Решение № 140 от 29.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Вера Чочкова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600415 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения А. Ц. М. за възобновяване на производството по нохд № 24/26г. по описа на РС-Оряхово,приключило със споразумение.

В искането се твърди,че съдебния акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.В подкрепа на първото основание се посочва че,неправилно РС-Оряхово е одобрил процесното споразумение без да се увери ,че събраните доказателства подкрепят правната квалификация на деянието,посочена в него.Изтъква се ,че материалния закон също не е приложен правилно,тъй като осъщественото от осъденото лице деяние е такова по чл.354А ал.5 от НК, а не по чл.354А ал.3 т.1 от НК.

В съдебното заседание пред апелативния съд,защитникът на осъденото лице поддържа искането за възобновяване на посочените в него основания.Моли същото да бъде уважено.

Представителят на САП, счита ,че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Осъдения М. поддържа изложеното от защитника си.

Софийски апелативен съд,Наказателно отделение,3 състав ,след като провери данните по делото,съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си,намери следното:

1

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество в контекста на очертаната в него аргументация,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С определение от 05.02.2026г. ,постановено по нохд № 24/26 по описа на РС-Оряхово е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство ,с което осъдения А. Ц. М. се признава за виновен в извършването на престъпление по чл.354А ал.3 т.1 от НКдържане на високорисково наркотично вещество с общо нето тегло 72.00 мг. на обща стойност 50.40лв.като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален общ режим за изтърпяване.

Решаването на делото със споразумение по реда на Глава 29 от НПК е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури,която е въведена като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и тези на обвиняемия.Последният признава вината си,отказва се от състезателната процедура по общия ред за разглеждане на делото,приемайки да бъде наказан с наказанието,договорено между неговия защитник и прокурора.Съдът ,от своя страна е длъжен да провери дали обвиняемият разбира обвинението,признава ли се за виновен,разбира ли последиците от него,съгласен ли е с тях и доброволно ли се е подписал под споразумението.

Отделно,съдът извършва и проверка за законосъобразност и справедливост на сключеното споразумение и би могъл да откаже да го одобри,ако същото противоречи на закона/като например предвиденото наказание не съответства на закона ,при неправилна правна квалификация на престъплението, случаите ,когато се установи,че обвиняемият не разбира последиците,не е дал съгласието си доброволно / и когато противоречи на морала.

В конкретният случай,от изложените от осъденото лице аргументи в искането му се установява ,че същия не оспорва факта както на даденото съгласие за споразумението ,така и за неговата доброволност.Не оспорва и факта ,че по своя воля се е признал за виновен именно за извършено престъпление по чл.354А ал.3 т.1 от НК.Изложеното от осъдения намира потвърждение и в съдържанието на съдебния протокол,от които е видно ,че РСОряхово е спазил изискванията на процесуалния закон,предхождащи одобряване на споразумението,като се е уверил,че участието на осъденото лице в диференцираната процедура е по негово желание и воля и същият е наясно с последиците от действията си.В този смисъл ,на тази плоскост, първият съд не е имал основание да откаже да одобри споразумението,тъй като е констатирал ,че същото съответства на волята на осъденото лице.Така,на практика искането на осъдения за възобновяване на приключилото наказателно производство представлява оттегляне на даденото съгласието за споразумение,след неговото одобряване ,което е недопустимо.В случай,че както осъдения ,така и неговия защитник са имали възражения спрямо правната квалификация на извършеното,то е следвало да изберат друг процесуален ред за разглеждане на делото,който по-пълно би удовлетворил интересите 2 им.Пропускът да го сторят своевременно не е основание за възобновяване.

Отговорът на въпроса дали РС-Оряхово е следвало да откаже да одобри процесното споразумение,при констатацията,че престъплението неправилно е квалифицирано като такова по чл.354А ал.3 т.1 от НК,вместо по чл.354А ал.5 от НК също е отрицателен,защото от материалите по делото не се установява,деятелността на осъдения да се субсумира под този престъпен състав.По делото е приложена справка за съдимост на осъдения ,от която е видно ,че процесното деяние не е първото провинение на М..Същия е осъждан три пъти,все по реда на Глава 29 от НПК за престъпления по чл.343Б ал.1 от НК,чл.343В ал.1 от НК,както и за престъпление по чл.216 от НК.Т.е. М. е лице с обременено съдебно минало,обстоятелство което е пречка да се приеме ,че са налице признаците на чл.93 т.9 от НК- маловажен случай,за какъвто претендира защитата.Малозначителността на деянието ,в принципен план винаги се свързва с личността на дееца,а съдебното минало на осъдения го поставя в категорията на лица с устойчиво криминално поведение.В този смисъл не е налице твърдяното от осъдения нарушение на материалния закон,тъй като няма основания деятелността на осъдения да бъде квалифицирана като маловажен случай.

В обобщение на така изложените съображения,настоящият съдебен състав намира,че в пределите на възложената при извънредния контрол по реда на възобновяването компетентност, следва да остави искането на осъдения М. без уважение.

Мотивиран от горното,САС,НО,3 състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на нохд №24/26г. по описа на РСОряхово, депозирано от осъдения А. Ц. М. като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3