Решение № 261041 от 06.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 06.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я

ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 5657 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение №II-58-45 от 08.07.2015г. по гр.д. № 1494/2015г. СРС, 58 състав е уважил предявените искове от П.С.П., „ръководител движение“ към ДП „НКЖИ“ с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ. СРС, 58 състав и е възложил разноските по спора, съобразно изхода от делото.

Подадена е въззивна жалба от ответника пред СРС – ДП „Н.КЖ.И.“

–УДВГД София. Решението се обжалва изцяло.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното съдебно решение.

Въззивникът поддържа, че след като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както направените от страните доводи и приетата фактическа обстановка, е направил неправилни и необосновани изводи, като е признал за незаконно и е отменил извършеното със заповед №367/20.11.2014 г. уволнение. Сочи, че е спазил всички нормативни изисквания за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, вкл. разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Доказани били дисциплинарните нарушения на ищеца. Доказало се, че е оформена фиктивна телефонограма за заминаването на влак № 10997, който бил извънреден и затова следвало ищецът П. като дежурен ръководител първо лице гара Волуяк да уведоми Й.Р.за заминаването му. Последната била разпитана като свидетел и изрично заявила, че не е била уведомена. Това представлявало нарушение на чл.347, ал.1 от Правилника за движението на влаковете и маневрената работа в ж.п.транспорта.

При това положение влак № 10997 пресичайки прелез км 5+375 /спирка Обеля“ на вдигнати бариери, удря лек автомобил СЕАТ с рег.№ ******, при което загива пътника в автомобила – С.Е.С.. Правилна била преценката по чл.189 КТ. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал поисканата от дружеството съдебно-техническа експертиза, не е допуснал спиране на гражданското производство при наличие на предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК.

Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Претендира разноски.

От ответника по жалбата – П.С. .П.– ищец пред СРС в срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно. Въззиваемият поддържа, че районният съд правилно е приложил материалния закон, че решението е обосновано и законосъобразно, както и не били допуснати сочените от въззивника нарушения.

В хода по същество пред настоящата инстанция излага довод, че ответникът и пред трите съдебни инстанции не посочил какво престъпно деяние е извършил ищецът.

Представената в производството присъда касаела извършено престъпление по транспорта, а не такова във връзка с решаване на делото.

С влязло в сила решение №

4215/25.05.2016 г. по въззивно гр. д. № 10384/15 на Софийски градски съд е потвърдено решение № 58-45/08.07.2015 г. по гр. д. № 1494/15 г. на Софийски районен съд, като съдът е отменил заповед № 367/20.11.2014 г. на директора на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност София, с която П.С.П. е уволнен дисциплинарно; работникът е възстановен на заеманата преди това длъжност "ръководител движение" и работодателят е осъден да заплати на ищеца П. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6345, 60 лв., ведно със обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2015 г. до окончателното издължаване.

Работодателят е осъден да заплати съдебноделоводни разноски на служителя, сторени по делото във всички инстанции, както и да внесе по сметка на съдебната власт дължима държавна такса.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е установено по безспорен начин, че неуведомяването от страна на П. на дежурния прелезопазач - Й.Р., по съответния ред и начин за заминаването в 14.02. часа с редовно отворен изходен сигнал от трети приемно-отправен коловоз на гара Волуяк за гара София по път № 1 на влак № 10997, е станало причина в 14.05. часа влак № 10997, пресичайки прелез на км 5+375 на вдигнати бариери, да удари автомобил марка"Сеат", с рег. номер ******.

Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Й.Р., че бариерите при преминаването на влака са били вдигнати, като е приел за установено, че са били спуснати; влакът е преминал през прелеза на спуснати бариери. Не било доказано от работодателя, че телефонограмата за преминаването на влага в дневника за телефонограмите е била оформена фиктивно. Освен това, съдът приел, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание не отговаря на тежестта на нарушението.

С решение № 101 от 18.06.2020 г. по гр.д.№ 4853 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, постановено в производство по чл.303, ал.1,т.1 ГПК е констатирано, че от приложеното копие от н.о.х.д № 3501/2016 г. на СГС, се установило, че П.С.П. е признат за виновен и осъден с лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години и е лишен от право да упражнява професия, свързана с управлението на движението на влаковете и гаровата дейност за срок от 5 години, за това, че в качеството му на работник по транспорта - ръководител движение "първо лице" на ж.п. гара "Волуяк", е нарушил изискванията на чл. 99, ал. 1, чл. 101 и чл. 347, т. 1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт и в резултат на бездействие при експлоатация на съоръженията (електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п прелез "Обеля") е причинил смъртта на С.Е.С., следствие на пътнотранспортно произшествие между подвижен железопътен състав - дизелов локомотив, с посока на движение от гара "Волуяк" към "Централна гара София" с преминаващ през железопътен прелез "Обеля" и при вдигнати бариери лек автомобил. Бездействието на П. се изразило в това, че не е изпълнил задълженията си и не е разменил телефонограма с прелезопазача на ж.п. прелез "Обеля" - Рангелова, с което е пропуснал да разпореди спускане на бариерите на прелеза преди потегляне на локомотива от гара "Волуяк" към гара "София" (най-късно 3 минути преди потеглянето му). Влакът преминал при вдигнати бариери; отбелязванията в дневника на квитанционните номера на локомотива били неверни, внесени по-късно от П.; отсъствало регистрирано обаждане по гаровия концентратор за известяване на Рангелова от П., липсвал запис за получена телефонограма в дневника на ж.п. прелез ""Обеля".

