Протоколно определение № 39 от 16.01.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 39 гр. ********, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ********, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Съдебни

НЕЛИ К. КАРАВЕЛОВА заседатели: ЯНКА Т. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. и прокурора А. Хр. П.

Сложи за разглеждане докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Наказателно дело от общ характер № 20255600201044 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ********, се явява прокурорът А.

П..

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И. се явява.

Явява се и неговият упълномощен защитник адв. Д. Н..

Вторият упълномощен защитник адв. Д. О., не се явява.

По хода на разпоредителното заседание:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Да се даде ход на делото. Упълномощил съм и адв. О., но не възразявам в негово отсъствие да бъде проведено заседанието.

Съдът не констатира пречки да бъде даден ход на разпоредителното заседание и затова

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА разпоредителното заседание.

Сне се самоличността на подсъдимия:

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И. - роден на ********** г. в гр.

**************, живущ в гр.********, бул. „***** ******“ № *, ********** гражданин, ******, неосъждан, грамотен, с ******* образование, **********, ЕГН: **********.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, съдът разясни на подсъдимия процесуалните му права, предвидени в НПК:

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Ясни са ми правата, с които разполагам в наказателния процес. Не желая да ми бъдат разяснявани отново правата.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи против състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и възражения.

АДВ.Н.: Нямам искания за отводи и възражения.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Не възразявам против състава на съда, прокурора и секретаря.

На основание чл.272, ал.4 от НПК, съдът извърши проверка дали на страните са връчени препис от разпореждането на съда, както и дали подсъдимият е получил препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни.

ПРОКУРОРЪТ: Получих препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.

АДВ.Н.: Получих препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда. Запозната съм със съдържанието на разпореждането и с всички материали по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Получих препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда преди повече от 7 дни и съм запознат съм с тяхното съдържание.

Съдът, след като взе предвид, че страните са снабдени с препис от разпореждането на съда, а подсъдимият своевременно е получил и препис от обвинителния акт, намира, че следва да бъде предоставена възможност на същите да вземат отношение по изброените в разпоредбата на чл.248 ал. 1 от НПК въпроси, поради което

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДОСТАВИ се възможност на страните да вземат отношение по въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Съдия и съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на ОС-********. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правата на подсъдимия.

Считам, че основания за разглеждане на делото по реда на особените правила становище мога да взема и след изслушване на защитата и подсъдимия, доколкото в техен прерогатив е да поискат такова разглеждане. Считам, че няма основание за разглеждане на делото при закрити врати и привличане на резервен съдия или съдебен заседател. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда на подсъдимия, същата е била отменена и към момента няма взета мярка за процесуална принуда. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Считам, че делото следва да бъде насрочено за съдебно заседание, за което да се призоват лицата, посочени в обвинителния акт.

Считам, че няма основание и за обединяване или разделяне на делото, както и няма основание за вземане на мярка за неотклонение, тъй като е изтекъл срока и е отменена.

АДВ.Н.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на Хасковския окръжен съд, с оглед правната квалификация на деянието описано в обвинителния акт. Също считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Моето становище относно допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които са отстраними е различно от това на прокурора. Независимо, че настоящото разпоредително заседание е второ по ред по внесен отново обвинителен акт от ОП – ********, след като делото беше веднъж вече върнато на държавното обвинение за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения.

Следва да се подчертае, че констатираните от съдебния състав съществени процесуални нарушения в предходното разпоредително заседание не само, че не са отстранени изцяло, а са допуснати и нови такива, които в сериозна степен препятстват възможността моят доверител да разбере обвинението, 3 което несъмнено съществено нарушава неговото право на защита. С обвинителния акт, който е поставен на вниманието ни днес, на подсъдимия И. са повдигнати отново две обвинения. Първото за използване на платежни инструменти, издадени в Република ********* и чужбина, без да има покритие за сумата, за която са използвани, с включени три деяния, извършени в условията на продължавано престъпление и правна квалификация по чл.249, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Второто обвинение е за изпиране на пари с включени три деяния, отново в условията на продължавано престъпление, квалифицирано този път по чл.253, ал.4 вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.

1 от НК. Този път представителят на държавното обвинение е предложил изцяло нова концепция, за да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление по чл.249, ал.2 от НК и участието на моя доверител в него без обаче да променя описанието на фактите и действията на всеки един от двамата съучастници, но с различна правна преценка на формата на съучастие на Т. С., който вече не е извършител, а помагач.

