Решение № 742 от 01.11.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Горна Оряховица, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120101379 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 против И. Е. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. ******.

Ищецът сочи, че с ответника се намират в облигационно правоотношение. В исковата молба се сочи, че И. е собственик на триетажна сграда в с . Д., общ. Лясковец, в която били разкрити две партиди с абонатни номера - № 05025031 ( интернет зала) и № 05025018 (магазин за хранителни стоки). Обектите били присъединени към мрежата на „Електроразпределение Север“ АД с електромери със съответни номера - № ****** и № ******. Сочи се, че монтираните електромери били метрологично годни и изправни и измервали потребената електроенергия в двата обекта.

Ищецът сочи, че през месеците декември 2023г. и януари 2024г. електромерите били отчели потребление съответно 1399 квтч и 1338 квтч.За ползваната електрическа енергия били издадени четири броя фактури, като общата стойност на ползваната електроенергия и мрежови услуги била в размер на 1210.99лева с ДДС. От тази сума ответникът бил заплатил само 185.03лева.

Останала незаплатена сумата в размер на 1025.96лева с ДДС, за която дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 891/ 2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица и била издадена поисканата заповед за изпълнение на парично задължение.

Против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 891/ 2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица било подадено 1 възражение по чл. 414 от ГПК от страна на И. Е. И.а. С него ответникът оспорил дължимостта на вземането.

Ищецът претендира да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът И. Е. И.а дължи на дружеството сумата в размер на 1025.96лева, от която: сумата в размер на 283.56лева, представляваща неплатен остатък по начислена с фактура № 03455695173/ 12.01.2024г. цена на доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги , ведно с включено ДДС, за месец декември 2023г. , с падеж 23.01.2024г.; сумата в размер на 234.30лева , представляваща начислена с фактура № 0003836776/ 12.01.2024г. цена на доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги , ведно с включено ДДС, за месец декември 2023г., с падеж 25.01.2024г.; сумата в размер на 247.47лева , представляваща начислена с фактура № 0003840176/ 14.02.2024г. цена на доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги, ведно с включено ДДС, за месец януари 2024г., с падеж 26.02.2024г.; сумата в размер на 260.63лева, представляваща начислена с фактура № 0346870717/ 14.02.2024г. цена на доставена ел. енергия и предоставени мрежови услуги, ведно с включено ДДС, за месец януари 2024г., с падеж 22.02.2024г. за обекти с аб. № 05025031 ( интернет зала) и аб. № 05025018 ( магазин за хранителни стоки) , находящи се в с. Д., общ. Лясковец , ведно с лихва за забава върху всяка една главница в общ размер на 33.05лева до 23.04.2024г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на сумата.

Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания. Претендират се разноски.

Ответникът И. Е. И.а депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. В. Д. К., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 39.

Ответната страна счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Иска се отхвърляне на претенцията на дружеството. Ответникът сочи, че дружеството претендира наличие на облигационна връзка по Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, сключен на 21.11.2023г. между „Енерго Про Продажби“ АД и И. Е. И.. Не се отрича, че за месеците декември 2023г. и януари 2024г. са били отчетени посочените в исковата молба количества ел. енергия и че са издадени четири броя фактури, приложени към исковата молба. Не се спори, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 891/ 2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица.

Ответникът оспорва , че е имал качеството потребител на битови услуги за процесния период. Прави се извод, че съгласно § 1, т. 2а на ДР на ЗЕ и Наредба № 6/ 09.06.2004г., договор за присъединяване към електропреносната мрежа може да бъде сключен само с лице, което има вещни права върху присъединения обект, независимо дали е ограничено вещно право или право на собственост. Ответникът отрича в процесния период да се е намирал в обектите в с. Д., да ги е ползвал , както и да е ползвал ел. енергия в тях. Сочи се, че И. е собственик на недвижимия имот, в който се намират посочените интернет зала и магазин за хранителни стоки. Собствеността била придобита след публична продан по изп.д. № 136/2017г. на ЧСИ Р. К., като имотът му е възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 13.07.2023г. След тази дата И. бил депозирал молба за въвод в имота, но такъв и до датата на отговора по исковата молба не бил извършен. С 2 издадена по ВТОС обезпечителна заповед по т.д. № 5/ 2023г. по описа на съда било спряно изп.д. № 136/ 2017г. на ЧСИ К.. След смяна на партидите за ползване на електроенергия и след като бил разбрал, че няма да бъде въведен във владение, И. бил поискал да се спре електрозахранването на обектите, което било извършено на 10.01.2024г.

Ответникът сочи, че имотът е във владение на длъжниците по изпълнителното дело, като дори има назначен пазач – П.С.С..

Предявеният иск се оспорва, като се иска неговото отхвърляне. Правят се доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.

Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А. М.. Иска се уважване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. В. К., АК Велико Търново. Ответната страна поддържа писмения отговор и претендира за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

По делото не се спори, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от ищеца по делото е образувано ч.гр.д. № 891/ 2024г. В него „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, гр. Варна е заявило, че И. Е. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. ****** дължи на дружеството сумата в размер на 1025.96лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени в периода 12.01.2024г. до 14.02.2024г. за електроснабдени обекти с абонатни номера - № 05025031 ( интернет зала) и № 05025018 (магазин за хранителни стоки) в с. Д., общ.