В разглеждания случай деянието, за което била ангажирана наказателната отговорност било обусловило съдържанието на решението, с което бил уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, тъй като престъплението, извършено от ищеца, за което е признат за виновен и осъден, било идентично с деянието, за което му било наложено и дисциплинарно наказание, като била налице пряка връзка с извода на гражданския съд относно това дали действително е било извършено от него, съответно каква е тежестта на нарушението.

След като ВКС констатира за установено по надлежния ред престъпно деяние, което има обуславяща връзка с влязлото в сила решение, то молбата за отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е приета за основателна и като такава е била уважена. С оглед на правомощията на въззивната инстанция в процеса при разрешаване на материалноправния спор, с който е сезиран съдът, с отмяна на въззивното решение се възстановявала висящността на производството пред този съд по жалба срещу първоинстанционното решение. ВКС е посочил, че чрез отмяната на въззивното решение ще се осигури съобразяване на постановеното по наказателното дело в обвързващата гражданския съд негова част.

Делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указания той, като инстанция по съществото на спора, че следва при произнасяне по исковете с които е сезиран да съобрази решението на наказателния съд за това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК).

Настоящата инстанция е обвързана от указанията на

ВКС дадени в отменителното решение.

От друга страна съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ:

Със заповед № 367 от 20.11.2014 г. на П.С.П. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че в дневника за телефонограми образец II- 76 на гара Волуяк с прелез на километър 5+ 375 /спирка Обеля/ е оформена фиктивна телефонограма за заминаването на влак № 10997. П. като дежурен ръководител първо лице гара Волуяк не уведомил чрез гаровия концентратор, дежурната прелезопазачка Й.Р.за заминаването на влак № 10997. Това представлявало нарушение на чл.347, ал.1 от Правилника за движението на влаковете и маневрената работа в ж.п.транспорта. При това положение влак № 10997 пресичайки прелез км 5+375 /спирка Обеля/ на вдигнати бариери, удря лек автомобил СЕАТ с рег.№ ******, при което загива пътника в автомобила – С.Е.С.. Извършеното се явявало нарушение на трудовата дисциплина-неспазване на техническите и технологичните правила. Посочено е, че това представлява грубо нарушение на чл.99, ал.1,ал.2,ал.3, ал.4,чл.101, чл.142, ал.1 и чл.347, ал.1 Правилника за движението на влаковете и маневрената работа в ж.п.транспорта, с което е застрашил сигурността и безопасността на влаковото движение и било настъпило тежко ж.п. произшествие с жертви и големи имуществени щети по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗЖПТ.

Видно от присъдата № 121 от 15.05.2018 г. по нохд. № 3501 по описа за 2016 г. на СГС, НО, 3-ти състав, потвърдена с решение № 460/22.11.2018 г. по внохд № 1032/2018 г. по описа на САС-НО, 2-ри въззивен , изменени с решение № 97/01.08.2019 г. по к.н.д.№ 195/2019 г. на ВКС-НК, Второ НО, П.С.П. е признат за виновен в това, на 09.10.2014 г. в гр.София, в качеството му на работник по транспорта-ръководител на движение „първо лице“ на ж.п.гара „Волуяк“, да е нарушил изискванията на чл.99, ал.1, чл.101 и чл.347, т.1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт и в резултат на бездействие при експлоатация на съоръженията (електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п прелез "Обеля") е причинил смъртта на С.Е.С., следствие на пътнотранспортно произшествие между подвижен железопътен състав - дизелов локомотив, с посока на движение от гара "Волуяк" към "Централна гара София" с преминаващ през железопътен прелез "Обеля" и при вдигнати бариери лек автомобил марка „Сеат Толедо“, рег.№ ******, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода, както и лишаване от право да упражнява професия, свързана с управление на влаковете и гаровата дейност в страната за срок от 5 години.Видно от мотивите на касационната инстанция прието е за установено отсъствието на регистрирано обаждане по гаровия концентратор за известяване на свидетелката Рангелова от подсъдимия /там/ П., както и внесените от П. по-късно неверни отбелязвания в дневник № 29 на квитанционните номера на локомотива и за неизпратена телефонограма за ж.п.прелез „Обеля“. Прието е още, че П. е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл.99, ал.1,чл.101 и чл.347, т.1 Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт.

Следователно престъплението, извършено от ищеца, за което е признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда е идентично с деянието, за което му е било наложено и дисциплинарно наказание.