Решение № 4478 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4478 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Р. М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100507355 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Софийска вода“ АД срещу решение № 8054/05.05.2025г., постановено по гр. д. № 51574/2024г. на СРС, 65 с-в. С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, бул. ********, Бизнес Център „********, срещу Р. Е. Е.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.******** обективно съединени положителни установителни искове,с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 772,06 лева, представляваща главница за доставена и потребена вода за периода от 01.10.2022 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 37,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.11.2022 г. до 29.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 15897/29.05.2024 г. по ч. гр. д. № 28043/2024 г. по описа на СРС, 65 състав. Със същото решение „Софийска вода” АД е осъдена да заплати на процесуалния представител на ответницата, адв.Живков, на основание чл.78 ал.3 вр чл.38 ал.2 от ЗАдв сума в размер на 400лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при 1 постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, че не е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице, което е установило причината за служебното начисляване на водата. Посочва се, че задължение за монтиране на индивидуални водомери е на потребителите, и в случай че нямат монтиран такъв, то месечното количество изразходвана вода следва да се заплаща по фиксирани количества – 5 куб.м. за обитател. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

В установения от закона срок, въззиваемата Р. Е. Е. е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за недопустимост на жалбата като просрочена.

Излагат се и съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска се решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в 2 седмичния срок от връчване на съобщението за изготвеното решение. Същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е било налице облигационно правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при публично известни общи условия, като ответницата, сега въззиваема, в качеството си на ползвател на имота, се явява потребител на предоставяните услуги.

Изложени са доводи, че ищецът изпълнил задължението си по договора, като предоставил В и К услуги, които обаче не били заплатени в срок.

В срока за отговор ответницата е оспорила предявения иск. Оспорила е да е потребител.

Навела е доводи за липса на реална доставка на В и К услуги до имота поради ниско налягане на вода в тръбите. Претендирала е отхвърляне на иска.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че по делото не е била изяснена причината, поради която служебно е начислявано количества вода на ответницата – дали поради липсата на общ водомер на сградата етажна собственост или липсата на индивидуален водомер; в случай, че няма поставен индивидуален водомер- дали това се касае на техническа причина или на бездействието на потребителя. Поради това съдът е приел, че при липсата на доказателства дали е налице правилно изчисляване на количеството вода за потребление, искът следва да се отхвърли.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. 2 от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите 2 материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност; настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на плащане на претендираните вземания.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на В и К услуги“, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (в редакция – попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че въззиваемата, като вещен ползвател на водоснабден имот има качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане на територията на гр.

София се осъществява от ищцовото дружество - В и К оператор. Поради това следва да се приеме, че е налице валидно облигационно отношение между страните по делото.

3

От приетата от съда СТЕ се установява, че в имота няма монтиран индивидуален водомер.

Ползваните услуги се начисляват на база по 5 куб/м на човек за 7 човека. Вещото лице посочва, че в определени периоди от денонощието с по-голяма консумация и малък диаметър на уличен водопровод, налягането пада на 3м, което е доста малко за едноетажни жилищни сгради, изградени на ниво терен. Намаленото налягане не е по вина на ВиК оператора, а причините са свързани с ПУП за района, в който се определят уличните регулации и комуникации. В района има много незаконни сгради, които попадат върху предвидените съоръжения и те не могат да бъдат изпълнени, за да се подобри водоснабдяването. Качеството на водата отговаря на изискванията за питейна вода.

По делото е представена, подписан от ответницата декларация, подадена до СО, р-н Люлин по Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, че в имота , ползван от ответницата живеят общо 7 човека, членове на семейството й - 5 пълнолетни и 2 малолетни.

От показанията на разпитаната свидетелка се установява,, че в имота на ответницата няма вода – капе, но трудно може да се ползва, вкл. и за къпане. Няма постоянно течаща вода и е с лошо качество. Свидетелката споделя, че ходи за вода до Банкя. Обяснява, че кметът им казал, че ще им сложат водомери и те подписали само на хартия искане за откриване на индивидуална партида и оттогава им идват сметки за вода. Установява, че ответницата живее сама, че е възрастна и че свидетелката ходи да й помага.

Въззивният съд споделя извода на районния съд , че по делото ищецът не е установил какво количество вода е доставено в имота, ползван от ответницата. Установено е, че в имота няма индивидуален водомер, но липсват данни дали към сградата, в която се намира обитаваното жилище има монтиран общ водомер на етажната собственост. Монтирането на общ водомер не е индивидуално задължение на ответницата. От заключението на вещото лице не може да се установи дали има монтиран общ водомер, но фактите, които се съдържат в него сочат, че по-скоро няма такъв. В този смисъл , при липсата на общ водомер, не може да се вмени във вина на ответницата, че няма монтиран индивидуален водомер. Не е установена причината поради която на ищцата е начислена консумация на вода по реда на чл.39 ал.5 от Наредба №4/14.09.2009г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Касае се за водоснабден имот, и дори и да се приеме, че ответницата ползва ВиК услуги, то за съда е невъзможно да установи количеството ползвана вода. Установено е, че налягането на водоподаването е слабо, понякога в имота няма вода. Отделно не е ясно колко човека живеят в жилището. Твърдението , че в жилище от 31 кв.м. живеят 7 човека е житейски малко вероятно, а такова фактическо състояние противоречи и на изискванията на жилищна площ на настанени в общински жилища. Съгласно чл.17 ал.1 т.4 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, на четиричленно семейство се определя жилищна площ до 70 кв. м , а съгласно т.5 - на семейство с 5 и повече членове се определят - до 15 кв. м жилищна площ в повече за следващите членове. Подадената от ответницата декларация е във връзка с кандидатстване 4 за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община и служи за установяване на жилищни нужди /това е целта на Наредбата/. Декларираното не може да се ползва като основание за служебно начисляване на консумирана вода за 7 души.

Отделно, според свидетелските показания, ответницата живее сама. При липса на доказателства колко души живеят в жилището и при липса на доказателства дали в същото има постоянно водоподаване, съдът е в невъзможност да определи дължимо обезщетение дори по реда на чл.162 от ГПК. За съда не е ясно дали ответницата е ползвала вода през процесния период и в какъв размер. Искът е правилно отхвърлен от районния съд.