Отделно в диспозитива на повдигнатото на доверителя ми обвинение по чл.249, ал.2 от НК, този път е инкриминирано ползването на платежни инструменти издадени в ********* и чужбина, които вече не се определят като дебитни карти, а са индивидуализирани като „електронни платежни инструменти инкорпорирани в дебитни карти“, като датите, на които според прокурорът е осъществено престъпното използване на тези платежни инструменти са датите на завършване на транзакциите описани в обвинителния акт, които не кореспондират с времевия момент на въвеждането им в ПОС - терминалното устройство. Този подход не само, че не е довел отстраняване на констатираните в предходното разпоредително заседание неясноти и противоречия, но и сериозно ги е задълбочил до степен, че обвинението в този му вид и с наличното описание на фактите е крайно неразбираемо и объркващо дори и за мен. Престъплението по чл.249, ал.2 от НК, за което на доверителя ми е повдигнато обвинение е квалифицирано да е извършено от него като извършител в съучастие с Т. С. – последният като помагач. В обвинителния акт обаче, прокурорът не се е обосновал защо е приел, че те са действали именно в тези си качества. Съгласно чл.20, ал.2 от НК „извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението“, а според нормата на чл.20, ал.4 от НК, „помагач е този, който умишлено улеснява извършването на престъплението чрез съвети, 4 разяснения, обещания да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин“, т.е. помагачеството като форма на съучастие изключва деятелност по време на изпълнителното деяние, а от фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява точно обратно, цитирам: „Двамата се разбрали да извършат транзакции чрез банковите карти, ползвани от Стойчев. Обвиняемият И. включил ПОС-терминалното устройство в режим „преоторизирано плащане“, въвел сумата от 36 лв. в първата хипотеза и Т. С. поставил дебитната си карта в ПОС - терминалното устройство, въвеждайки ПИН кода си“ Нататък: „Тъй като въпросната схема проработила, обвиняемият И. и Т. С. решили да извършат нова транзакция по същия начин“ и т.н. Такова поведение на Т. С., описано в обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на критериите на чл.20, ал. 4 от НК за квалифицирането му в диспозитива на обвинението като „помагач“. Отделно от това е налице вътрешно противоречие в изложението на прокурора, относно съучастническата дейност на Т. С., доколкото в описанието на всяко едно от деянията по чл.249 от НК веднъж се твърди, че именно той е въвел платежните инструменти в ПОСтерминалното устройство и съответните ПИН кодове, което обективира и съставомерно ползване на платежния инструмент, а към края на изложението в средата на л.10 се сочи, цитирам: „Т. С. умишлено е улеснил обвиняемия И. да извърши престъплението, като му е осигурил достъп до банковите карти.“ И за какъв достъп става дума при положение, че банковите карти и кодовете за тях са били използвани единствено от Т. С., каквато теза неизменно застъпва прокурора в изложената фактология.

Избраните от прокурора хипотези на чл.20 от НК в обвинението на моя доверител по предложената правна квалификация е в противоречие със словесното отразяване на относимата към съставомерните елементи форма на съучастие и обвинителната теза не позволя на обвиняемия И. да разбере конкретната съучастническа дейност и съответно каузалния принос и на двамата за реализиране на деянието.

На следващо място - съставът на престъплението по чл.249, ал. 2 от НК, в което е обвинен подзащитния ми, инкриминира единствено използването на платежния инструмент, издаден в Република ********* или чужбина без съответно покритие. Това престъпление е формално и за осъществяване му е достатъчно извършването на изпълнителното деяние без 5 безспорно да е необхоД. настъпването на каквито и да било вредни последици.

Отделен е въпросът, че описаното в обвинителния акт - „въздействие върху ПОС-терминалното устройство“ от страна на обвиняемия И.“ изобщо не кореспондира с изпълнителното деяние по чл.249, ал.2 от НК.

След като престъплението по чл.249, ал.2 от НК е формално и за осъществяването му е достатъчно извършването на изпълнителното деяние, а именно - използване на платежния инструмент, без да има покритие на съответната сума, за която се използва и не е необхоД. настъпването на каквито и да било вреди, ирелевантно е обстоятелството дали и кога са постъпили средствата, получени при твърдяното престъпно служене с платежните инструменти. Така в рамките на продължаваното престъпление е следвало да бъдат посочени датите, на които платежният инструмент е бил въведен в устройството, позволяващо разчитането на данните от системния парков софтуер, за да бъде поставено началото на последващите действия, които прокурорът е изложил в описателната част на акта. Такива са и дадените от Хасковския окръжен съд указания в определението от първото проведено разпоредително заседание, с което делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В същото определение съдът е посочил, че времевата идентификация на въвеждането на картите в ПОС-терминалното устройство и съответния ПИН код е съществена, а противоречивото й представяне в двата раздела на акта, е недопустимо от гледна точка на гаранциите за ефективна защита.

Такова противоречиво представяне е налице и в обсъждания обвинителен акт, в който се открива явно противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, касателно времето на извършване на деянията по чл.249 от НК, независимо от опитите на прокурора да изгради обвинителна теза чрез извеждане на спорни силогизми от ограничен набор фактически данни, като им придава различно от законовата постановка интерпретация. Впрочем заместването навсякъде в изложението на изразите : „дебитна карта“ и „банкова карта“ с „електронен платежен инструмент инкорпориран в дебитна карта“, не променя по никакъв начин характеристиките на банковите карти, които са персонализиран платежен инструмент и не може да придаде друг различен смисъл на изпълнителното деяние- „използване на платежен инструмент“, когато този платежен инструмент е именно банкова карта, било то дебитна или кредитна. Ето защо времевите параметри, посочени в 6 диспозитива на обвинението, повдигнато на моя доверител, не кореспондират с надлежно описание в обстоятелствената част на обвинителния акт, на действия по използване на платежни инструменти извършени от подсъдимия И..