Решение № 308 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пазарджик, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500437 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 62/27.02.2026 г., постановено по гр.д. № 20255210100582 по описа на Районен съд – Велинград, е отхвърлен предявеният от С. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, против С. Р. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. С., *** и Ф. С. Т. с ЕГН ***********, с адрес гр. С., ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 1/6 ид. ч. от следните недвижими имоти:

-Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „Гюмюш дере-1“, с площ от 2647 кв. м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория на земята при неполивни условия: 10 /десета/, предишен идентификатор – няма, номер от предходен план 031002, при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***;

-Поземлен имот с идентификатор *** по ККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „Крушица“, с площ от 649 кв. м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: ливада, предишен идентификатор няма, 1 номер от предходен план 143030, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** по КККР на гр.

С.;

-Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „Крушица“, с площ от 638 кв. м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: ливада, предишен идентификатор няма, номер от предходен план: 143031, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, *** по КККР на гр. С..

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. Б., чрез адв.

Х. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че правилно районният съд е приел, че сделката е извършена при липса на представителна власт, но съдът не би обсъдил доводите на адв. Х. за това, че тази сделка на практика покривала дарение. Не била обсъдена и продажната цена, която била многократно по-ниска от пазарната стойност на имота. Съдът не бил ценил всички събрани по делото доказателства, поради което решението останало необосновано и постановено при неправилно възприета фактическа обстановка. Твърди се, че неправилно РС е отделил в отделно производство разглеждането на отрицателния установителен иск, тъй като той бил предявен в рамките на делбено производство, образувано под № 1086/2024 г. по описа на Велинградския районен съд и по този начин се затруднявало установяването на фактите, както по настоящото дело, така и в делбата.

Поддържа се, че решението е незаконосъобразно и поради това, че нищожните сделки не пораждА. правни последици, след което, при сключването на нищожна сделка не може да се приеме, че започва да тече давностен срок, така както бил приел РС. Началният момент на давностното владение не бил доказан по делото. Отделно от това се касаело за съсобствени имоти, поради което се приемало, че съсобственикът владее само собствените си идеални части, но е държател на идеалните части на останА.те съсобственци. В конкретния случай никой от останА.те съсобственици не се бил противопоставил на ползването на процесните имоти, защото всеки от тях бил получил за реално ползване други сънаследствени между същите страни имоти.

Искането е решението на РС-Велинград да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което отрицателният установителен иск да бъде уважен, като се приеме, че ответниците Т.и не са станА. собственици на 1/6 ид. част от процесните имоти.

В множеството подадени писмени молби и възражения саморъчно от С.

Б., са изложени неговите становища за това как трябва да бъде разрешен спорът.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. Т. и Ф. Т. с изложени доводи в подкрепа на правилността на решението на първоинстанционния съд. Доводите са подробни и подкрепят изцяло решаващия извод на съда, че ответниците са придобили по давност процесните имоти.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анА.зира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против С. Р. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.

„Л.К.“ № 11 и Ф. С. Т. с ЕГН ***********, с адрес гр. С., ***, ищецът С. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., *** чрез своя процесуален пълномощник адв. П. Х. от АК-Пазарджик е твърдял, че с Решение № С16 от 20.01.2001 г. на ОСЗГ Велинград спорните три недвижими имота са били възстановени на наследниците на А.Р. Б., починал през 1991 г.

Твърдял е, че правният му интерес от предявяване на настоящият иск произтича от сключена сделка – покупко-продажба на имоти, под № 12, том 1, рег. № 209, дело 12 от 11.02.2011 г. по описа на нотариус Ю.К., като с тази сделка процесните три имота били прехвърлени от С. А. Б. на купувача С. Р. Т.

- първият ответник по делото. Това се случило по време на брака между него и ответницата Ф. С. Т., като последната била дъщеря на С. Б.. Счита това обстоятелство за безспорно, поради което не представя доказателства. Намира, че по силата на сключения договор за продажба приобретателите по сделката не са придобили право на собственост, тъй като имало порок в пълномощното на продавачите. Твърдял е, че Кметът на С. заверил подписа на упълномощеното лице С. А. Б., което не било задължително. Печатите върху пълномощното били два, но първият, в който била заверката на подписана Б., бил без значение, а вторият удостоверявал единствено заверката на подписите на четиримата упълномощители, но не и съдържанието на подписите. Заради липсата на тази заверка упълномощеното лице можело да се снабди с документи във връзка с решенията на ОЗЗГ за възстановяване на земеделските земи, но не и да представлява упълномощителите като продавА. на процесните имоти. Между подписите на упълномощителите пил и подписът на ищеца С. А. Б.. Само на това основание следвало да се приеме, че купувачите не са придобили собствеността върху процесните имоти.

