Решение № 39 от 22.04.2025, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Берковица, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100300 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. А. Л. против К. А. А. иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД – установителни искове за признаване на установено, че ответницата й дължи сумата сумата 916 евро – главница, с която неоснователно се е обогатила за нейна сметка като получена на отпаднало основание - по развален договор за наем и сумата 140 лева - лихва за периода от 13.06.2023 г. до 17.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 51/2024 г. по описа на Районен съд – Берковица.

Ищцата Д. А. Л. твърди в исковата си молба, че ответницата е нейна сестра, с която имали устна уговорка да й предостави възмездно за временно ползване, наетия от нея на Крит, Гърция апартамент за периода 01.01.23 г. 30.09.23 г. срещу месечен наем в размер на 190 евро.

Твърди, че заплатила предварително в брой на ответницата сума в размер на 1618 евро.

Сочи, че на 31.03.23 г. ответницата я уведомила, че от 02.04.23 г. ще ползва за себе си наетия апартамент и поискала ищцата да го освободи, като й заявила, че й дължи 916 евро от общо заплатената сума в размер на 1618 евро.

1

Тъй като ответницата не й възстановила сумата от 916 евро ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 51/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищцата предявява правата си при условията на чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането й, като признае, че К. А. А. й дължи сумата от 916 евро и 140 лева лихва за периода от 13.06.2023 г. до 17.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51/2024 г. по описа на Районен съд – Берковица.

Претендира разноски.

Ответната страна К. А. А. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.

Не спори, че тя е била наела апартамент в Гърция, който е предоставила на ищцата за временно възмездно ползване.

Твърди, че апартамента е използван от ищцата до 27.06.2023 г., когато същата си заминала.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД ищцата носи доказателствената тежест да докаже наличието на имуществено разместване между страните, т.е., че е престирала нещо, което е постъпило в патримониума на ответницата, с което същата неоснователно се е обогатила за нейна сметка – в случая, че е заплатила на ответницата претендираната сума на основание развален договор за наем, като по този начин ответницата неоснователно се е обогатила за нейна сметка в посочените размери.

2

Ответницата не спори, че тя е била наела апартамент в Гърция, който е предоставила на ищцата за временно възмездно ползване.

С доклада по делото в проведеното на 20.03.25 г. съдебно заседание съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: страните са били сключили устен договор за пренаемане на наетия от ответницата апартамент в Гърция.

От показанията на свидетелката В. А. се потвърди, че уговорката между страните е била ищцата да пренаеме наетия от ответницата апартамент до септември 2023 г. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, в частта в която даде показания, че страните са се били договорили ищцата да заплаща дължимия наем директно на наемодателката на ответницата, както и относно начина на плащане на наема, тъй като същите противоречат на твърденията на ответницата.

В същото съдебно заседание в хода на устните състезания ответницата К.

А. А. направи признание, че ищцата предварително й е заплатила сумата от 1618 евро за ползването на апартамента „През 2023 г. тя е платила до март.

1618 евро даде.“ /л. 136, 3-4 ред/.

Така направеното изявление има характер на съдебно признание, тъй като се отнася за неизгодни за ответницата факти. Според гражданскопроцесуалната теория признанието е изявление на страната или неин процесуален представител за това, че са се осъществили неизгодни за нея факти и именно върху неизгодността се крепи неговата доказателствена стойност /Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, стр. 270, 271/.

Това признание се подкрепя от събраните по делото доказателства, в които се съдържат извънсъдебни признания на ответницата за неизгодни за нея факти.

В проведеното на 20.03.25 г. съдебно заседание ответницата чрез своя процесуален представител не възрази да бъде приета като доказателство представена от ищцата електронна кореспонденция на л. 106-108.

По делото са приети писмени доказателства /л.33-34, л. 106-л. 108/ за 3 водена електронно кореспонденция между страните адресирана до „А Dominique Brugie” с подател „Klaydia Angelova”, чието авторство не е оспорено от ответницата, в която кореспонденция се съдържат следните твърдения: в писмо от 31.03.2023 г. с подател „ Klaydia Angelova” /л. 33, л. 108/ се съдържа следното твърдение „Повтарям за да сме наясно от 2.04.2023 давам квартирата багажа ще ти го събера в чували и ще ме уведомиш когато поискаш да си го вземеш“. в писмо от 12.06.2023 г. с подател „ Klaydia Angelova” /л. 34, л. 106-107/ – „Това е сумата която имаш да вземеш обратно за едно жилище което ти каза че наема за тази година…разделих всички сметки на две…“, към което е прикачен файл с ръкописно направени сметки, в които е отразено „1618-702 = 916 ти дължа“. в последващо писмо от 12.06.2023 г. с подател „ Klaydia Angelova” /л.

