Решение № 126 от 07.08.2024, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 286/2022
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 27.08.2024
- Състав
- Пламен Ангелов Станчев
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Горна Оряховица, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200286 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Н. М. обжалва наказателно постановление № 22-0268-000246/11.04.2022 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Оспорва фактическите констатации на наказващия орган и правната квалификация на деянието.
Посочва допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени наказателното постановление и да му присъди направените по делото разноски.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н. К. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.
Допълнително посочва, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, която изисквала актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствието на повече от един свидетел.
Нарушено било правото на защита на наказания, тъй като нямало идентичност 1 между фактите в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление. Не било описано изпълнителното деяние на нарушението. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА
СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –
ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на управлението моли съда да разгледа възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че жалбоподателят претендира разноски за такова.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2021 г. в 18:00 часа свидетелите Р. Ц. Й. и М. Й. Й. – служители на РУ – Горна Оряховица, били изпратени в с. Д. по сигнал за семеен сигнал. При преминаване в района на кръстовището на улиците „Хан Аспарух“ и „Трети март“ в селото забелязали лек автомобил „Ф.“ с посочен в наказателното постановление номер на рамата, който се движел без поставени табели с регистрационен номер. Спрели автомобила и установили, че водач на същия е жалбоподателят И. Н. М.. Полицейските служители уведомили за случая дежурния в полицейското управление, който изпратил на място свидетеля М. Й. М. – младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица. При извършената проверка М. установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена регистрация. Поради това съставил против М. акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано, с което нарушава разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На 25.11.2021 г. за същото деяние било образувано досъдебно производство № 635/2021 г. по описа на РУ – Горна Оряховица.
2
С постановление от 24.03.2022 г. прокурорът прекратил наказателното производство, като приел, че не е установено по несъмнен начин М. да е знаел, че управляваният от него автомобил е нерегистриран, поради което не е действал с изисквания от закона пряк умисъл и не е осъществил от субективна страна състава по чл. 345, ал. 2 от НК.
Материалите от прекратеното досъдебно производство били изпратени на началника на РУ – Горна Оряховица за произнасяне с оглед данните за административно нарушение.
На 11.04.2022 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по изпратените от прокурора материали от досъдебното производство, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя И. Н. М. административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 11.05.2022 г. На 23.05.2022 г. подадената от М. жалба против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.
От материалите по прекратеното досъдебно производство № 635/2021 г. по описа на РУ – Горна Оряховица се установява, че процесният автомобил „Ф.“ до 18.11.2020 г. е бил собственост на Т.Н.Н., както и че на посочената дата бил сключен договор с нотариална заверка на подписите рег. № 9588/18.11.2020 г. на нотариус К.Б. с рег. № 296 на Нотариалната камара, с който собствеността на автомобила била прехвърлена на М.С.Н.. Новият собственик не изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП в едномесечен срок от придобиването да регистрира придобитото моторно превозно средство в службата за регистрация по постоянния си адрес. Поради това и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била прекратена на 20.01.2021 г. със служебно отбелязване в автоматизираната информационна система.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Р. Ц.
3
Й., М. Й. Й. и М. Й. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания, включително писмените материали от прекратеното досъдебно производство.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Жалбоподателят М. е наказан за това, че е управлявал автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред поради прекратяване на регистрацията му на основание и по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – във връзка с неизпълнение на задължението на новия собственик да регистрира в законния срок придобитото моторно превозно средство в службата за регистрация по постоянния си адрес. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил и не е бил страна по договора от 18.11.2020 г. за прехвърляне на собствеността на този автомобил, във връзка със сключването на който е настъпило основанието за служебното прекратяване на регистрацията. В събраните доказателства няма данни М. да е бил уведомен от новия или от предходния собственик за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Не се установява също така да е узнал по какъвто и да е друг начин за прекратяването на регистрацията преди датата на осъщественото управление на автомобила, за което е наказан.
От друга страна, ноторен е фактът, че автоматизираната информационна система, в която е било отбелязано служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, не е публично достъпна, поради което жалбоподателят не е имал възможност да извърши по своя инициатива проверка относно състоянието на регистрацията на автомобила, преди да предприеме управлението му.
Предвид изложеното не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че М. е осъществил описаното в наказателното постановление управление на автомобил с прекратена регистрация виновно – умишлено или 4 непредпазливо, доколкото събраните доказателства не сочат на извод към датата на деянието да е знаел или с оглед обстоятелствата на случая да е имал обективна възможност да узнае, че автомобилът, който управлява, е с прекратена регистрация.
По аргумент от разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН деяние, което не е извършено виновно, не съставлява административно нарушение и не е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание.
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има право на възстановяване на разноските за водене на делото. По делото са представени доказателства за платено възнаграждение за защитник адвокат в размер на 300 лв. (разписката, оформена като клауза в т. 2 във вр. с т. 3 от договора за правна защита и съдействие на л. 40 от делото).
Така уговореното и платено адвокатско възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и положения от пълномощника адвокат труд. Поради това е неоснователно възражението на административнонаказващия орган за прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът следва да присъди на жалбоподателя поисканите разноски в размер на 300 лв.
По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя разноски следва да бъде осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико Търново, която е юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отмененото наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0268-000246/11.04.2022 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна 5
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и и съобщения: *** – адв. Н.
К. от АК – Велико Търново, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ
129009767, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и и съобщения: *** – адв. Н. К. от АК – Велико Търново, сумата 300,00 лв. (триста лева), представляващи направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита на жалбоподателя в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 6