Решение № 88 от 14.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пазарджик , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20215200500391 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалва се Решение №1 постановено на 10.03.2021г. по гр.дело № 957 по описа на Пещерския съд за 2020г., с което уволнението на Д. М. ЯН., ЕГН **********,от гр. Б., ул.

„Т.М.“№316, от длъжността "Д." в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания-южно крило при Община Б., представлявано от Директор–З.Н., извършено със Заповед № 02-17/ 31.07.2020 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ е признато за незаконно и е отменено; възстановена е Д. М.

ЯН. на заеманата преди уволнението длъжност "Д." в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания- южно крило при Община Б., представлявано Директор КСУДС – З.Н.. Присъдени са сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК въззивникът Комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания,чрез пълномощника си-адв.Ив.Б. –ПАК твърди, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Излага следните съображения:Изводите на съда ,че промяната на щатното разписание и съкращаването на длъжността „Д.“ били произволни са необосновани, тъй като безспорно било установено по делото ,че тази промяна е съгласувана с кмета и е в интерес на защитеното жилище. Изводите на съда ,че подборът е незаконосъобразен също са необосновани, тъй като подборът бил извършен изцяло с 1 установите законови критерии на чл.329 от ГПК. По отношение на мнението на инспекцията на труда, въззивникът твърди,че е била сезирана, но липсвало обосновано становище при проверката, а по отношение на констатираната липса на мнение от ТЕЛК ,то ищцата не е представила документ за заболяване по Наредба №5. Искането е решението да бъде отменено, а предявените искове да се отхвърлят от въззивната инстанция като неоснователни.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищцата в първоинстанционното производство,в който излага съображения,че първоинстанционното решение е правилно,обосновано, законосъобразно. Претендира сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от въззивника доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства установи следното:

Не се спори между страните по делото,че помежду им е съществувало трудово правоотношение ,по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Д.“ и което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 02.-17 от 31.07.2020г. на вр. изп.дл. директор на КСУДС Б.- З.Н.,считано от 01.08.2020г.

В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел,че Директора на Център от семеен тип за деца без увреждания –южно крило, към КСУДС разполага с работодателската власт да извърши съкращаване на служителите,след съгласуване с кмета на общината.Но, от данните по делото се установява,че няма данни прекратяването на трудовото правоотношение да е съгласувано с Кмета на Община Б..

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,че съкращаването на щата,, Д. „ в ЦНСТАБУ- южно крило при КСУДС гр.Б. е одобрено с Решение № 51 взето на заседание на Общински съвет гр. Б. проведено на 28.02.2020 г. с Протокол № 7 с обща численост 11броя служители от които 1 бройка „ Д.“.

Новото длъжностно и поименно разписание на длъжностите считано от 01.08.2020г. предвижда 1 щат Д. и 2 щата социален работник.Първоинстанционният съд е приел,че към датата на изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 31.07.2020г., та дори и към момента на провеждане на самия подбор – 29.07.2020г. реално е било в сила длъжностното разписание от 01.01.2020г. съгласно което в ЦНСТДБУ –южно крило е имало два щата за длъжността Д..Съдът е приел,че новото щатно разписание – длъжностно и поименно е влязло в сила от деня следващ уволнението.

Първоинстанционният съд съобразявайки чл. 329 КТ и разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 на ОСГК е съобразил ,че подборът се извършва на основание два законни критерия- ниво на образование и квалификация, 2 ефективност на работа- начинът по който работникът или служителят изпълнява работата в срочно, качествено или количествено отношение. Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи подобре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

В тази връзка ,и съобразно доказателствата по делото съдът е установил, че в подбора са били включени всички участници, като останалата на работа служителка Корева не отговаряла на необходимите критерии за образование- а именно: тя имала основно образование, а за длъжността се изисквало средно образование, каквото имала ищцата Д.Я. и която е уволнена. В случая критерия здравословно състояние, има значение дотолкова доколкото при евентуално уволнение на служител със заболявания включени в Наредба 5/1987г. следва преди уволнението да се изиска съгласието на Инспекция по труда и ТЕЛК, а не априори да се приема, че такъв работник въобще не подлежи на съкращаване.

В конкретният казус, работодателят е извършил подбор по следните критерииквалификация,общ трудов стаж; трудов стаж в КСУДС гр.Б. и здравословно състояние. Правилно първоинстнационният съд е съобразил,че работодателят не е следвало да взема предвид здравословното състояние, тъй като то не е сред критериите, по които се прави подбор. По установените показатели, ищцата е имала по- високо ниво на образование от Д.ката, който е останала на работа. Оттук задължението на работодателя да извърши подбор поради съкращение на един от два щата за длъжността "Д." е изпълнено в нарушение на закона, откъдето следвало, че уволнението е незаконно според първоинстанционния съд.

