Решение № 902 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300501570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. А., ЕГН: **********, от с.

Х.Д., обл. Пловдив, ул. ***, чрез пълномощника по делото адвокат Ш., против Решение с рег. № 123 от 28.03.2025 г., постановено по гр. д.№ 1065/2024 г. по описа на РС-Карлово, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Б. Е. И., ЕГН:

**********, с адрес: с. Х.Д., обл. Пловдив, ул. *** иск, с който се иска да бъде отменен договор за дарение, извършен с Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.2019 г. по описа на нотариус С.Р. от А. А. А. в полза на Б. Е. И. на следния недвижим имот, със запазено върху него право на пожизнено и безвъзмездно ползване, а именно: 3/5 /три пети/ идеални части от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, с мазе към нея с площ от 4 кв. м. /четири квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел – УПИ XI-450 /единадесет римско, четиристотин и петдесет/, в кв.26 /двадесет и шести/ по устройствения план на с. Х.Д., общ. Карлово, обл.

Пловдив, одобрен със Заповед №35 от 1985 г., при граници и съседи: улица, и УПИ Х450, УПИ XV-435, УПИ XIV-434, УПИ XIII-433 и УПИ XII-451, поради отказ на надарената да дава издръжка, от която дарителката се нуждае.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Б. Е. И., ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника й адвокат М., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

1

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Пред Районен съд – Пловдив ищцата А. А. А. е предявила срещу Б. Е. И. иск с правна квалификация член 227, алинея 1, буква "в" от ЗЗД за отмяна на дарение обективирано в Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.2019г. по описа на нотариус С.Р., рег. №099 на НК и район на действие PC гр. Карлово, който акт е вписан в Сл. вп. при КрлРС, под №76, том II, дело №263/2019 г. В исковата молба ищцата твърди, че е пенсионерка по болест, имала множество заболявания, с водеща диагноза: Лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, а общото й заболяване било тежка дебилност с психомоторна забавеност. С оглед заболяванията й за нея било невъзможно да си намери някаква работа, с дохода от която да се издържа и поема сама разходите, необходими за нормалното й съществуване. Единствените й доходи били от пенсията, която получавала в размер на 359.63 лв., видно от Разпореждане на НОИ от 30.06.2023 г. Също така получавала финансова подкрепа от ДСП Карлово по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 75.60 лв., видно от Заповед от 12.12.2023 г. на Директора на ДСП Карлово.

Поради заболяванията си ищцата трудно се обслужвала сама. От една страна, не можела да поеме с пенсията си всички най-необходими разходи за нормален живот, за ток, вода, отопление, храна и лекарства, които приемала ежедневно. От друга страна, невъзможността да се обслужва изцяло сама налагало да търси чужда помощ, а такава без заплащане нямало кой да й окаже. Многократно през последната година молила ответницата, с която живеели в една къща, да й оказва ежедневно съдействие и помощ за нормалното й обслужване, но такова й било отказвано от нея. С оглед на това, ищцата, виждайки, че с всеки изминал ден все повече се нуждае от чужда помощ, помолила единия си племенник А.Ц. да поеме ангажимент да я гледа и обслужва.

Същият се отзовал на тази молба и належаща нужда и я настанил да живее в дома му в същото село, като полагал ежедневни грижи за ищцата от няколко месеца. Ищцата твърди, че през последната година многократно устно искала помощ и съдействие от ответницата, от които се нуждаела за нормалното си съществуване. Заявила й, че ако не й предостави нужното съдействие и грижи, то да й заплаща сумата от 300 лв. ежемесечно, чрез които средства да поеме разходите по нормалното си съществуване, за отопление, храна, за наемане на жена да я гледа и да може да взема част от лекарствата. Ответницата категорично заявявала, че няма да я гледа, нито да дава някаква издръжка и да се оправяла сама. Освен това тя и семейството й гонели ищцата от стаята в която живеела, за да не им пречи. И до момента те не й били давали никаква парична сума вместо гледане. Имали неколкократно и разговори, в които ищцата ги предупреждавала, че щом така постъпват, щяла да се принуди да развали дарението, което й била направила. Ответницата отговаряла, че няма как да го развали, защото тя имала пари и връзки и нямало да успее. Тя работела и реализирала добри доходи.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Б. Е. И. е подала писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че с Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.2019г. по описа на нотариус С.Р., ищцата й дарила описания в исковата молба имот, като си запазила върху него правото на пожизнено и безвъзмездно ползване. Оспорва всички останали обстоятелства изложени в исковата молба. Твърди, че въпреки, че договорът за дарение не я обвързва да полага лични грижи за ищцата – нейна леля, тя се отзовала на нейна покана за съвместно обитаване на жилището.

