Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5002 от 31.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12972/2024
Вид
Решение № 5002
Подписан
31.07.2025
В сила
30.09.2025
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Слави Георгиев Славов

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5002 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20241100512972 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11546/13.06.2024г. по гр.д. № 37293 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 82-ри състав Г. Ц. Д., ЕГН **** е осъден да заплати на В. Р. И., ЕГН ********** на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени на ищеца болки и страдания чрез нанасяне на удар по главата с клон в резултат на което получил разкъсване на кожата на главата -рана около 1,5 см, охлузвания и леко комоцио, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 3000лв. до пълния претендиран размер от 10 000лв. Както и за това, че ответникът нанесъл на ищеца публично обиди, като го наричал „тъпанар4, „простак“, „идиот“, „подлец“, „убиец“, „престъпник“, „лайнар“, като В. Р. И., ЕГН ********** е осъден да заплати на Г. Ц. Д., ЕГН **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 309,98 лв. по компенсация.

С Определение № 38669/25.09.2024г. е отхвърлена молба на ищеца В. Р.

И. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като такива му се присъдят.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 247409/30.07.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Г. Ц. Д., ЕГН **** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния и 1 процесуалния закон, необосновано. Имотите на страните не били гранични, между тях имота друг имот и така твърденията на ищеца, че събитията настъпили докато на границата на имотите извършвал почистване на градината били неверни. Недопустимо било обясненията на ищеца по чл. 176 от ГПК да се ценят като валидни доказателства за фактите, те само можело да подпомогнат съда при изясняване на фактически навежданата обстановка.

Свидетелят И.а била съпруга на ищеца и заинтересована от изхода на делото, не следвало да се кредитират показанията й. Причинно следствената връзка между състояние на ищеца и твърдяното поведение на ответника били само тези показания. Неправилно не било допуснато искането му за събиране на записи от разговори по тел. 112. В края на април клоните се раззеленявали, с клон да удари при толкова листа не било възможно, нямал сила. Покрай оградата имало ягоди, нямало откъде да вземе клон. Оградата с мрежа била висока, ако направел опит с клон да удари ищеца щял да си нарани ръката.

Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Въззиваемият - ищец В. Р. И., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението е правилно. Без значение било дали собствените на страните имоти били гранични, установено било че имотът, между тези на страните бил предоставен за ползване на ищеца от собствениците му, поради поведението на ответника към ищеца и към собствениците на този имот достъпът му за преминаване през този имот бил ограничен от ищеца.

Районният съд основал изводите си не на обясненията на ищеца, а въз основа на събраните доказателства. Медицинската експертиза установявала, че нараняванията му могат да са от удар от клон. В отговора на исковата молба ответникът признавал, че е „тупнал“ ищеца по главата, които в последствие уточнил, че „неволно го закачил“. Правилно били кредитирани показанията на св. И.а, която наблюдавала събитията и показанията й кореспондирали с останалите доказателства.

Медицинската документация установявали състоянието му. От удара получил рана, след която останал белег, бил временно нетрудоспособен. От записа на тел. 112 се установявало, че подадения сигнал е за удар с „колче“, то било около 60км. И било в краката на въззивника на една смокиня, то му било най-близко и с него въззивникът ударил ищеца. Мрежата била висока около 1,50м. И от това поведение въззивникът не можел да се нарани. Начинът по който сега изглеждал въззивникът бил различен от състоянието му преди 2 години, когато въззивникът работел с флекс, електрожен и т.н., бил в добра кондиция, управлявал автомобил, сега се държал по начин, който да предизвика съчувствие. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 191307/04.07.2023г. по регистъра на СРС на В. Р. И., ЕГН ********** срещу 2

Г. Ц. Д., ЕГН **** , с която е поискал от съда осъди ответника да му заплати на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 10 000лв. / от които 8000лв. за причинени болки и страдания от физически наранявания и 2 000лв. за причинни страдания от обидите/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на виновно противоправно поведение на ответника, който на 30.04.2022г. около 18,00ч. В с. Иваняне, район Банкя ударил ищеца по главата със счупен клон, обидил го с думите „тъпанар“, „простак“, „идиот“. Навел е твърдения, че с ответника са съседи, били с влошени отношения , често викали полиция за различни случаи. На 30.04.2022г бил наведен до границата на имотите и тогава ответникът замахнал с клон през оградата и го ударил по главата, нарекъл го „тъпанар „, простак“, „идиот“. От удара ищецът получил контузия, сцепване на кожата, извикана била линейка и полиция, в Пирогов раната била залепена, преди да стигнат до болницата било установено, че е получил хипертонична криза, поставена му била инжекция за овладяване на кръвното налягане, след това ищецът получил главоболие и световъртеж, отслабване на зрението, констатирано било комоцио в лек стадий наложило се да е отпуск поради нетрудоспособност. Претендирал е разноски.

Ответникът Г. Ц. Д., ЕГН **** е оспорил исковете. Посочил е, че действително на 30.04.2022г. С ищеца имали вербален конфликт на границата между съседни имоти, но ответникът бил в своя имот, а ищецът – в имот на трети лица. Не било вярно, че ударил ищеца по главата със счупен клон пресягайки се през оградата., не бил казал обидни думи, въпреки че разговор не бил любезен. По време на събитието събирал изсъхнали стръкове цветя в градината си и раздразнен от появяването на ищеца пред оградата откъм чужд имот тупнал ищеца по главата с малък наръч изсъхнали цветя , като в последствие е уточнил че не го тупнал, а неволно закачил по главата“. Това му поведение не можело да доведе до каквито и да е било наранявания.