35/ – „Нали ти пратих точни сметки ти нямаш договор и да ми беше казала че ще го задържиш ти ми писа че напуска да си мислила когато го писа…Сега е юни имаш платени 4х190 + 160 януари и тия пари ми прати сметка да ти ги преведа. Аз имам писмено от теб че напускаш“.

Предвид факта, че ответницата не е оспорила авторството на представената електронна кореспонденция /л.33-34, л. 106-л. 108/, в посочените части същата се ползва с материална доказателствена сила, тъй като се отнася за неизгодни за нея факти.

Въпросът за доказателствената стойност на електронната кореспонденция е разгледан в Решение № 116 от 22.02.2024г. на ВКС по гр.д.

№ 790/2023г. по описа на III г.о., в което е прието следното: „Ноторно известно е, че информационната система, ползвана чрез приложението „Вайбър“, се използва за електронна кореспонденция, като всеки неин потребител регистрира свой профил, чрез посочване на телефонен номер. Изпратеният по нея в електронен вид документ има характера на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, и макар и да не носи електронен подпис – неподписаният документ също представлява документ, а подписът само служи за доказателство за неговото авторство, което авторство в случая е безспорно. По принцип представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. В случай, че такова оспорване не е направено в срока по чл.193 ал.1 от ГПК, съответно в 4 срока по чл.184 ал.2 изр. последно от ГПК, за представилата документа страна не възниква задължение да ангажира други доказателства. Представеното и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, но чието авторство не е било спорно, има доказателствена стойност. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти.

Доколкото обективираните в документа изявления са с неблагоприятно за ищеца съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, т.е. ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат неблагоприятни в спора правни последици/ доказателствената стойност е висока и има характер на извънсъдебно признание на факт“.

Ето защо съдът приема за доказани фактите, за които ответницата К. А.

А. е направила посочените по-горе признания за следните факти, а именно: че ищцата Д. А. Л. през 2023 г. предварително е заплатила сумата от 1618 евро за ползването на апартамента, за който страните са били сключили устен договор за пренаемане на наетия от ответницата апартамент в Гърция; че договорът между страните е развален предсрочно и ответницата дължи на ищцата сумата от 916 евро от предварително заплатените от ищцата 1618 евро /ответницата признава, че дължи тази сума два пъти - първият път признава “1618-702 = 916 ти дължа“, вторият път заявява „имаш платени 4х190 + 160 /което се равнява на общо 920 бел. е на съда/ януари и тия пари ми прати сметка да ти ги преведа“.

В случая съдът намира, че договорът е развален при условията на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, доколкото ответницата К. А. А. е заявила, че „от 2.04.2023 давам квартирата багажа ще ти го събера в чували“ /в писмо от 31.03.2023 г. с подател „Klaydia Angelova” - л. 33, л. 108/ и последвалия в тази връзка отговор на ищцата към ответницата да дава, на който иска апартамента и да й изхвърли нещата - на л. 108. Отделно от това правото за извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето /в този смисъл Решение № 178/12.11.2010 г. на ВКС по т.д. 60/2010 г., II т.о./ За прецизност следва да се отбележи, че съдът намира, че към 31.03.2023 г. именно ищцата е била изправната страна по договора, предвид направеното признание от ответницата, че Д.А.Л.-Б. през 2023 г. е била платила до март, 5 съответно К. А. А. не е имала право да разваля договора към онзи момент.

В този случай - при разваляне на договор поради неизпълнение, съгласно задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., приложение намира съставът на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, като може да се претендира на отпаднало основание връщане на платената сума.

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, дължи неговото връщане, защото в противен случай се обогатява неоснователно за чужда сметка. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Насрещната страна по облигационната връзка – ответницата в настоящото производство няма правно основание да я задържи, поради което дължи възстановяването й на ищцата-на основание чл.55,ал.1, предл. трето от ЗЗД.

Относно възражението на ответницата, че с платената от ищцата сума е плащала наемите за апартамента:

Това възражение се прави за пръв път едва в хода на устните състезания и като такова е преклудирано.

Съгласно т.4 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. №1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК възраженията на ответника срещу предявения иск, се преклудират с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът губи възможността да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, които пропуски, допуснати поради собствената си небрежност, не може да отстрани. Когато възраженията на ответника не са своевременно заявени до изтичане на срока за отговор по чл.