На следващо място, съдът е приел,че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, при изчерпателно посочени основания, включително и дисциплинарно уволнение, работодателят е задължен преди уволнението да вземе мнението и на трудово- експертната лекарска комисия. Предварителната закрила е задължение на работодателя да иска съгласие за уволнение на работник или служител, при някои основания за прекратяване на трудовия договор, съответно от Инспекцията по труда, ТЕЛК и/или синдикалния орган. В хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ юридическият факт, който поражда предварителна закрила е наличието на болест, включена в Наредба на министерство на здравеопазването. В чл. 2 от Наредба №5/1987 г. е предвидено, че работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 , са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно- профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Тоест работодателят преди уволнението е длъжен да поиска от работника сведения дали не страда от някоя от визираните болести, даващи 3 основание за предварителна закрила. Видно от събраните по делото доказателства работодателят не е поискал такива сведения от ищцата. В същото време от приетите по делото писмени доказателства се установило, че ищцата страдала от захарен диабет, включен в болестите, даващи основания за предварителна закрила на работника. Предвид което първоинстанционния съд е приел,че само на това основание заповедта за уволнение се явявала незаконосъобразна.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е приел,че исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ са доказани.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 ит.2 от КТ - предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт,въззивният съд съобрази следното:

Пещерският районен съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено,като са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Това е така, доколкото пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, които да бъдат обсъждани и които да обосноват промяна по отношение на възприетата от Пещерския районен съд фактическа обстановка ,която е правилно установена,а въз основа на правилно установената фактическа обстановка пък са направени и правилните правни изводи за основателност на предявените искове.

По въведените с въззивната жалба оплаквания, Пазарджишкият окръжен съд прие следното:

От ангажираните по делото доказателства, следва да се приеме за установено, че страната, носеща доказателствената тежест за установяване законосъобразността на извършения подбор – работодателят – въззивник, при условията на пълно и главно доказване не установи, че същият е правилно извършен, а оттам /с оглед предметните предели на настоящето въззивно производство/ - и законосъобразността на уволнението. В този смисъл предявеният иск по чл.344,ал.І ,т.1 от КТ се явява основателен.

В своите решения ВКС приема,че работодателят може да избере свободно каква тежест да има квалификацията и каква - качеството на работа при формирането на общата оценка; законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест; преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност, е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде 4 контролирана от съда; съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Поради това е неоснователен доводът на въззивника,че съдът неправилно е приел,че подборът е незаконосъобразен.Видно от длъжностното разписание ,в сила от 01.08.2020г.,за длъжността „Д.ка“ се изисква средно образование. Въззиваемата страна отговоря на това условие, но оставената на работа служителка- не, същата има основно образование. Освен това, в критериите за извършен подбор е включен и показателят : здравословно състояние. Както правилно първоинстанционният съд е приел,този критерий не следва да обсъжда от комисията към този момент на подбора, тъй като той не е от кръг на критерии ,по които се прави подбор. Едва след извършване на преценката, кой от служителя не отговаря на зададените критерии ,следва по отношение да се прецени отсъстват ли пречките и по чл.333 от КТ след искане на съответните мнения от Инспекция по труда, ТЕЛК, синдикална организация.

При извършване на подбора ,всъщност работодателят е задал само два критерия : образование и стаж. Въззиваемата страна отговоря и на двете условия. Оставеният на работа служител не отговаря на единият от критерии. В този смисъл доводите на въззивника, че изводите на съда ,че подборът е незаконосъобразен на посоченото основание, са изцяло несъстоятелни.

На следващо място: Също несъстоятелни са доводите на въззивника, че след като комисията за подбора не е уведомена за наличие на заболяване под закрила от КТ, съответния подзаконов нормативен акт, а в същност се установи такова, то това обстоятелство не обосновава незаконосъобразност на подбора. Както правилно първоинстанционният съд е приел,работодателят е длъжен да поиска от работника сведения дали не страда от някоя от болестите, даващи основание за предварителна закрила. Несъмнено по делото се установи,че работодателят не е поискал такива сведения от ищцата. В същото време от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата страда от захарен диабет, заболяване даващо основание за предварителна закрила при прекратяване на трудовото правоотношение,по инициатива на работодателя.