Решение № 2926 от 14.08.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2926 гр. Варна, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №

20223110109572 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от П. К. Ж. срещу „Ю. Б.“ АД с искане да бъде поставено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 4970,29 лв., представляваща сбор от извършени, но неразрешени от титуляра транзакции чрез кредитна карта, от дата 23.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: Ищцата от дълги години има кредитна карта „***“ при ответника. На 04.01.2022г. получила СМС за успешно извършени транзакции на стойност 1651,19 лв. Ищцата не ползвала картата си от над година. Не предоставяла на никого парола, номер, кодове или каквото и да било друго. Веднага след получаването на „смс“ отишла до клона на банката. Било й дадено да попълни специален формуляр за оспорване на плащанията. Оказало се, че става въпрос за операция, извършена на сайта на търговец – *** на 23.12.2021г. На 11.01.2022г. ищцата поискала от банката да не й начислява лихви по задължението по кредитната карта и да не искат погасителни вноски, тъй като има злоупотреба при транзакциите. На 17.02.2021г. получила съобщение, че успешно били извършени транзакции на стойност над 3000,00 лв. от 23.12.2021г. Веднага пуснала второ оспорване на плащанията. Общият оспорен размер бил 3710,27 лв.

Плащанията били, както следва: 1) превод на търговец *** НЛ, 2) плащане на ***, 3) плащане на ***, 4) плащане на търговец ***. Банката отказала изплащане и възстановяване на сумите. Излага се, че единствено била сторнирана сумата от 391,17 лв. Предвид това сборът на оспорените плащания е 4970,29 лв. Помирителна комисия стигнала до извод, че банката следва да възстанови цялата сума на оспорените като неразрешени платежни операции, извършени на 23.12.2021г., заедно с начислените лихви. Ответникът не приел това предложение. За да погаси своето задължение ищцата изтеглила кредит от ответника, който все още изплаща.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от 1 ответника. Излага се, че искът е неоснователен. Не се спори, че между страните е налице облигационна обвързаност по повод договор за кредитна карта. На 23.12.2021г. с кредитната карта са извършени транзакции на обща стойност от 4970,29 лв. Не се спори, че същите са оспорени с формуляри за оспорване. Не се спори, че сумата не е възстановена на ищеца.

Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба. Оспорените транзакции са извършени чрез виртуални ПОС терминали и чрез приложението „***“. Създаването на виртуална кредитна карта е осъществено на 23.12.2021г., чрез приложение. Активирането на виртуалния портфейл е протекло чрез прилагане на метод за задълбочено установяване идентичността на картодържателя – въвеждане на данните на кредитната карта и въвеждане на еднократен уникален код за активиране на виртуалния портфейл, изпратен на телефонния номер на картодържателя на 23.12.2021г. в 11:20ч. Това означава, че лицето, което е активирало виртуалния портфейл, е разполагало едновременно с кредитната карта на ищеца и мобилно устройство с номер на ищцата. Изложени са твърдения, че няма как картата да бъде скиминара и данните да бъдат отнети от трето лице, освен ако лично не бъдат предоставени от самия ищец. Нямало данни да са подавани сигнали до органите на МВР, макар и отнетата неправомерно сума от ищцата да е в размер на 5000,00 лв. Излага се, че ищцата се е отнесла с груба небрежност към информацията на своята кредитна карта, а от своя страна банката е предприела всички мерки, за да осигури използването на картата, като е положила грижа на добрия търговец.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че между тях е налице облигационно отношение във връзка с Договор за издаване на кредитна карта ***. Същото се потвърждава и от приложения по делото договор за издаване на кредитна карта № PR ***. По делото са приложени и ОУ на „Ю. Б.“ АД за издаване и ползване на кредитни карти ***, *** и ***.

Представено е искане на 20.12.2021г. от П. Ж. до „Ю. Б.“ АД, с което ищцата е заявила желание да получава SMS при покупки на ПОС и при теглене на пари в брой, Видно от приложените по делото формуляри за оспорване на плащания с банкова карта на 04.01.2022г. П. Ж. е оспорила транзакции, извършени на 23.12.2021г. в 00:00:00 ч., търговец – **** за сумата от 1651.19 лева, а на 17.01.2022г. са оспорени транзакции, извършени на 23.12.2023г. в 00:00:00 ч., търговец – *** за сумата от 409.63 лева, търговец – **** за сумата от 56.99 лева, търговец – **** за сумата от 54.99 лева, търговец – **** за сумата от 2179.72 лева, търговец – *** за сумата от 219.99 лева, търговец – **** за сумата от 397.78 лева, търговец – *******за сумата от 391.17 лева.

На 09.02.2022г. и на 11.04.2022г. от „Ю. Б.“ АД са изпратени писма до ищцата, с които я уведомяват, че няма основание за възстановяване на гореописаните суми по сметката й. Установява се, че транзакцията е извършена посредством приложението „**** ” дигитална карта.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е подала жалба до Помирителна комисия за платежни спорове към Комисия за защита на потребителя. Било е образувано помирително производство № 67/2022г., с изготвено по него помирително предложение, което не е било прието от доставчика на платежни услуги. В това помирително предложение е посочено, че според ПКПС оспорените транзакции са извършени от трето, неоправомощено лице, не са разрешение от платеца операции, не са спазени от страна на доставчика на платежни услуги разпоредбите за задълбочено установяване идентичността на клиента, поради което се прилага чл. 80, ал. 4 ЗПУПС и вредите от неправомерни операции следва да останат за сметка на „Ю. Б.“ АД.

