Решение № 267 от 26.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двА.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000266 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от Т** - Е* ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя В. Е. Т., действащ чрез процесуалния представител адвокат И. Д., против постановеното решение №83 от 16.02.2024 г. по търг.дело №182/2022 по описа на Окръжен съд Пловдив.

С така посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявения иск от Т** - Е* ЕООД, ЕИК *********, против А. Г.

И., ЕГН **********, в качеството и на земеделски производител /ЗП/, БУЛСТАТ **********, за заплащане на сумата 26 611,20 лв. – неплатено възнаграждение по договор за летателни услуги, във връзка с който е издадена фактура №***/******** г. за торене на 2 640 дка ориз с карбамид, ведно с обезщетение за забава в размер 6 690,30 лв., формирано на база законната лихва за периода от покА.та на 02.10.2019 г. до датата на исковата молба – 25.03.2022 г., както и ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

1

С така посоченото решение е и отхвърлен евентуалния иск, предявен от Т** - Е* ЕООД, ЕИК *********, против А. Г. И., ЕГН **********, в качеството и на земеделски производител /ЗП/, БУЛСТАТ **********, за заплащане на сумата 26 611,20 лв. – обезщетение в размер на пазарната стойност на извършената услуга по торене на 2 640 дка ориз с карбамид, с която ЗП А. И. се е обогатила за сметка на Т** - Е* ЕООД, до размера на обедняване на последното, ведно с обезщетение за забава в размер 6 690,30 лв., формирано на база законната лихва за периода от покА.та на 02.10.2019 г. до датата на исковата молба 25.03.2022 г., както и ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Присъдени са и разноски в полза на ответника за производството - сумата 2 205 лв.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не е съгласен с изводите на окръжния съд, въз основа на които са отхвърлени предявените искове – главен и евентуален. Изложил е подробни съображения във връзка с постигната спородба между ответника и трети лица, възложителите на спорното правоотношение, доказателствената сила на протокол № * от ******** г. на О. Р., плащането по фактура №*** от ******** г., промяна в договорните правоотношения. Моли да се отмени решението, след което се уважи исковата претенция и отхвърлят възраженията за прихващане. Претендира направените разноски.

Ответникът А. Г. И., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат К. К., е представила отговор, с който оспорва въззивната жалба, като счита оплакванията в нея за неоснователни. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 08.03.2024 г., а въззивната жалба срещу него е постъпила в канцеларията на съда на 22.03.2024 г. Следователно е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за обжалване. Жалбоподателят е надлежна стрА., жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към обсъждане на наведените оплаквания в съответствие с чл.269 от ГПК.

2

По делото е предявен иск с правно основание чл.79 във вр.с чл.266 от ЗЗД от ЗЗД, а при условие на евентуалност, ако се отхвърли този иск, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, съединени с иск за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът и настоящ жалбоподател претендира заплащане на сумата 26 611,20 лв. за торене посредством летателно средство на 2 640 дка ориз с карбамид, които площи се обработвали от ответника – земеделски производител.

Посочва, че между страните съществувала устна уговорка, по силата на която ответникът му възложил, а той приел да извърши торене на 2 640 дка ориз с карбамид със самолет тип А.-* ** ****, негова собственост, със закупени от него ресурси- бензин, и торове – предоставени от възложителя в готов вид и натоварени от него на самолета. Уговорено било възнаграждение в размер 20 лв. на летателна минута без ДДС.

Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, като е извършил торене чрез сухо разпръскване на площите на ответника на 26, 27 и 30.06 и 01.07.2019 г. с карбамид, като посочва конкретно по дати броя полети, общото летателно време и обработените дка, всички при норма 30 кг на дка.

Посочва, че е подадена информация за полетите в Р. В. Д. – С., че указанията за торене са му предоставени устно от ответника, както и са му предадени от него GPS-координати за местоположението на земеделските площи, които трябвало да се наторят.

След изпълнение на възложената му работа издал фактура №***/******** г. на стойност 26 611,20 лв. с ДДС, която е следвало да му бъде заплатена от ответника в срок до 30.08.2019 г. Посочва формирането на цената на торене – общата продължителност на извършените полети от 1110 минути, умножена по 20 лв., цената на минута, се равнява на 22 200 лв., която сума се разделя на наторените декари 2 640 дка и получава приблизителна цена около 8,40 лв. на декар.

Твърди, че ответникът не е възразил по извършената работа, както и не е извършил плащане по фактурата, дори и след отправени покани /напр.по телепоща, уведомен на 02.10.2019 г./.

Въз основа на тези твърдения претендира сумата от 26 611,20 лв., 3 представляваща неплатено възнаграждение по договора за летателни услуги, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.03.2022 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер 6 690,30 лв. върху главницата за периода от покА.та на 02.10.2019 г. до датата на исковата молба – 25.03.2022 г.

При условие на евентуалност, ако не се установи съществуването на договорно правоотношение между страните, ищецът претендира същите суми на неоснователно обогатяване. В тази връзка счита, че ответникът се е обогатил, като е спестил разходи в размер на пазарната стойност на извършената услуга, съответно ищецът е обеднял със същата стойност и е налице връзка между обогатяването и обедняването, така че едното е за сметка на другото.

В допълнителна молба е посочил конкретно сторените разходи за извършване на услугата, в т.ч. за гориво, труд и командировъчни, резервни части, амортизации и печалба.

