Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18369 от 13.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36574/2024
Вид
Решение № 18369
Подписан
13.10.2025
Състав
ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 428, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 428, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 18369 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело № 20241110136574 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ч. С. З., чрез адв. К. и адв. К., против ************, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество няма подлежащи на принудително събиране вземания към ищеца, за следните суми: 1/. 12340,85 лв. – главница, ведно със законната лихва от 08.06.2010 г. до окончателното й изплащане; 626,21 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.10.2009 г. – 07.06.2010 г.; 84,15 лв. – неустойка за периода 28.10.2009 г. – 07.06.2010 г.; 874,24 лв. – съдебни разноски, за събирането на които суми в полза на ********** е издаден изпълнителен от 23.06.2010 г. ч.гр.д. № 1483/2010 г. на РС – *******; 2/. 641,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от 12.10.2011 г. до окончателното й изплащане; 99,12 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г.

– 11.10.2011 г.; 5,82 лв. – неустойка за периода 21.06.2010 г. – 11.10.2011 г.; 205 лв. – съдебни разноски, за събирането на които суми в полза на ********** е издаден изпълнителен от 13.10.2011 г. по ч.гр.д. № 2232/2011 г. на РС-*******, въз основа на които изпълнителни листове срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 1366/2024 г. по описа на ЧСИ ********, поради погасяването им давност.

Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 1366/2024 г. по описа на ЧСИ ********, образувано въз основа на горепосочените изпълнителни листове т 23.06.2010 г. и 13.10.2011 г. Твърди, че вземанията по процесните изпълнителни листове били прехвърлени от ********** в полза на ответинка ************ с договор за цесия от 31.01.2018 г., както и че същите са погасени по давност, доколкото кредиторът не е инициирал извършването на изпълнителни действия, прекъсващи давността, в продължение на повече от пет години. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

С подадения от ответника ************, чрез юрк. *****, отговор на исковата молба се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че за принудителното събиране на вземанията по процесните изпълнителни листове били 1 образувани предходни изпълнителни дела №№ ******** г. по описа на ЧСИ ***********, по които са предприемани изпълнителни действия, имащи за последица прекъсване на погасителния давностен срок. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

От фактическа страна:

От приложените към делото заверени копия на изпълнителни дела №№ ******** г. по описа на ЧСИ *********** и изпълнително дело № 1366/2024 по описа на ЧСИ ********, се установява следното:

Изпълнителен от 23.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1483/2010 г. на РС – *******, е издаден в полза на ********** въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.06.2010 г., издадена по същото дело на РС-*******. С изпълнителния лист Ч. С. З. е осъден да заплати на ********** следните суми: 12340,85 лв. – главница, ведно със законната лихва от 08.06.2010 г. до окончателното й изплащане; 626,21 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.10.2009 г. – 07.06.2010 г.; 84,15 лв. – неустойка за периода 28.10.2009 г. – 07.06.2010 г.; 874,24 лв. – съдебни разноски. Въз основа на изпълнителния лист, по молба на кредитора **********, на 13.07.2010 г. е образувано изп.д. № 239/2010 г. по описа на ЧСИ ***********. С молбата за образуване на делото, взискателят е възложил, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнението. След личното връчване на 02.08.2010 г. на ищеца на поканата за доброволно изпълнение, в периода 02.08.2010 г. – 11.04.2012 г. същият е извършвал доброволни плащания по сметката на ЧСИ, с които са погасявани част от задълженията му към взискателя. По изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия: на 08.01.2015 г., 18.08.2016 г. и 15.11.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запори върху банковите сметки на длъжника, както и да извърши опис на движимите му вещи.

Изпълнителен от 13.10.2011 г. по ч.гр.д. № 2232/2011 г. на РС – *******, е издаден в полза на ********** въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.10.2011 г., издадена по същото дело на РС-*******. С изпълнителния лист Ч. С. З. е осъден да заплати на ********** следните суми: 641,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от 12.10.2011 г. до окончателното й изплащане; 99,12 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г. – 11.10.2011 г.; 5,82 лв. – неустойка за периода 21.06.2010 г. – 11.10.2011 г.; 205 лв. – съдебни разноски. Въз основа на изпълнителния лист, по молба на кредитора **********, на 09.11.2011 г. е образувано изп.д. № 387/2011 г. по описа на ЧСИ ***********. С молбата за образуване на делото, взискателят е поискал налагане на запори върху трудовото възнаграждение и МПС на длъжника, както и налагане на възбрана върху недвижимото му имущество. На 23.11.2011 г. лично на ищеца е връчена на покана за доброволно изпълнение, като по изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия: на 08.01.2015 г., 18.08.2016 г. и 15.11.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запори върху банковите сметки на длъжника.

От приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело № 1366/2024 2 по описа на ЧСИ ******** се установява, че то е образувано на 22.04.2024 г., по молба на ответника „*****“ ЕООД, въз основа на горепосочените изпълнителни листове от 23.06.2010 г. и 13.10.2011 г., както и че с молбата от 22.04.2024 г. „*****“ ЕООД е поискало да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника. По изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия: на 13.05.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

С договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. ********** е прехвърлила в полза на „*****“ ЕООД вземанията си към Ч. С. З., предмет на процесните изпълнителни листове, като с поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 1366/2024 г. на ЧСИ ********, връчена на ищеца лично на 22.05.2024 г., на последния са връчени и уведомления за извършено прехвърляне на вземания. Горното не е спорно между страните, а и се установява от представения от ответника договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., съдържащ се и в изп.д. № 1366/2024 г. на ЧСИ ********, както и от съдържащите се в изпълнителното дело и представени от ищеца уведомления за извършената цесия.

От правна страна:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.

418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено по давност.

В случая ищецът Ч. С. З. доказа твърдението си, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от „*****“ ЕООД.

Заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1483/2010 г. на РС – *******, е влязла в сила на 03.09.2010 г. Страните не спорят, че същата е връчена 3 лично на длъжника на 02.08.2010 г., с изпратената от съдебния изпълнител, съгласно чл. 418, ал. 5 и чл. 428, ал. 1 и ал. 2 ГПК, покана за доброволно изпълнение по изп.д.

№ 239/2010 г. Едномесечният срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 02.09.2010 г.

Заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2232/2011 г. на РС – *******, е влязла в сила на 24.12.2011 г. Страните не спорят, че същата е връчена лично на длъжника на 23.11.2011 г., с изпратената от съдебния изпълнител, съгласно чл. 418, ал. 5 и чл. 428, ал. 1 и ал. 2 ГПК, покана за доброволно изпълнение по изп.д.

№ 387/2011 г. Едномесечният срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 23.12.2011 г.

След влизане в сила на двете заповеди за изпълнение е започнал да тече петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече съответно на 03.09.2010 г. и на 24.12.2011 г., е изтекъл към предявяване на иска на 18.06.2024 г., поради което и процесните вземания на ответника към ищеца са погасени по давност.

Съображенията за това са следните:

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма, задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват.