанционния съд е видно, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства – писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещото лице. Въз основа на тях са направени фактически и правни изводи относно принадлежността на процесната площ. Обстоятелството, че съдът е достигнал до различни изводи от поддържаните от въззивника, не означава, че решението е необосновано.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти и е приложил правилно материалния закон. Не се установяват твърдените във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените правила.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови факти и доказателства, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС, като само за допълнение ОС посочва, че крайния извод на първата инстанция остава непроменен и според въззивния състав. В мотивите на първата инстанция, след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че ищеца е доказал, при условията на пълно и главно доказване, че процесната реална част от поземления иимот е собствена на ищеца. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение.

Поради това въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено.

Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна Б. Т. се дължат сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на 770 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Окръжен съд Благоевград,

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 267/29.07.2025г., постановено по гр.д. № 1623/2024 г. на Районен съд – Петрич.

ОСЪЖДА Н. К. Т., ЕГН ********** от *********, ********* да заплати на Б. К. Т., ЕГН ********** от *********, ********* направените съдебни разноски по делото в размер на 770 евро, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва страните. пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5