Решение № 787 от 12.10.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2451/2022
- Вид
- Решение № 787
- Подписан
- 12.10.2022
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 37 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- член 31 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 787 гр. Сливен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230102451 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД срещу Община Сливен, с която са предявени установителни искове по чл.
422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по Комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско” и „Злополуки“, на 07.12.2016 г., е настъпило застрахователно събитие - застрахованият автомобил Мерцедес, С 500, с рег. № ********* е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка в гр. Сливен, при движение по локален път на бул.
„Банско шосе“, след бензиностанция „Шел“, в посока центъра на града, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил спукана предна дясна гума и изкривена джанта. Твърди, че щетите са на стойност 1664,10 лв., като поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер, а за определянето му е направил и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. Твърди, че пътят, на който е настъпило ПТП, е общински и ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Претендира и обезщетение за забава върху главницата от 1674,10 лв. в размер 1 на 537,62 лв. за периода от 21.04.2019 г. до 21.04.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, оспорва изцяло наличието на вреди и твърдения размер, оспорва наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Излага, че застрахователят не е имал основание да изплаща обезщетение, не са били налице предпоставките за изплащането му съгласно Общите условия на застрахователя, декларираните пред застрахователя обстоятелства не отговарят на действителността, а застрахователят не се е уверил, че водачът е бил в трезво състояние.
Евентуално релевира възражение за 90 % съпричиняване на вредите от страна на застрахованото лице, тъй като същото е управлявало МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Също претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Видно от Комбинирана застрахователна полица за застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКИ“ № 0000540242 е налице валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищцовото застрахователно дружество и „К.“ ЕАД за МПС Мерцедес С 500, с Рег. № *********, с 2 валидност на действие от 24.08.2016 г. до 23.08.2017 г.
От показанията на разпитания свидетел В. К. - водач на автомобила, както и от приетите като писмени доказателства по делото - Уведомление декларация за щета и Декларация на водача, се установява, че на 07.12.2016 г. в гр. Сливен, при движение по локален път на бул. „Банско шосе“, автомобилът Мерцедес попаднал в несигнализирана и необезопасена дупки на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по предната дясна гума и джанта на автомобила. От показанията се установява, че свидетелят се е движел с ниска скорост, тъй като е знаел за наличието на дупки по платното.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото Опис на претенция, техническо становище, приемо-предавателен протокол, опис заключение по щета и фактури, на застрахования автомобил били причинени щети, ремонтът на които е на стойност 2663,00 лв. Видно от Доклад по щета Плащане № 1, уведомление до „К.“ ЕАД и преводно нареждане от 30.06.2017 г., ищцовото дружество заплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1664,10 лв.
От представената по делото регресна покана се установява, че ищцовото дружество поканило ответната Община Сливен да му възстанови сумата от 1674,10 лв., включваща заплатеното обезщетение и 10,00 лв. ликвидационни разноски, в седмодневен срок от получаването, като видно от известието за доставяне, ответникът получил поканата на 17.07.2017 г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че наличието на несигнализирана неравност на платното за движение, която е създавала опасност, е технически неправилно. Данните по делото показват, че препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална маркировка. От техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизма за възникване на произшествието. Съгласно извършения оглед от експертна комисия на „ЗАД Армеец“ АД стойността на нанесените щети на лек автомобил Мерцедес С 500, са в общ размер на 1676,54 лв. В съответствие с Общите си условия по застраховка Каско на МПС застрахователната компания не е калкулирала обезщетение за причинени щети по предна дясна гума на автомобила.
3
Видимостта към наличната неравност на платното за движение за водача е била не по-малка от 20 - 25 м. с възможност за възприемане като опасност. Скоростта, при която е настъпило произшествието, е не по-малка от около 45 км/ч. По делото не са налице обективни данни за разположението на автомобила след ПТП, за да се определи точната скорост на движение. Така описаното увреждане е възможно да настъпи при скорост до максимално разрешената. Водачът на автомобила е нямал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или намаляване на скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея.
За да е налице увреждане така, както е описано в декларацията по щетата на застрахователното дружество следва, че предна гума е преминала през неравност, с дълбочина около 8 - 10 см, която съответства на височината на профила, както и вертикални граници на очертанията на конкретната неравност. Освен това, за да е налице възможност гумата да попадне в наличната неравност и да настъпи описаното увреждане следва диаметърът й да е не по-малък от 45 - 50 см. Увреждането на гумата и джантата е типично и отговаря на преминаване на колелото през неравност, както е декларирано в уведомлението по щета.
По заявление на ищеца от 28.04.2022 г. е образувано ч. гр. д. № 1674/2022 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1040 от 03.05.2022 г. срещу ответника за сумата от 1674,10 лв., представляваща регресно вземане по щета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.04.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 537,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.04.2019 г. до 21.04.2022 г., както и сумите от 25,00 лв. заплатена държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е редовно връчена на длъжника, който е подал възражение в срок - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, 4 вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1674,10 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, а именно изплатено от ищеца по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 07.12.2016 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, вкл. ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.04.2022 г. до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 537,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.04.2019 г. до 21.04.2022 г.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД:
Разгледан по същество, съдът намира предявения установителен иск за главница за изцяло основателен и доказан.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи , че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел и заключението на допуснатата САТЕ се установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на доказване лежи у ищцовото дружество. Безспорно по делото се установи, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на 5 застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил сума в размер на 1664,10 лв., който според заключението на вещото лице е в размер по-нисък от средните пазарни стойности за ремонт на претърпените от застрахования автомобил щети от 1676,54 лв.
По силата на член 31 от Закона за пътищата /ЗП/ и зграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Пътят, на който е станал пътният инцидент, е общинска собственост и по това обстоятелство страните не спорят. Ето защо съдът приема, че по силата на закона ответната Община Сливен е задължена да се грижи за поддръжката и ремонта му.
Съгласно § 6, т. 37 от Закона за движението по пътищата и § 1, т. 19 от Правилника за прилагането му „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Съгласно § 6 т. 1 от ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Безспорно наличието на дупка на пътното платно, тоест нарушаване целостта на пътното покритие, е препятствие на пътя, което следва да бъде сигнализирано и обезопасено от служители на Община Сливен.
Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab148746-82c4-43eb-978e-6e14f0eba8f8