Определение № 4574 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4574 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110154258 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. С. Р. срещу „СОФТУЕР ГРУП БГ“ АД.

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 2013/50 от 17.06.2013 г. е заемала при ответника длъжността „проектант, информационни системи – бази данни“. Твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е било прекратено със заповед № 39/26.08.2024 г., считано от 24.09.2024 г., на основание чл.326, ал.1 КТ.

Твърди, че има вземания към ответника за: сумата 2021, 60 евро (3 953, 91 лв.), представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м.05.2024 г., заедно със сумата 238, 80 евро (467, 06 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г. – 08.12.2025 г.; сумата 4 578, 06 евро (8 953, 91 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2024 г., заедно със сумата 540, 79 евро (1 057, 70 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г.

– 08.12.2025 г.; сумата 9 393, 78 евро (18 372, 63 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2024 г., заедно със сумата 1 109, 50 евро (2 170, 30 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г.

– 08.12.2025 г.; сумата 4 605, 32 евро (9 007, 23 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2024 г., заедно със сумата 544, 01 евро (1 063, 99 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г.

– 08.12.2025 г.; сумата 3 364, 99 евро (6 581, 35 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2024 г., заедно със сумата 397, 49 евро 1

(777, 43 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г. – 08.12.2025 г.; сумата 1 958, 35 евро (3 830, 20 лв.), представляваща обезщетение за неползвани платен годишен отпуск, заедно със сумата 231, 33 евро (452, 45 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г. – 08.12.2025 г.; сумата 2 554, 84 евро (4 996, 83 лв.), представляваща неплатена дължима главница по Сертификат за награда за изход № 84 от дата 31.12.2022 г., заедно със сумата 748, 03 евро (1 463, 01 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2022 г. – 08.12.2025 г., и л и общо главница в размер на 28 476, 94 евро (55 696, 06 лв.) и мораторна лихва в размер на 3 810, 12 евро (7 451, 94 лв.) за периода 31.12.2022 г. – 08.12.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „СОФТУЕР ГРУП БГ“ АД, с който признава: вземанията за трудово възнаграждение за периода м.05.2024 г. – м.08.2024 г. в претендираните размери; вземането за главница по Сертификат за награда за изход № 84 от дата 31.12.2022 г. в претендирания размер;

По отношение на вземането за трудово възнаграждение за м.09.2024 г. – признава същото по основание, а по размер – до сумата 6 514, 51 лв., като оспорва разликата.

По отношение на вземането за обезщетение за неползвани платен годишен отпуск – признава същото по основание, а по размер – до сумата 3 875, 04 лв., като оспорва разликата.

Твърди, че между страните е уговорено разсрочено плащане съобразно погасителен план от 29.01.2025 г.

По отношение на претенциите за мораторна лихва върху вземанията за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – признава същите по основание до размера на сумата от общо 5 469, 80 лв. (при претендирана от ищцата сума от общо 5 988, 93 лв.) за исковия период 30.01.2025 г. – 08.12.2025 г., като оспорва разликата.

По отношение на претенцията за мораторна лихва върху вземането за главница по Сертификат за награда за изход № 84 от дата 31.12.2022 г. – твърди, че вземането по сертификата падежира на 01.06.2023 г., поради което признава същото за периода 01.06.2023 г. – 31.08.2025 г. до размера на сумата 935, 97 лв., като оспорва разликата.

Правна квалификация:

Предявени са искове с правно основание чл.128 КТ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.224 КТ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Процесуален ред за разглеждане:

Съгласно чл.310, ал.1, т.1, предл.1 ГПК исковете за трудово 2 възнаграждение се разглеждат по реда на бързото производство.

Същевременно, съгласно чл.310, ал.2 ГПК при обективно съединяване на иск, предвиден в ал.1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

По силата на чл.310, ал.3 ГПК при съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал.1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

Такъв именно е конкретният случай, в който, наред с иска по чл.128 КТ, са предявени и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва, както и искове по чл.224 КТ, които не са сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежат на разглеждане по общия исков ред.

По тази причина настоящото производство следва да се разглежда по общия исков ред, а не по реда на бързото производство по чл.310 и сл. ГПК.

Доказателствена тежест:

По иска по чл.128 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че през исковия период между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е изпълнявала задължението си да престира труд, поради което в нейна полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл.224 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже: 1) че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че размерът на претенцията съответства на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже, че работникът е упражнил правото си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника обезщетение за неизползвания такъв.

По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищцата е да докаже съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

Безспорно е между страните, че:

1. по силата на трудов договор № 2013/50 от 17.06.2013 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „проектант, информационни системи – бази данни“. Твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е било прекратено със заповед № 39/26.08.2024 г., считано от 24.09.2024 г., на 3 основание чл.326, ал.1 КТ;

2. ищцата има вземания към ответника, както следва:

- сумата 3 953, 91 лв., представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м.05.2024 г.;

- сумата 8 953, 91 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2024 г.;

- сумата 18 372, 63 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2024 г.;

- сумата 9 007, 23 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2024 г.;

- сумата 4 996, 83 лв., представляваща неплатена дължима главница по Сертификат за награда за изход № 84 от дата 31.12.2022 г.

По доказателствата:

Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ищцата по чл.190 ГПК следва ад се остави без уважение, доколкото фиш за работна заплата за м.09.2024 г. се представя с ОИМ.

По искането за ССЕ съдът ще се произнесе след изслушване становищата на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.03.2026 г. от 10:45 часа, за която дата да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата по чл.190 ГПК.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на ССЕ за първото по делото ОСЗ.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на 4 спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5