Решение № 50 от 11.02.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Търговище , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимира И. Колева при участието на секретаря Валентина И. Войникова като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело № 20203530101503 по описа за 2020 година

С решение № 125/24.11.2020г. по В.гр.д. № 232/2020г. ОС-Търговище обезсилва решение № 260020/08.07.2020г. , постановено по гр.д. № 1952/2019г. по описа на РСТърговище в обжалваната част, като връща делото на РС-Търговище за ново разглеждане от друг състав, чрез произнасяне по обективно съединените искове в поредността, в която са предявени, на осн. чл.270 ал.3 от ГПК. Видно от мотивите на въззивното решение, налице е обективно съединяване на искове по почин на ищеца, изразяващо се в свързване на два иска с различно основание за общо разглеждане и решаване в общо исково производство. А тъй като основанията за нищожност взаимно се изключват, то съединяването е при условията на евентуалност, като единият иск има положението на -главен-нищожност по чл.26 ал.1 предлож.1, от ЗЗД, поради противоречие на договора със закона –нарушения по чл.10 ал.1; чл.11 ал.1 т.7-12, и 20; чл.12 ал.1 т.7-9 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а другият -евентуален – нищожност по чл.26 ал.1 предлож.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, чието разглеждане се обуславя от изхода на делото по главния иск.

Ищците – С. П. и С. С. С. от гр. Търговище твърдят в исковата си молба, че на 17.04.2018г. в гр. София първата от тях сключила договор за потребителски кредит № 5901, в качеството и на заемополучател, с финансовата институция „Ленно“ АД-заемодател.

Втората ищца е солидарен длъжник по същия договор. Договорът за потребителският кредит е сключен за срок от 12 и заемната сума е в размер на 740 евро; общият размер на лихвата е 174.42 евро или в процентно изражение е 41 %; ГПР е също 174.42 евро, но в процентно изражение е доста по-висок 49.46 %. В договора е посочено, че общия размер на дължимата сума е 914.42 евро и тя е сбор от сумите по т.1 и т.4, но това е в противоречие с 1 т.4 , където е записана формула за смятане на общия размер на дължимата сума, а не стойност. Макар и в договора да е описана застраховката като „допълнителна, незадължителна услуга“, на ищците не е предоставен вариант за получаване на потребителски кредит без тази уж „незадължителна услуга“, нито възможност за друг вариант на застраховка от друга застрахователна компания. Клаузите в договора не са индивидуално договорени с ищците като потребители, а им е предоставен бланкетен формуляр. За това и на много места в договора се говори за „обезпечение“, каквото всъщност няма. Никъде в договора не е изрично посочен размер на главницата. В договора се говори за заета сума в общ размер от 740 евро. В т.4.4 от същия договор е написано, че заемополучателят „избира” да сключи за своя сметка в полза на Заемодателя и да поддържа до пълното погасяване на Заема застраховка „Живот” на кредитополучателя за размера на Заема, като размера на застрахователната премия е в размер на 431.07 евро. В действителност и в крайна сметка на заемополучателя С. П. са преведени и получени 308.93 евро-това е чистата сума по заема. Договорът е недействителен, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не са посочени конкретните параметри на общата дължима от потребителя сума. Не е ясен годишният процент на разходите. Не става ясно разликата от 8,46 % между ГПР и лихвения процент по заема какви разходи на кредитора покрива. В договора е посочен цифрово годишния процент на разходите, но не става ясно какви конкретно разходи съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК се включват в него. В общата стойност на кредита е включена застраховка „Живот”, която обаче не е включена в изчисляването на ГПР, а е следвало да бъде включена, тъй като съставлява разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Нарушен е и чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК тъй като макар и да е посочен цифрово лихвения процент по кредита, не става ясно начинът, по който се изчислява.

