Протокол № 300 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 300 гр. Варна, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Г. Чавдарова Търговско дело № 20253100900297 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Г. В. Д., уведомена по телефон чрез процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат П. Т., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, уведомен по електронна поща чрез процесуален представител, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 13522 от 24.04.2026 г. от ответника „Юробанк България“ АД чрез юрисконсулт М. М., в която заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото. Изразява становище по заключението на вещите лица, както и становище по същество. В молбата е обективиран списък на разноски по чл.80 от ГПК, както и възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Вещото лице Е. А. А., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Вещото лице К. Х. М., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Вещото лице А. Д. А., редовно призована, явява се лично.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 12608 от 17.04.2026 г. по допуснатата повторна тройна съдебно-техническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. Т.: Нямам възражения да бъдaт изслушани вещите лица.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица, изготвили повторната тройна съдебно-техническа експертиза, като пристъпва 1 към снемане самоличността им:

Е. А. А. – 66 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

К. Х. М. – 52 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

А. Д. А. – 52 години, български гражданин, неосъждана, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. А.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

В. л. А.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност. Сгрешили сме датата на експертизата. „Втори март“ е написано.

Адв. Т.: Представям становище и въпроси към вещите лица. Считам, че изготвената съдебно-техническа експертиза е противоречива и необоснована.

Моля да не бъде приета относно заключението и́, че видът и размерът на шрифта на процесния договор е 12.

Адв. Т. към вещите лица: Какъв е стандартният вид и размер на шрифта, съгласно БДС, който стандарт е действащ и по настоящем, служещ за изготвяне на документи? Доколкото ми е известно, той трябва да е 14, но се допуска 12 и вярно ли е, че стандартните изисквания за оформяне на документи, включително служебни, административни и прочее, базирани на БДС 6.04.1 „Унифицирани системи за управленска документация“ включват основен шрифт “Times new roman” или „Arial”?

В.л. А.: Това, което казвате, е вярно. Може да бъде създаден стандарт, при който шрифтът трябва да бъде с размер 14, като се допуска 14. Това е по БДС и е много важно при оформянето на самия документ, самото форматиране на листа да бъде с ляво, дясно, горно и долно поле 2,5 см. Също така на един ред трябва да има 30 символа и 60 реда по вертикала. Също така е много важно разстоянието между редовете да бъде 1,5. Това е с цел, че найдобре се чете при това разстояние между редовете. При по-събрани редове един до друг, става почти нечетим текстът. Ако е пак по-голям, се разхвърля самият документ като четене от лицето. Действително това, което е посочено, отговаря на БДС.

Адв. Т. към вещите лица: А кои са най-често използваните шрифтове, препоръчани и от БДС? Дали е вярно, че това са именно “Times new roman” и 2

„Arial”?

В.л. А.: Това е така. Ако се отвори в интернет и се види, са записани точно тези два шрифта, които се ползват.

Адв. Т. към вещите лица: Има ли визуална разлика на еднакви по размер шрифтове при видовете “Times new roman”, „Arial” и „Garamond”, предвид и на факта, че в настоящото становище и въпросите са използвани селективно само шрифтовете „Arial” и „Garamond” при това с еднакъв размер 12? Шрифтът ми навсякъде е 12, но визуална разлика има ли при възприятието на “Times new roman” и „Arial”?

В.л. А.: Ние това сме го посочили на фигура 1. Ако се погледне фигура 1 на стр.7, то ясно и категорично се вижда, че този шрифт, който се използва в документа, е много по-малък от останалите шрифтове, които са по БДС.

Адв. Т. към вещите лица: Какъв е размерът, височината на малката и на голяма буква при шрифт „Garamond“ при шрифт 12 и каква е височината съответно на малките и на големите букви шрифтове с размер 12 от вида „Times new roman” и „Arial”? Има ли конкретна стойност или, както казвате, е видимо по-голяма?

В.л. А.: Видимо е.

В.л. А.: Много е важно да се каже, че тъй като става дума за относително малки букви, измерването на печатен текст не се извършва, съгласно класиката в сантиметри, милиметри и т.н., поради изключително малкия им размер, особено при необходимост при съпоставяне. Те се измерват неслучайно, както е обозначено и в компютърните конфигурации в пойнти.

Именно заради това въз основа на експертното изследване ние стъпихме както върху софтуерното изследване, така и върху визуалното, съпоставяйки еднородни обекти.

Адв. Т. към вещите лица: Има ли значение за възприемането на шрифта принтерът, чрез който той се възпроизвежда и възможна ли е разлика при разливане на мастилото в процеса на отпечатване?