Няколко години преди прехвърлянето на имота, заедно с мъжа си заживели в жилището на леля й, за да й помагат в домакинството. В знак на благодарност през 2019 г. същата решила да й дари собствените си идеални части от имота. Ответницата продължила да участва активно в домакинските задължения, като чистела, готвела, пазарувала и пр. Със свои средства плащала данъка за имота, купувала необходимите за ищцата лекарства и храна, всеки месец заплащала и разходите за консумирана ел. енергия и вода. Твърди, че в началото на 2024 г. ищцата претърпяла операция на ръката. Ответницата и мъжът й я завели до болницата в Пловдив, помагала в цялостното й обгрижване, както и закупувала нужните лекарства. С дарителката се разбирали много добре, но вероятно под влияние на други хора отношението й към ответницата коренно се променило. Започнала да я обвинява, че й била откраднала определена сума пари, отказвала услугите и грижите, които продължавала да й предлага. Пред всички техни познати започнала да говори, че ще направи всичко възможно, за да я изгони от жилището. Нито един път през периода на съвместното им съжителство ответницата не била разбрала, че ищцата има нужда от допълнителни средства за издръжка, нито същата била поискала от нея допълнително такава. Не й била отправяла и писмена покана. За нужда от издръжка научила едва с получаването на исковата молба. Оспорва твърдението, че за ищцата е налице трайна нужда от издръжка. Месечните доходи, които получавала заедно с мъжа си, били в размер понисък от този на ищцата, като ежемесечно ответницата правела разходи за отопление, телефон, храна и др. Имала три малолетни деца, за които полагала грижи. Наймалкото дете – Т., роден на 16.04.2022 г., имал здравословни проблеми, които налагали консултация с детски невролог, но поради липса на средства не можели да го заведат до Пловдив. И трите им деца били малки и постоянно боледували, поради което разходите за лекарства били значителни. С мъжа й били безработни, а предвид липсата на образование не можели да си намерят постоянна работа. Средствата, с които се издържало петчленното им семейство били единствено помощите отпуснати им от ДСП Карлово, възлизащи на общо на 820 лв. месечно. Ответницата твърди, че не притежава никакви недвижими имоти, от които да може да реализира доходи.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно.

3

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и това се установява от приетия като писмено доказателства Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.2019 г. по описа на нотариус С.Р., че А. А. -ищца е дарила на Б. И. – ответницата, която е племенница на ищцата, следния недвижим имот: 3/5 /три пети/ идеални части от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, с мазе към нея с площ от 4 кв. м. /четири квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел – УПИ XI-450 /единадесет римско, четиристотин и петдесет/, в кв.26 /двадесет и шести/ по устройствения план на с. Х.Д., общ. Карлово, обл. Пловдив, одобрен със Заповед №35 от 1985 г., при граници и съседи: улица, и УПИ Х-450, УПИ XV-435, УПИ XIV-434, УПИ XIII-433 и УПИ XII-451, като А. А. си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно право на имота.

Видно от Удостоверение изх. № 66040003276/18.07.2024 г. на Отдел „МДТ“ при Община Карлово данъчната оценка на процесния имот е общо 1515.70 лева, а на притежаваната от ответницата идеална част – 23.94 лева.

От приетите писмени доказателства- Експертно решение №2048 от 117/01.07.2013 г. на Специализирана ТЕЛК „Психиатрична“ Пловдив, се установява, че ищцата има множество заболявания, с водеща диагноза: Лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, а общото й заболяване е: Тежка дебилност с психомоторна забавеност.

От приложените към делото Разпореждане №15231105441/30.06.2023 г. на ТП на НОИ – Пловдив, Заповед №ЗХУ-ИО-/ДРВ-К71528/ФП/12.12.2023 г. на Директор ДСП – Карлово и Индивидуална оценка относно потребностите на А. А. А. се установява, че ищцата е пенсионер по болест. Отпусната й е пенсия в размер на 359.63 лева, като получава и финансова подкрепа от ДСП Карлово по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 75.60 лева, като считано от 30.06.2024 г. пенсията на ищцата е увеличена на 399.19 лева.

Видно от приетите три броя удостоверения за раждане ответницата е майка на три малолетни деца – Т. Д.Б., на 3 г., Ф.Д. Б., на 8 г. и Д. Д.Б., на 10 г. Баща на децата е Д.Й.Б.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че две от децата на ответницата – Д. и Ф. са ученици в ОУ „***“ - с. Х.Д., през учебната 2024/2025 г., като редовно посещават учебните занятия. Освен това децата на ответницата периодично се нуждаят от лечение и страдат от простудни и респираторни заболявания, характерни за възрастта им. По-усложнено е здравословното състояние на най-малкото дете – Т., на когото е поставена основна диагноза Миопатия, неуточнена; Вроден ларингеален стридор. Консултиран е с детски невролог и ортопед и е насочен за диагностично уточняване и планова хоспитализация в детска клиника.