Нарушени са добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 174.42 евро, на уговорената застрахователна премия в размер на 431.07 евро, на уговореното обезщетение в размер на 2000 евро за неизпълнение от страна на заемополучателя по т.4.4. (d) в случай, че заемът не е погасен изцяло след определеният период от 12 месеца и заемополучателят не е сключил наново застраховка живот при същите условия в договора. Освен това нарушена е нормата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, тъй като от сключения между страните договор е видно, че липсва клауза с изискваното от закона съдържание за информираността на потребителя за тази негова възможност. Освен това ответното дружество не е уведомило по надлежния ред длъжниците за обявяване на предсрочна изискуемост по отпуснатия кредит.

Ищците молят съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на процесния договор по чл.26 ал.1 предлож.1, от ЗЗД, поради противоречие на договора със закона –нарушения по чл.10 ал.1; чл.11 ал.1 т.7-12, и 20; чл.12 ал.1 т.7-9 и чл.19 ал.4 от ЗПК и в условия на евентуалност – в случай, че главният иск е отхвърлен да прогласи нищожност на същия договор по чл.26 ал.1 предлож.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всяка една от тях поотделно сумата от по 1250 лв., представляваща получена от 2 него без основание - по нищожния договор за потребителски кредит, на осн. чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД. В условия на евентуалност, в случай, че не е прогласена нищожност на договора изцяло като недействителен, съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на клаузите: за обезщетение за ответника в размер на 2000 евро, поради противоречие със закона, респ. противоречие с добрите нрави и неравноправие съгл. чл.143 от ЗЗП; за плащане на застрахователна премия в размер на 431,07евро, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави. Молят да им бъдат присъдени разноските по делото. Редовно призовани в открито заседание ищците не се явиха лично и се представляват от пълномощника им – адв. А.С. от АК-Търговище, която поддържа исковете така, както са предявени и моли да бъдат отхвърлени насрещните искове.

Ответникът – „Ленно“ АД-София /понастоящем „Лено“ АД/ , редовно уведомен за исковата молба е подал в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. В случай, че съдът приеме, че процесният договор е нищожен и ответникът дължи връщане на заплатените от ищците суми по него, ответникът предявява в условие на евентуалност насрещен иск: главен - за осъждане на длъжниците да му заплатят сумата от 740 евро, представляваща чистата стойност по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК и евентуален, в случай на отхвърляне на главния, за осъждане на длъжниците да му заплатят сумата от 740 евро, на осн. чл.34 от ЗЗД. Моли да му се присъдят разноските по делото. Редовно призован ответникът няма процесуален представител в открито заседание. Представено е писмено становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото, че “Ленно“ АД, като заемодател, С.П., като заемополучател и С. С. С., като солидарен длъжник са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите договор за заем-потребителски кредит, клиентски № 5901 от дата 17.04.2018г.

В чл.1.1. от договора са дадени дефиниции в т.ч. “ГПР или Годишен процент на разходите“ означава „годишен процент на всички разходи за Заема, изчислен по законоустановена формула и описан в таблицата на чл. Избраният от Заемополучателя вид Заем се предоставя при основните условия, описани в следната таблица:“ , „Застраховка“ означава „допълнителна, незадължителна услуга , която заемополучателят може да избере да получи при условията уредени в чл.4.4. от Договора“, „Лихва“ означава „Лихвата, предложена от заемодателя и приета от Заемополучателя и изчислена на анюитетен принцип.Лихвата се заплаща от Заемополучателя за предоставянето и ползването на заема и се урежда подробно в чл. Заемополучателят дължи на заемодателя възнаградителна лихва в размер на 41 % (четиридесет и едно на сто) на година върху усвоената и непогасената част от главницата на предоставения заем, съгласно т.3 на таблицата по чл.2.2.(b) и чл.