В съдържанието на пълномощното липсвало съдържанието на сделката, за която бил упълномощен Б.. Липсвало и описание на конкретни правомощия, с които пълномощникът разполага съгласно текста на пълномощното. Освен това ищецът е поддържал, че продажбата е привидна и 3 прикрива дарение. Трите имота били продадени на купувачите на общата цена от 30 лв. или под 8 лв. за декар, което очевидно било във вреда на продавачите.

Заради нереално ниската цена покупко-продажбата била нищожна на основание чл.26 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Сделката била недействителна и на основание чл.135, ал.2 от ЗЗД, защото купувачката Ф. С.

Т. била низходяща на пълномощника – продавач С. А. Б..

Искането е съдът да приеме за установено по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици на 1/6 ид. ч. от недвижими имоти, както следва: Имот № 031002, находящ се в местността Гюмюш дере – 1, с начин на трайно ползване ливада, десета категория, с площ от 2,647 дка, при граници на имота – имот 031087, 000042, 031082, 000333, представляващ: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „Гюмюш дере-1“, с площ от 2647 кв. м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория на земята при неполивни условия: 10 /десета/, предишен идентификатор – няма, номер от предходен план 031002, при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***; Имот № 143030, находящ се в местността

Крушица, с начин на трайно ползване Горска ливада, вид на горите или вид на подотдел 299/1 с площ от 0,649 дка поляна при граници и съседи на имота имоти с №№ 000419, 143032, 000137, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по ККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „Крушица“, с площ от 649 кв. м., трайно предназначение на територията : горска, начин на трайно ползване: ливада, предишен идентификатор няма, номер от предходен план 143030, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***,

*** по КККР на гр. С. и Имот с № 143031, находящ се в местността Крушица, с начин на трайно ползване Горска ливада, вид на горите или вид на подотдела 302/1, с площ от 0,638 дка поляна, с граници и съседи на имота имоти с №№ 000137 и 000419, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „Крушица“, с площ от 638 кв. м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: ливада, предишен идентификатор няма, номер от предходен план:

143031, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, *** по КККР на гр. С..

В срока по чл.131 от ГПК пред районния съд е депозиран писмен отговор от ответниците Т.и чрез техния процесуален пълномощник адв. Д. от АКПазарджик с изложени доводи за неоснователност на исковата молба.

Твърдели са, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от 4 предявяването му. Не ставало ясно дА. ищецът оспорвал подписа си в упълномощителната сделка или пък счита, че същата е сключена без представителна власт. Твърдели са, че ищецът може да защити правата си чрез предявяването на друг иск.

По съществото на спора се признА., че ищецът, заедно с още три лица са подписА. писмено пълномощно, което било заверено от лицето с нотариални функции в Кметство С., като в него делегирА. на С. А. Б. правата да ги представлява пред Общинска служба „Земеделие и гори”, като целта била да се снабди с документи, доказващи собствеността върху три на брой недвижими имота - това били Решение № С16 за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горски фонд в землището на село С. по ЗВСГЗГФ от 20.01.2001 г. и Решение № 154 за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село С. от 18.04.2004 г.; пред Районен съд гр. Велинград във връзка с евентуално постановен отказ за издаване на посочените по-горе решения; пред Данъчна служба - за издаване на данъчни оценки на трите недвижими имота и пред Нотариус - с цел извършване на разпоредителни сделки (продажба) с трите имота по посочените по-горе две решения.

Във връзка с така делегираните права пълномощникът се снабдил с Решение № С16 за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горски фонд в землището на село С. по ЗВСГЗГФ от 20.01.2001 г. и Решение № 154 за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село С. от 18.04.2004 г.; Скица № 00324/20.01.2011 г.; Скица № 00333/20.01.2011 г.;

Скица № 00343/07.02.2011 г.; Удостоверение за данъчна оценка № 242/07.02.2011 г.; Удостоверение за данъчна оценка № 243/07.02.2011 г. и Удостоверение за данъчна оценка № 241/07.02.2011 г. Въз основа на тези документи пълномощникът представлявал ищеца и пред Нотариус, като бил подписал документ за сключване на разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, Том 1, нот. дело 12/11.02.2011 г. на Нотариус Ю.К.. Във връзка с правата по пълномощното, ищецът чрез своя пълномощник бил извършил продажба на спорните три на брой недвижими имота. Ответниците са твърдели, че имоти с № 143030 и 143031 били възстановени с Решение № С 16 за възстановаване на собствеността върху отнети гори и земи от горски фонд от 20.01.2001 г., а имот с № 031002 бил възстановен с Решение № 154 от 18.04.2004 г. Твърдели са, че са станА. собственици на друго правно основание, а именно: изтекла придобивна давност, в качеството им на добросъвестни владелци, алтернативно – като недобросъвестни, който последен срок бил изтекъл на 11.02.2021 г. Молят на това основание предявеният иск да бъде отхвърлен като 5 неоснователен.