Последвалите здравословни проблеми на ищеца нямали връзка с поведението на ответника. След случката около 18:30ч. Ответникът се оттеглил да гледа по телевизията футболен мач, като по сведения на негова близка, която често посещавала имота му и присъствала на събитието съпругата на ищеца умишлено и непредизвикано нанесла на ищеца нараняванията му по главата, което я изненадало извънредно и не можела да си го обясни. След известно време дошла полиция, на която обяснил случилото се и полицаите дори без да му снемат данните си тръгнали. Отношенията между страните действително били обтегнати, причината за същото били несъгласие за начина на ползването на имотите, преграждане, ограждане, лишаване от достъп до имота му.

Артериалната хипертония няма общо с травматична генеза, комоцио отшумява за 2-3 седмици. Претендирал е разноски.

По реда на чл. 176 от ГПК ищецът е посочил, че между имотите на страните имало чужд имот, собственост на Н. . Ищецът нямал достъп до своя имот и Н. му му предоставил за ползване задната част на имота си, там ищецът си направил площадка с маса.

3

Приет е фиш за преглед от Спешна медицинска помощ, съгласно който ищецът на 30.04.2022г. По сигнал от 18:44ч. е бил прегледан в 18:50ч. На място в с. Иваняне, твърдял че е ударен с дървен кол по главата, бил в съзнание, кръвното налягане било 180/80 и е поставен медикамент, работна диагноза е : хипертонична болест, контузия на главата“.

Приет е лист за преглед от 30.04.2022г. В 21:37ч. съгласно който ищецът е бил прегледан в спешен кабинет по неврохирургия на болница „Пирогов“ поради удар с кол по главата и е установено, че има открита рана на главата – рана и охлузване, назначени са изследвания. Ищецът е бил прегледан поради оплаквания че вижда плуващи мътинки и усеща напрежение в очите след удар с дърво по главата на 30.04.2022г., предписано е лечение с медикаменти По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № 177.05/2022г. издадено от д-р Г. от Клиника по Съдебна медицина и деонтология на УМБАЛ „Александровска” ЕАД, съгласно което ищецът е бил прегледан на 02.05.2022г. около 11,15ч и е установено, че има травматичен оток, кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузна рана, залепена с тъканно лепило в предна лява теменна област на главата, които травматични увреждания са получени от въздействие с твърд тъп предмет с ограничена продълговата контактуваща повърхност, каквито характеристики може да има и дървен кол, тези увреждания могат да настъпят по посочения от пострадалия начин-удар с дървен кол по главата от съсед, докато двамата стояли от двете страни на оградата.

Приет е амбулаторен лист съгласно който на 05.05.222г. ищецът е бил прегледан поради оплаквания от главоболие в областта на удара, замайване и нестабилност след удар с дърво по главата на 30.04.2022г., премрежване, тежест в очите при навеждане, поставена е диагноза „мозъчно сътресение без вътречерепна травма“.

Приет е болничен лист издаден от ЛКК при УМБАЛ „Св.София“АД на ищеца за периода от 05.05.2022г. до 22.05.2022г. с диагноза „мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма“.

Приет е амбулаторен лист съгласно който на 11.05.222г. ищецът е бил прегледан поради оплаквания че вижда плуващи мътинки и усеща напрежение в очите след удар с дърво по главата на 30.04.2022г., предписано е лечение с медикаменти, поставена диагноза суспектна глаукома.

Приета е скица на имотите, съгласно която имот 669 и имот 406 не са съседни между тях е имот 330

Разпитан по делото св. Е.Д. е заявил,че е съпруга на ищеца, присъствала на инцидента с ответника. Ищецът работел по оградата, ответникът се приближил да види какво прави, наругал го , извадил един кол, завързан за една смокиня и ударил през мрежата с кола ищеца по главата, хвърлил друг кол по ищеца, но той се заплел в мрежата и не го достигнал, взел маркуча от ръцете на приятелката си, която тогава поливала и започнал за олива ищеца с вода. Обадили се и дошла полиция, те като видели ищеца извикали Бърза 4 помощ. Свидетелката била фелдшер и се опитала да почисти раната на ищеца на главата с кислородна вода и с риванол, имало отлепено парче кожа. Ищецът се оплаквал от главоболие, което било нормално след удара. В линейката му направили ЕКГ, сложили му инжекция за кръвното и се прибрали. Ищецът се оплаквал от главоболие и замайване, в линейката им казали да отидат за снимка в Пирогов, направили го, там залепили кожата по съвет на дежурен полицай ищецът се снабдил с медицинско удостоверение. Следващите 2-3 дни ищецът се оплаквал от главоболие, повърнал два пъти и постъпил в болница Св.София, след това бил в отпуск по болест, тогава не искал да се разхожда.

Имотът между тези на страните бил на Н., той го бил отстъпил на ищеца да го ползва от години.

Разпитана по делото св. С.Д. е заявила, че живее на семейни начала с ответника, присъствала на случая , била в градината но на 15-20м. от събитията, нямала пряка видимост към мястото на което били страните, те били до оградата между имота на ответника и този на Н.. Чувала разговора им много ясно, Г. бил болен – със сърдечна недостатъчност, с белодробен емфизем, нямал сила, нямало бой, свидетелката издърпала Г. и го прибрала.

След като излязла отново видяла ищеца с марля на челото който казал „ще видите вие какво ще получите“, след 10- 15 мин. дошла линейка, ищецът сам се качил в линейката никой не го придържал, останал там 40 мин. , през това време дошла и полиция, разпитали свидетеля. Варели си бил вкъщи, не бил в болница. Мрежата била 1,50м. Висока, широчина от 2,20м., тогава имало две огради. Нямало кръв, удар или бой, а после ищецът се появил с марля на главата. След като полицията си тръгнала ищецът демонстративно хвърлил марлята на земята и по нея имало една капка кръв, нямало кръвотечение.