Лихвата:“;

„Общ размер на дължимата сума“ означава цялата сума включваща предоставения заем и общите разходи, лихви и такси по заема, дължими от заемополучателя 3 в случай, че се погасява съобразно Договора и погасителния план.“ Преди сключване на договора на заемополучателя е предоставен на 17.04.2018г. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Съгласно чл.2.2. (b) от договора, избраният от заемополучателя вид заем се предоставя при основните условия, описани в следната таблица: 1. Заета сума /общ размер на заема/ 740 евро; 2. Общ размер на лихвата: 174.42 евро, представляваща 41% годишно;

3. Общ размер на разходите по заема: 174.42 евро, равняваща се на Годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.46%; 4. Общ размер на дължимата сума (т.1+т.4) 914 евро; 5. Срок на договора: 12 месеца, считано от датата на сключване на настоящия договор.; 6. Размер на месечните вноски : 76.20 евро. Срокът на договора, считано от 17.04.2018г. е изтекъл и крайният падеж е настъпил на 17.04.2019г., а искът въз основа на който е образувано настоящото гр.дело е предявен по-късно – на 15.11.2019г. Но от друга страна чл.6.11. от договора „Срок на договора“ гласи: „Този договор остава в сила докато всички суми, платими по него, бъдат напълно изплатени в съответствие с неговите разпоредби“. Общият размер на дължимата сума от 914.42 евро може да се предполага, че се явява сбор от заетата сума /общ размер на заема/ от 740 евро и общ размер на лихвата от 174.42 евро. Никъде не е посочен точен размер на главницата, а дадената формулировка в т.1 „Заета сума /общ размер на Заема/“ не означава еднозначно главница по заема, а предполага, че в нея е включена и друга сума. Този общ размер на дължимата сума 914.42 евро отчита само сбор на т.нар Заета сума/общ размер на заема/ и евентуално общ размер на лихвата, но не отчита разходите по заема /ГПР/ , които разходи са формулирани неясно и противоречиво, доколкото като абсолютна стойност са 174.42 евро т.е. толкова, колкото лихвата, а като процент от заетата сума са 49.46 %. Не е ясно какво включва този ГПР в размер на 49.46 % и дадената дефиниция в чл.1.1. от договора, цитирана по-горе, не внася яснота по този въпрос. Очевидно неясно е формулиран и общия размер на дължимата сума в т.4 от таблицата, след като е посочено, че това е сбор от т.1 + т.4, а отделно от това сумата от 914.42 евро може да бъде сбор от т.1+т.2 т.е. Заета сума/общ размер на заема/ +общ размер на лихвата или може да бъде сбор от т.1+т.3 т.е. Заета сума/общ размер на заема/ + общ размер на разходите по заема.

Условията за издължаване на кредита са посочени в Приложение 1-Погасителен план, а именно главница 740 евро; срок 12 месеца; лихва 41 %; размер на месечната вноска 76.20 евро; брой вноски – 12; периодичност – видно, че е месечна; датата на плащане – падеж; последователност на разпределение на вноските между различните незаплатени суми. В забележка е отбелязано, че този погасителен план отразява начина на погасяване само в случай, че заема до момента е бил редовен и всички задължения се изпълняват редовно, а в случай, на неизпълнение са начисляват допълнителни неустойка, такси и разноски. Съгласно чл.2.2. (d), (e) , заемодателят отпуска заема в срок до три работни дни от подписването на договора и след приспадане на сумите за нотариални разноски, заемът се превежда по банкова сметка на заемополучателя.

4

По силата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. В конкретния случай по договора в чл.2.4. (e)-(h) е прогласено, че заемополучателят има право през целия срок на заема да погаси предсрочно част или целия заем, като погасяването на заема и изплащането на лихвите се удостоверява с издаден от заемодателя писмен документ (j), като това право на заемополучателя е обвързано с такса в размер на 1% от предсрочно погасената сума, когато оставащия период е по-голям от една година или 0.5% когато оставащия период е по-малък от една година и то е съобразено с разпоредбата на чл.32 ал.4 от ЗПК. Но освен това, съгласно чл.2.4. (k), при пълно изплащане или погасяване по друг начин на заема и на всички дължими лихви, неустойки, такси и всякакви други разноски, заемодателят заличава учредените обезпечения по настоящия договор и анексите към него, като за заличаването заемателят изплаща на заемодателя такса в размер на 7.5 % от заема, посочен в чл.2.2. (a). т.е. 7.5% по 740 евро.