Решение № 3557 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3557 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20261100500078 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. Л. Н. срещу Решение № 19810 от 03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 18956/2025 г. поописа на СРС, 148-ми състав, с което са отхвърлени предявените срещу ДП „Пристанищна инфраструктура“ кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С-20/03.02.2025 г. на Генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и отмяната му, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Финансов контрольор“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размерна 19568,44 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 03.02.2025 г. до 03.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането, както и в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от И. Л. Н., срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, при условията на евентуалност искове, ако се приеме за установено, че трудовото правоотношение е прекратено на 19.02.2025 г., на основание чл. 128, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2562,17 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 03.02.2025 г. до 19.02.2025 г. и сумата от 19092,26 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 2000,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице формалните предпоставки на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, сочейки че към момента на подписване от него на процесния трудов договор на 05.09.2023 г. за длъжността „финансов контрольор“ същата е била заемана и от С.П. М., която е била уволнена в по-късен момент - със Заповед № С-96 от 19.04.2024 г. на ГД на ответното дружество, поради което и М. не следвало да се възстановя на тази длъжност, което водило до незаконност на уволнението. Като допълнителен аргумент изтъква, че при първото възстановяване на М. на същата длъжност неговото правоотношение не било прекратено.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове, като присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник – ДП „Пристанищна инфраструктура“, чрез пълномощника си – адв. Е.С. с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в която навежда доводи за нейната неоснователност. Изтъква, че посоченото в уволнителната заповед основание на чл. 328, ал.

1, т. 8 КТ е налице, излагайки подробни съображения. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и присъди направените по делото разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/ в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр чл. 225, ал. 1 КТ, но е недопустимо в частта, с която СРС е оставил без разглеждане евентуално съединените искове. Както сам е посочил в мотивите на обжалваното решение, предпоставка за произнасяне по евентуално съединените искове е сбъдване на вътрешно-процесуалното условия и когато същото не се е усъществило съдът не дължи произнасяне. Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от И. Л. Н., срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, при условията на евентуалност искове, ако се приеме за установено, че трудовото правоотношение е прекратено на 19.02.2025 г., на основание чл. 128, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2562,17 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 03.02.2025 г. до 19.02.2025 г. и сумата от 19092,26 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за допустимата част от решението за неоснователна по следните съображения:

Страните не спорят във въззивното производство, че по силата на трудов договор № С313/05.09.2023 г. между ответното дружество в качеството на работодател и ищеца като служител е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Финансов контрольор“ в Главно управление София на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с код по НКПД 24116012, което е било прекратено считано от 03.02.2025 г. със Заповед № С-20/03.02.2025 г., издадена от генералния директор на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, поради възстановяване на С.П. М. с влязло в сила Решение № 19483 от 29.10.2024 г. постановено гр.д. № 54097 по описа на СРС за 2024 г. на заеманата от нея преди прекратяване на 2 трудовото й правоотношение длъжност „Финансов контрольор“ в Главно управление – София на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и явяването й на работа на 03.02.2025 г.

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал.

2 когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

По отношение на спорния по делото въпрос дали към момента на прекратяване на процесното правоотношение със Заповед № С-20/03.02.2025 г., издадена от генералния директор на ответното дружество длъжността трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, следва да се отбележи, че към момента на подписване на трудовия договор на ищеца № С-313/05.09.2023 г. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, единствената щатна бройка за длъжността „Финансов контрольор“ в Главно управление София на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с код по НКПД 24116012, утвърдена със Заповед № ПД-170 от 28.08.2023 г. на министъра на транспорта е била свободна, тъй като от представеното с отговора на исковата молба Решение № 4758 от 11.09.2023 г. се установява, че С.П. М. е била оспорила пред съда уволнението си, извършено със Заповед № С-209 от 13.07.2022 г., като със същото решение оспорената заповед е била отменена с влязло в сила на 19.04.2024 г. решение, видно от представеното Уведомление с № 12-00-27/19.04.2024 г. /лист 72 по делото на СРС/, а С.П. М. е била възстановена на длъжността „Финансов контрольор“. Видно от отбелязване върху Уведомление с № 12-0027/19.04.2024 г. служителят С.П. М. се е явила на 19.04.2024 г. за заемане на длъжността на която е възстановена, но правоотношението й отново е било прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ със Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Това обаче не води до извод, че трудовото правоотношение с ищеца е следвало до бъде прекратено, доколкото работодателят веднага отново и прекратил трудовото правоотношение с М., респективно че същия е станал титуляр на процесната длъжност. Изложеното налага извод, че противно на поддържаното в жалбата, към момента на подписване на трудовия договор с И. Л. Н. , длъжността „Финансов контрольор“ е била свободна, поради прекратяване на трудовото правоотношение с С.П. М. по силата на двете цитирани заповеди.

Тъй като последващата Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е била отменена с влязло в сила решение № 19483 от 29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 54097/2024 г., по описа на СРС, 160-ти състав, а С.П. М. е била възстановена на длъжността „Финансов контрольор“ в ответното дружество и в срока по чл. 345 КТ същата се е явила за заемане на длъжността, видно от Споразумение № С-19 от 03.02.2025 г. /лист 65 по делото на СРС/ е заела единствената длъжност

„Финансов контрольор“ в Държавно предприятие

„Пристанищна инфраструктура“, то е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и трудовото правоотношение с И. Л. Н. е бил законосъобразно прекратен с оспорената Заповед № С-20/03.02.2025 г. на Генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“.

Доколкото не са изложени други оплаквания във въззивната жалба по отношение правилността на решението, въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не дължи произнасяне.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват изцяло на изводите на първоинстанционния съд обжалваното решението на СРС следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да се остави без 3 уважение.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство, на въззиваемия – ищец следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 19810 от 03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 18956/2025 г., СРС, 148-ми състав, В ЧАСТТА, с която са оставени без разглеждане предявените от И.

Л. Н., срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, при условията на евентуалност искове, ако се приеме за установено, че трудовото правоотношение е прекратено на 19.02.2025 г., на основание чл. 128, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2562,17 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 03.02.2025 г. до 19.02.2025 г. и сумата от 19092,26 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19810 от 03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 18956/2025 г., СРС, 148-ми състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Л. Н., ЕГН ********** срещу ДП „Пристанищна инфраструктура“ кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С-20/03.02.2025 г. на Генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и отмяната му, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Финансов контрольор“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размерна 19568,44 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 03.02.2025 г. до 03.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното плащане на вземането ОСЪЖДА И. Л. Н., ЕГН ********** да заплати на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 1431,62 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.