Ответникът А. Г. И., в качеството и на земеделски производител, е подала отговор срещу исковата молба.

Посочва, че между ищеца и още три страни – тя, ЗП П. И. и А. ЕООД, било постигнато съглашение за извършване на въздушно пръскане на 4 199 дка, представляващи общите оризови площи, обработвани от тях. Работата била извършена, като ищецът издал три бр. фактури за всеки един от тях, с обща стойност 19 786,90 лв., които са заплатени своевременно. При извършване на работата обаче ищецът е допуснал неправомерно навлизане и разпостранение на хербицида в съседния масив с царевица от 248 дка, обработван от Е. - А. ЕООД, в резултат на което настъпило увреждане и унищожаване на засятата царевица за зърно. Съставен бил протокол от ******** г. от нарочна комисия към О. Р., както и образувано ч.гр.д.

№10 835/2019 за обезпечаване на доказателства. Тримата заедно и Е. - А.

ЕООД се споразумели за обезщетение с общо 200 тона царевица за зърно, от които на 10.09.2019 г. тя предала на ощетеното дружество 53 380 кг., за закупуването на което заплатила сумата 17 081, 60 лв.

Преди споразумението страните се срещнали, извършили оглед на место за констатиране на пораженията, като било прието предложението на ищеца - отговорността му да се погаси чрез извършване на предстоящото 4 торене на оризовите масиви безплатно, за негова сметка. Въпреки тази уговорка, след извършване на торенето, предложено от ищеца, се получили две фактури за работата, една от които процесната. Т.е. оспорва се наличието на договор за извършването на процесната работа, обективирА. във фактура №*** от ******** г., като се посочва, че е постигнато съгласие по предложение на ищеца торенето да се извърши безплатно, като компенсация на вредите, причинени на третото лице, които вреди са били обезщетени от ответника и остА.лите възложители на работата по предходното торене Оспорва се и количеството обработвани декари ориз, като се твърди, че за стопанската 2018/2019 г. ответницата е обработвала 1025 дка., както и цената на услугата да е била 8.40 лв. на дка, като се посочва, че винаги в годините цената се определяла на декар площ.

При условие на евентуалност, ответникът прави възражение за прихващане с паричната равностойност на предадените от ответника на засегнатото лице 53 380 кг царевица в размер 17 081,60 лв. на основание чл.54 от ЗЗД, както и със сумата в размер на 71 190 лв., претърпени вреди от неизпълнението на договора за въздушно пръскане от стрА. на ищеца – препаратът за ориза е бил напръскан в царевичния масив, не е използван за ориза, което довело до допълнителни вреди и загуби, а именно значително помалка реколта от предходната и по малък среден добив /от обработваните 1 025 дка оризови площи са добити през 2019 г. 400 000 кг оризова арпа, а през предходната 2018 г. - 501 880 кг от 992 дка, средният добив на декар от 2018 г. е бил 506 кг., през 2019 г. следвало да се придобие 518 650 кг оризова арпа, а са придобити 400 000, достигнало се е до загуба – 118 650 кг, равняваща се на 71 190 лв. от въздушното пръскане/.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията на ответницата, че първото пръскане е с хербицид, като поддържа, че е извършено торене/пръскане с течен листен тор, което е прието от възложителя и му е заплатено, както и че не се е съгласил за компенсация, като извърши безплатно второто пръскане с карбамид. Посочва и , че възложителят е посочил масивите за пръскане и няма как количеството препарат за площите на ответницата да се разпръсне върху блока на третото лице , който е значително по-малък 248 дка.

Оспорва и възражението за прихващане, тъй като липсват насрещни 5 задължения в отношенията между страните, които да бъдат прихвА.ти, липсва еднородност, а и не е налице противоправно и виновно поведение от негова стрА., доколкото възложителят му е посочил площите, които трябда да се наторят. Относно споразумението във връзка с констатирани вреди, не го обвързва, тъй като не е стрА. по него. Възразява пропуснатите добиви да са в посочения от ответника размер. Счита, че претенциите на ответницата са неоснователни.

В допълнителния отговор ответницата посочва, че при първото пръскане /на 11, 12 и 13.06.2019 г./ ищецът е извършил торене с течен тор хербицида Фацет. По възражението, че насрещното вземане за предадена царевица не е еднородно, се изтъква, че ответникът не е производител на царевица и, за да изпълни задължението си към третото лице за предаване на царевица, е закупил такава. Поддържа се твърдението за уговаряне на безплатна услуга по посочените в отговора причини, като се отрича да е уговаряно възнаграждение в лв. на летателна минута, каквато практика на уговаряне не съществува.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и са назначени съдебно счетоводни и агрономически експертизи, в съответствие с разпределената на страните доказателствена тежест. Съдът е приел, че страните са уговорили извършване на услуги – пръскане и торене, като между извършването на двете услути са възникнали обстоятелства, породени от деликт, които са довели до изменение на договореностите между тях, споразумели са се, че за втората услуга не се дължи плащане, поради което е отхвърлил иска. Посочил е и, че не се установява количеството на услугата и площта – по-голяма от 1 029,424 дка, която да е стопанисвА. от ответницата.

При разглеждане на оплакванията във въззивната жалба относно правилността на решението се установява следното: