Решение № 1727 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1727 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330106258 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Алмин“ ЕООД, ЕИК 825185269, срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „първо“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 4394,33 лв., представляваща получена без правно основание сума за достъп до електроразпределителната мрежа за обект, намиращ се в с. Ц., обл. П., с ИТН ****, за периода м. април 2020 г. – м. декември 2022 г. вкл.

В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на ответното дружество в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия за обект, находящ се в село Ц.. Ищцовото дружество било собственик на трафопост, който трансформирал ел. енергия от средно напрежение 20 кV в ниско напрежение за ползване от „Алмин“ ЕООД. По преценка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД уредът за измерване на електрическа енергия бил разположен вътре в имота на ищеца, а не е на границата на собствеността съобразно изискването на чл. 120 от Закона за енергетиката. Посочва се, че между страните по делото имало влезли в сила съдебни решения, с които било установено, че мереното за обекта на ищеца в с. Ц. следва да е на ниво средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение. В случая средството за търговско измерване не било поставено в мястото на присъединяване на потребителя към съответната мрежа, което представлявало нарушение на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди се, че процесната сума от 4394,33 лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, е недължимо платена от ищеца на ответника по начислените от последния фактури за периода от м. април 2020 г. до м. декември 2022 г. вкл. Поддържа се, че ответното дружество не е следвало да начислява и фактурира цена за такава мрежова услуга, предвид незаконосъобразното измерване на потребената от ищцовото дружество ел. енергия. Предвид изложеното се твърди, че е налице надвзета сума от ответника и че същата следва да бъде възстановена на ищеца като платена без наличие на основание. Моли се предявеният иск да бъде уважен.

1

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта, че ищцовото дружество е клиент на ответника.

Счита, че не е материално легитимиран да отговаря по исковата претенция, доколкото обектът на ищеца е присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Предвид това счита, че по иска следва да отговаря операторът на разпределителната мрежа, а не търговецът на електрическа енергия.

Поддържа, че преценката къде да се разположи средството за измерване е на оператора на разпределителната мрежа и в тази връзка ответното дружество не би могло да отговаря за неправилното поставяне. Изтъква се, че сумите по процесните фактури са платени на годно основание – сключеният между страните индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 01.10.2020 г., както и търговските условия, приложими към него. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените от ответника разноски по делото.

С Определение № 8727 от 04.07.2025 год. съдът е конституирал по делото като трето лице – помагач, на страната на ответника - „Електроразпределение Юг“ ЕАД. В писмено становище, дружеството излага твърдения, че исковата претенция е неоснователна, тъй като претендираната сума е дължима на валидно правно основание, а именно, на основание Общите условия на договор за прокарване на електрическа енергия на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД. Сочи се, че е ирелевантно къде е поставен електромерът и на какво напрежение се измерва електрическата енергия, доставяна до обекта на ищеца. Твърди, че за процесния период от 01.04.2020 - 31.12.2022 г. „Електроразпределение Юг“ е предоставил до обект на ищеца услуга достъп до електроразпределителната мрежа, като независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор. Излага съображения, че електромерът е поставен в съответствие с нормативната уредба до границата на имота на клиента и в собствената му електрическа уредба, представляваща мачтов трафопост, като единствено меренето на ниво ниско напрежение не е в съответствие с действащата нормативна уредба, което според третото лице-помагач се дължи на недобросъвестното поведение на ищеца.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е извършил плащания в полза на ответното дружество, в посочения в исковата молба размер и период.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване на горепосочените обстоятелства, включително и да обоснове наличието на валидно основание, въз основа на което е настъпило имущественото разместване между страните.

С Определение № 8727 от 04.07.2025 год. съдът е отделил като безспорно между ищцовото и ответното дружество, че ищецът е клиент на ответното дружество с кл. № **** и ИТН **** за обект, находящ се в село Ц., обл. П..

По делото не се спори, че ищецът „Алмин“ ЕООД е собственик на мачтов трафопост 20 kV, находящ се в стопанисвания от него обект в село Ц., който обект е присъединен и на който е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа. От приетия по делото Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 01.10.2020 г., сключен между „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Алмин“ 2

ЕООД и Приложение № 1 към него /л. 48 -51/ се установява, че между двете дружества са налице облигационни правоотношения по повод продажбата на ел. енергия за обект с ИТН *****, находящ се в село Ц..

Не е спорно между страните, а и видно от влязлото в сила Решение № 1561 от 08.04.2024 год., постановено по гр.дело 8592/2023 год. по описа на РС Пловдив и приобщения по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ***** от **** год. и писмо от ответното дружество, средството за търговско измерване за обекта на ищцовото дружество в с.

Ц. с ИТН ***** е преместено на 11.12.2025 год., след като е установено, че същото е поставено на място, несъответстващо на изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове.

Не се спори и че за процесния период 01.04.2020 год. - 31.12.2022 год. на ищеца е начислена сумата от 4394.33 лева – цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която е заплатена от ищеца на ответното дружество, което от своя страна я е заплатило на третото лице- помагач „Електрорапределение Юг“ АД, както и че начинът на изчисление на дължимата сума за предоставен достъп отговаря на съответните ценови решения на КЕВР.

Спорна между ищецът и ответникът е материалноправната легитимация на последния, като дружеството ответник поддържа, че не е материално легитимиран да отговаря по исковата претенция, доколкото обектът на ищеца е присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Това съждение на ответника обаче не може да бъде споделено поради следните съображения:

По смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката ответното дружество има качеството на краен снабдител, а ищецът е краен клиент, присъединен към електропреносната и електроразпределителната мрежа. По делото не се спори, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия и в процесния период /01.04.2020 год. - 31.12.2022 год / ответното дружество е снабдявало ищеца с електроенергия, за което е издавало ежемесечно фактури, сумите по които са изплатени от клиента на доставчика. Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал.

1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /в приложимите за процесния период редакции - ДВ, бр. 39 от 2014 г. и бр. 110 от 2021 г. /, клиентите заплащат цената на мрежовите услуги на крайния снабдител, като съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, последният има задължението да събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа сумите за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество ел. енергия. Тоест, именно ответникът изисква и съответно получава плащане от ищеца по издадени от него фактури.

Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговоря по предявения иск, доколкото се явява краен снабдител, на когото законът е възложил да събира и заплаща на електроразпределителното дружество сумите, дължими включително за пренос на мрежови услуги. В този смисъл възраженията в отговора на исковата молба се явяват неоснователни.

Спорен между страните е и въпросът не дали начинът на изчисление на дължимата сума за предоставен достъп отговаря на съответните ценови решения на КЕВР, а дали този начин на изчисление въобще е приложим в процесния случай при монтирано в несъответствие с техническите изисквания средство за търговско измерване.

Съгласно утвърдената съдебна практика / Решение №227 от 11.02.2013г. по т.д.

№1054/2011г. на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези 3 цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите – измерването в места, различни от уговорените между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.

В този смисъл, съдът намира, предвид установеното и неоспорено от страните поставяне на средството за техническо измерване на място, несъответстващо на изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че ищецът не дължи заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа за обекта в с. Ц., с ИТН **** за периода 01.04.2020 год. до 31.12.2022 год.

Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 4394,33 лв., представляваща получена без правно основание сума за достъп до електроразпределителната мрежа за обект на ищеца, намиращ се в с. Ц., обл.

П., с ИТН ****, за периода 01.01.2020 год. до 31.12.2022 год., следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Същият е сторил такива в размер на 175.77 лева – платена държавна такса и 950 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

От ответното дружество и третото лице помагач е сторено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, обстоятелството, че е приключило в две съдебни заседания, по които не са събирани гласни доказателства, не са изслушвани вещи лица, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата от 586.75 лева или 300 евро.