По делото е била назначена СКТЕ, по която вещото лице е дало следното заключение: Ищцата притежавала банкова сметка в „Ю. Б.“ АД, по която била издадена кредитна карта *** и е имала интернет банкиране със сесии до юни 2020г. Видно от липсата на съобщения за вход в системата до месец декември 2021г., интернет банкирането не било 2 ползвано. Приложението „***" имало следа за активиране, получено на телефона на ищцата.

Експертът счита, че тази виртуална сметка няма отношение към кредитната карта, от която е извършено плащането. Същото не било инсталирано на мобилното устройство с номер ****.

Не било установено кой е инициаторът за активирането му. Нямало получени кодове за активация на въпросния телефон. Има изискване към техническите параметри на устройството, на което се инсталира приложението, а именно - мобилното устройство да е с операционна система Android 6+ или *** 11+. При всяко влизане бил изпращан код за влизане в системата. Впечатление правело, че има 4 влизания, а само две сесии били отразени на справката. От това следвало, че е имало три пъти опити за влизане в рамките до 1 минута с грешка в паролата или името за влизане. Покупките били извършени с общо две сесии, което означавало, че са подготвени предварително. Интервала за покупки бил средно 5 минути между първите, а за последните три - през 10 минути, което също доказвало, че покупките са подготвени предварително.

Вещото лице е изразило становище, че процесните плащания от кредитната карта на ищцата, не били обвързани с интернет банкирането. Същата нямала издаден m-Token, който е необходим за плащанията. Извършено било стандартно плащане, на стоки и услуги директно в сайта на търговците, където се попълвали само данните на самата карта. Имало сайтове, който не изисквали CVV. Данните за защита и оторизиране за извършване на плащания с кредитна или дебитна карта, предоставени от банката, били, както следва: индивидуална парола, известна само на потребителя/банката винаги препоръчва смяна на тази парола в рамките след 3 месеца; CVV код, който се попълвал при нареждане на плащането; номер на банковата карта. На 23.12.2021г. е получено съобщение CMC на телефон ****, в 11.20ч. и е активиран виртуален портфейл. Услугата „***" не била използвана, не били правени покупки с телефон. Всички 7 плащания били извършени изцяло само със данните на кредитната карта: номер на картата, парола и CVV код от гърба на картата. Не било констатирано изпращането на код към процесния номер, който се изпращал за потвърждение на платежното нареждане на всяка една трансакция. Не било констатирано оспорване на транзакции от картата. На 23.12.2021г. имало изпращане на код за влизане в системата на интернет банкиране на 4-ри пъти по вайбър до номера на ищцата. Първият код бил в 11.19ч., а следващите 3 кода в рамките на 1 минута от 12.18ч. до 12.19ч., което експертът счита за грешка при влизане в системата - сгрешена парола или име за оторизация. Към процесната дата не можело да се установи дали е била активирана антивирусна програма за защита на данните, както на компютъра, така и на мобилното устройство. В заключение вещото лице е изложило, че действително са извършени 7 на брой транзакции от кредитната карта, притежавана от П. Ж.. Същият счита, че въпреки наличието на кодове за потвърждения за влизане в системата, въпросните плащанията не били обвързани с интернет банкирането, както и използването на услугата „***". Никъде по веригата за изпълнение на нареждане на плащането на всяка една операция/покупка/ не е видяно изпращане на код от банката към ползвателя на мобилното устройство или имейл.

Допусната е и повторна СКТЕ. Вещото лице по нея е дало заключение, че П. К. Ж. е притежавала банкова сметка в „Ю. Б.'' АД и кредитна карта „***" към нея. Във връзка с това интернет банкирането било активно и включвало всички пасивни и активни потребителски права на всички разплащателни сметки. Не било възможно да се установи начинът на регистрация на интернет банкирането, тъй като регистрацията е трансферирана от „***“ към Варна-офис ***. Интернет банкирането било използвано, видно от справката съдържаща потребителските сесии на интернет банкирането - Приложение №10. Приложението „*****" било активирано чрез въвеждането на номер на банкова карта, дата на нейната валидност и еднократна парола, изпратена чрез „SMS" към телефонен номер **********. Процедурата от действия е извършена на 23.12.2021г. в интервала между 11:19 и 11:22 часа. За активацията е използвано мобилно устройство с операционна система „***", чиято версия е 11.0 или по-нова. Изискванията към устройството за инсталиране на „***" са да отговаря на 3 един от изброените критерии: 1/Устройство с инсталирана операционна система „Android" версия 6.0 или по-нова (към дата 31.01.2022г. и 10.05.2023г.); 2/ Мобилно устройство с инсталирана операционна система „***" версия 11.0 или по-нова (към дата 20.06.2021г. и 10.05.2023г.); 3/ Компютърна система „***" с процесор „******„ и с инсталирана операционна система „macOS" версия 11.0 или по-нова (към дата 20.06.2021г. и 10.05.2023г.).

Механизмът на извършването на всяка една от трансакциите бил чрез плащане с дигитален портфейл „****", като всяка една от тях е била потвърдена с предоставените от „****" методи - лицево разпознаване, пръстов отпечатък или ПИН код (раздел „Изследване и резултати", част I, т. 11). Не било възможно да се установи IP адресът, от който са извършени процесиите транзакции, тъй като „Ю. Б." АД не разполага с него, същият бил видим само за търговците и обслужващите ги банки (приемащи плащанията). Времето между всяка една от транзакциите варирало между 1 и 10 минути. Сумата в размер на 391,17лв., ***, ***, извършено на 23.12.2021г., описана в месечна справка от 15.01.2022г. за движението по кредитната карта, срещу която е записано КТ /Кредит/, била постъпила в сметката на основание кредитна (сторнирана) операция от страна на банката, която обслужва ***.