Решение № 260011 от 11.01.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ III – 355 11.01.2021г. град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав

На двадесет и трети декември през две хиляди и двадесета година,

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Йорданка Майска

ЧЛЕНОВЕ: Радостина Петкова мл.с.Александър Муртев

Секретар Жанета

Граматикова като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова въззивно гражданско дело номер 2797 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, действащ чрез упъномощения си процесуален представител юрисконсулт Тодор Чанев против решение № 260476 от 21.10.2020 г., постановено по гр. дело № 1343/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която ответникът-въззивник е осъден да заплати на въззиваемия

-ищец В.Т.В., ЕГН: **********, гр. Б., ж.к. „М. р.” № ***, вх.*, ет.*, сумата от 963.29 лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 132 часа и 30 минути извън времето на дежурство за периода от 24.02.2017 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски за сумата от 240.82 лв., както и В ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати по сметка на БРС сумата от 250 лева, от която 50 лв. за държавна такса и 200 лв. възнаграждение за вещо лице.

В подадената въззивна жалба, въззивникът е изразил недоволство от обжалваното решение, по съображения, че същото е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон.

Счита, че първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. кредитирайки едностранно показанията на ищцовия свидетел първоинстанционния съд не е установил правилно действителната фактическа обстановка по спора, което е довело до погрешни правни изводи. В подкрепа на тези възражения са изложени подробни съображения. Моли за отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваните му части и постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковете в атакуваните части, както и отмяна на съдебното решение и в частта за разноските досежно определените за заплащане държавни такси. При условие на евентуалност в случай, че въззивната инстанция намери, че искът е доказан по основание, въззивник моли за намаляване на размера на присъдената сума до 30 мин. на 24 часовата смяна, в т.ч. отговорността за разноските да бъде намалена пропорционално с оглед изхода на делото. Моли за присъждане на разноските пред въззивната инстанция, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият –ищец В.Т.В., редовно уведомен чрез упълномощения му процесуален представител е представил писмен отговор, в който е заявил, че счита подадената въззивна жалба за неоснователна, за което излага подробни съображения и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, както и да му присъди направените във въззивното производство разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от