В.л. М.: Правили сме такива експерименти с по-голям шрифт, за да се вижда хубаво разликата и го разпечатах на два принтера. Беше думата „договор“. Написах я с шрифт 16 на големина, за да се вижда добре разликата.

Разпечатах я на два лазерни принтера, които имам в стаята. Разликата беше близо 0,3 мм - да кажем половин милиметър.

В.л. А.: Това зависи от разпрашаването на самия тонер; как се наелектризира самата буква от главата на принтера и от разпръскването на тонер върху самото наелектризиране. Може да бъде по-малко и по-голямо, така че много е относително, затова се получават тези разлики.

Адв. Т. към вещите лица: Има ли субективен елемент при визуално /графично/ определяне на размера на шрифта чрез заснемане с увеличение и последващ визуален анализ от човек, а не от машина, от софтуер? Има ли субективен елемент при този начин на определяне?

3

В.л. А.: Точно затова сме го посочили. Аз като криминалист смятам, че класическите методи са най-чисти и най-ясни. Има предходни две експертизи.

Множество методи са приложени по отношение на този договор. Визуалното възприятие за това то не се оставя от само себе си, а се слагат ленти, пунктири, които да дадат сравнението и съпоставката. Не е само визуално поставяне на обекта и сравнителния обект един спрямо друг.

Адв. Т. към вещите лица: Както споменахте, има и предходни експертизи. Надявам се, сте запознати с експертизата на инж. В. З.. Какво е предимството на обективния метод, използван при тази предходна експертиза чрез измерване на конкретния размер на изследвания шрифт пред другите методи?

В.л. А.: Още един път Ви казвам, че не случайно измерването, колкото и експертът да е прецизен и точен, не може да бъде до такава степен точно.

В.л. А.: Понеже в експертизата сме ползвали два метода, които споменахме – компютърен метод и визуален метод, за мен определено поважен е визуалният метод, защото там имаме налагане и съпоставяне на самите текстове – двата текста от двата документа и сравнителните образци – съпоставяне, съвместяване визуално, което всъщност лицето, което чете документа, точно това е, което вижда. Той не вижда компютърните измервания, които правим, а вижда това, което е налично като текст.

В.л. А.: И то не е по-малко от 12.

Адв. Т. към вещите лица: Какво е предимството на използвания при тройната експертиза метод - дигитално /софтуерно/ идентифициране (цитирано на стр.11 в експертизата) чрез ABBYY Fine Reader 11, където вие казвате, че това е прецизен инструмент за определяне на вида и точния размер на шрифта при сканирани документи?

В.л. А.: Че е 11,5?

Адв. Т. към вещите лица: Поддържате ли, че даже има текст с 10 и половина?

В.л. А.: Да, записали сме го в експертизата.

Адв. Т. към вещите лица: Поддържа ли тройната експертиза цитираното от нея, че видно, че софтуерният продукт ABBYY Fine Reader разчита шрифт „Garamond“ 11,5 на всички страници от документа-обект на експертизата и че единственото изключение са идентични текстове на найдолния ред на всички страници, обозначени като „Подпис на клиент" и „Подпис на Кредитор", където софтуерният продукт е с размер 10 и половина?

В.л. А.: Поддържаме го.

В.л. А.: Аз искам да внеса уточнение към последния въпрос. Това което цитира уважаемият господин адвокат е част от експертния експеримент, който беше извършен. Това е част от експеримента, защото тук я няма взаимовръзката и логика, която се прилага при изследването на сравнителния 4 образец, тоест държа да се впише, че потвърждаваме този моментен резултат на експертното заключение и това, че е посочен и то не случайно сме го търсили, защото запознавайки се с материалите по делото, видяхме изложението, че някакви графични дизайнери са определили шрифта като 11,5. Има го в протоколите от съдебно заседание. И всъщност ние, именно провеждайки различни методи на изследване, не се спряхме само на един, разбрахме каква е причината да имат някакви хора това виждане и го онагледихме съответно в експертизата, но е много важно, че софтуерите също дават отклонения, което ние сме го показали и едновременно обосноваваме становището, че софтуерът чете 11,5, но съответно обосноваваме, че то съответства на 12, водейки към общия извод на настоящата експертиза.

Адв. Т. към вещите лица: Аз разбирам този алтернативен способ, но тогава може ли да обясните разликата, която се получава при машинното замерване, както казвате, със софтуера? „Подпис на клиент“ и „Подпис на кредитор“ са установили 10 и половина. Как този шрифт според Вас отива до 12?

В.л. А.: Ние не казваме, че той отива. Казваме, че единственото изключение…Мисля, че текстът в експертизата продължава по следния начин:

„Единственото изключение е, където има въведени подписи в края на страницата.“

Адв. Т.: Нямам други въпроси към вещите лица.