Лясковец, с кл. № 7500005586, както и мораторна лихва в размер на 33.05лева.

Искането на дружеството е било уважено, като е издадена Заповед № 351/ 24.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените суми, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.04.2024г. до изплащането на главницата и разноските за водене на производството. Срещу издадената заповед било депозирано възражение по чл. 414 от ГПК и в срок бил предявен настоящия иск.

От представените писмени доказателства се установява, че между „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, гр. Варна и И. Е. И., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. ******, са налице облигационни правоотношения във връзка доставката и потреблението на ел. енергия на посочените търговски обекти в с. Д., общ.

Лясковец. По делото са представени писмени доказателства – Постановление от 17.03.2022г. за възлагане на недвижим имот , съставен от ЧСИ Р. К., с който ответникът е станал собственик на триетажна сграда – хотел, находяща се в с.

Д., общ. Лясковец, построена върху УПИ XI – КОО в кв. 46 по ПУП на с. Д., с площ от 332 кв.м., състояща се от : първи етаж – административна сграда от две стаи, бА., тоалетна и склад, втори етаж- универсален магазин с едно помещение, трети етаж – хотел, състоящ се от 12 стаи с обща тоалетна, ведно с прилежащия терен към сградата. Посочено е , че първият етаж на сградата е 3 преустроен в магазин. Наред с него е представен и Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, сключен на 21.11.2023г. между ищеца и ответника. В договора е посочено, че дружеството ще доставя електрическа енергия до обекти на И. , посочени в Приложение № 1 , неразделна част от договора. По делото не се спори, че това са посочените в издадените фактури магазин и интернет зала. С исковата молба са представени и два броя заявления за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД при Общи условия – първото с № 5500007164/ 21.11.2023г. за обект с аб. № 05025031 – зала за интернет, а второто с № 55000071/ 21.11.2023г. за обект с аб. № 05025018 – магазин. И двете заявления са подписани от ответника И. И., като в тях е посочен акта за собственост – постановление за възлагане, както и това, че досега абонатните номера са се ползвали от ЕТ „Вачев- Стоян Вачев“.

Между страните няма и спор за това, че в посочените обекти са били поставени СТИ – електромери, които са измервали потребената ел. енергия.

Въз основа на тях са издадени и процесните фактури, като ищецът сочи, че е направено само частично плащане по една - фактура № 03455695173/ 12.01.2024г. за сумата от 185.03лева.

От страна на ищеца са представени два констативни протокола от 10.01.2024г., в които е посочено, че И. И. е поискал прекъсването на електрозахранването към двата обекта. Страните не спорят, че ответникът е подписал двата протокола лично.

От страна на ответника се сочи, че след придобиване правото на собственост И. не е въведен във владение на посочения имот в с. Д..

Представено е удостоверение от ЧСИ Р. Касабов, в което е отразено това обстоятелство, като изрично е посочено, че с Обезпечителна заповед № 8/ 07.09.2023г. по т.д. № 5/ 2023г. на Окръжен съд гр. Велико Търново се спира производството по изп.д. № 136/ 2017г. относно процесния имот. В тази връзка са представени и писмени доказателства , вкл. посочената обезпечителна заповед и протокола за опис на недвижим имот. Във връзка с последния ответникът сочи, че не само, че не е бил въведен във владение, но и съдебният изпълнител бил определил пазач на имота – П.С.С..

Настоящият състав намира предявеният иск за основателен и доказан.

От събраните писмени доказателства се установи, че ищецът и ответникът са се намирал в облигационни правоотношения по посочения Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, сключен на 21.11.2023г. между ищеца и ответника. По смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ И. се явява „краен клиент“ - клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване и „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ. Лично И. е подписал посочения договор и е подал заявленията за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД. Не се спори и, че И. е поискал на 10.01.2024г. да се прекъсне захранването на двата обекта.

Настоящият състав не споделя възраженията на ответника, че не е въведен във владение на имота и по тази причина не е ползвал лично електроенергията, която е била начислена с процесните фактури, от което следвал извода, че не дължи претендираните от ищеца суми. Обстоятелството дали ответникът лично е ползвал фактурираната електроенергия е неотносимо към задължението му. В сключения между страните договор няма уговорка 4 заплащането на ползваните количества ел. енергия да се извършва от трети лица, независимо от качеството им. В чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора е посочено, че ответникът следва да заплаща цената на доставената ел. енергия и мрежовите услуги. В договора са посочени сроковете за издаване на фактури от ищеца и сроковете за заплащане на същите от страна на ответника. Не се спори между страните, че фактурите отразяват реално потребени и правилно остойностени ползвани ел. енергия и мрежови услуги, както и това, че И. не е изпълнил изцяло задълженията си. Ответникът реално не сочи кои лица в действителност са ползвали ел. енергията в двата обекта, както и какви са отношенията му с тях, но тези обстоятелства, дори и посочени от него, са ирелевантни за настоящия спор. Следва да се отбележи, че независимо от издадената обезпечителна заповед с дата 07.09.2023г., на 21.11.2023г. И. И. е встъпил в облигационни правоотношения , като към този момент е знаел, че не е въведен във владение на имота, но въпреки това е станал страна по процесния договор. Сам ищецът е подал заявления за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на