Определение № 2573 от 08.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2573 гр. Варна, 08.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100501369 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 31396/12.05.2022 г. от ОЛГ. СТ. Д., ЕГН ********** и СТ. М. Д., ЕГН **********, двамата с местожителство в Г.В. срещу Решение № 1153/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 6508/2021 г., на ВРС, ХII с., с което е прието за установено, че дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията”, № 4-6, сумата 1533.87 евро, частична претенция от цялата в размер на 2536.30 евро, дължима главница по силата на Договор за потребителски кредит № 069/3245900/08.12.2010 г. и Договор за цесия от 23.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане № 270485/23.03.2021 г., по ч.гр.д. № 1159/2021 г., на ВРС, XII с.

Въззивникът счита, че след като от заключението на ССЕ се установява, че цялото задължение е отнесено като дължимо след 07.07.2015 г., то от тази дата е станало изискуемо и цялото остатъчно задължение, в т.ч. число и тези с ненастъпил падеж. Още сочи, че последното плащане по договора е извършено на 07.07.2015 г., поради което и давността за вземането е започнала да тече след настъпване на анюитетната вноска за м. 08.2015 г.

Кредиторът не е прекъснал давността, тъй като не е връчил уведомление за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, а е изчакал крайния падеж настъпило на 05.12.2017 г. и е предявил вземането си едва на 28.01.2021 г., след повече от пет години от започването на теченето на срока.

Излага, че при договора за заем е налице едно неделимо плащане, а уговорката връщането на сумата да се извърши на вноски, не превръща вноските в периодични платежи. Договореното връщане на погасителни вноски е израз на съгласието на кредитора да приеме изпълнение на части, но не превръща договора в такъв за периодични платежи. По тези съображения 1 прави извод, че задължението за главница по договора се погасява с изтичането на 5 годишна давност.

По същество отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Еос Матрикс“ ЕООД, депозира писмен отговор вх. № 41442/21.06.2022 г., в който оспорва оплакванията за неправилност на постановеното съдебно решение. Счита, че оплакванията във въззивната жалба за настъпила предсрочна изискуемост противоречат на първоначалните твърдения на ответниците относно възможността с договора за цесия да се прехвърлят вноски с ненастъпил падеж. Излага, че всички релевантни факти по делото са правилно установени от първоинстанционния съд след обстоен анализ на събраните доказателства и специални знания и възоснова на тях е направен правилен извод, че кредиторът не се е позовавал на предсрочна изискуемост на задължението по договора, а на настъпил краен падеж. По същество отправя искане за оставяне в сила на постановеното решение и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 31396/12.05.2022 г. от ОЛГ. СТ. Д., ЕГН ********** и СТ. М. Д., ЕГН **********, двамата с местожителство в Г.В. срещу Решение №

1153/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 6508/2021 г., на ВРС, ХII с., с което е прието за установено, че дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията”, № 4-6, сумата 1533.87 евро, частична претенция от цялата в размер на 2536.30 евро, дължима главница по силата на Договор за потребителски кредит № 069/3245900/08.12.2010 г. и Договор за цесия от 23.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане № 270485/23.03.2021 г., по ч.гр.д. № 1159/2021 г., на ВРС, XII с.

НАСРОЧВА в с. з. на 21.09.2022 г., 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3