Решение № 212 от 02.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Кюстендил, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251500500389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 401/21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 20251510100613 по описа на РС – Дупница, съдът е оставил без уважение депозираната от М. З. молба с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на решение № 275/22.05.2025 г. постановено по посоченото дело.

Срещу решението от 21.07.2025 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е постъпила въззивна жалба от молителката М. З., чрез пълномощника адв. Катя Димитрова, в която се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че с решението е нарушено правото на ефективна защита на жалбоподателката, тъй като определената от първоинстанционния съд мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не гарантира изпълнимостта на заповедта за защита от страна на органите на МВР, не осигурява реална превенция по отношение последващи актове на домашно насилие и поставя пострадалата в продължаваща уязвимост. Сочи се, че във връзка с процесния акт на насилие е образувано досъдебно производство № 154/2025 г. по описа на РУ – Дупница, по което към настоящия момент Д. З. е привлечен в качеството на обвиняем, което от своя страна налага прилагането на конкретни защитни мерки, с цел да се осуетят евентуални опити за въздействие върху пострадалата във връзка с висящото наказателно производство.

Подчертава се, че с молбата по чл. 250 ГПК не цели изменение на вече постановената заповед за защита, а допълване с конкретни мерки, необходими за нейното реално приложение. Отправено е искане въззивният съд да отмени решение № 401/21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 20251510100613 по описа на РС – Дупница и да върне делото на последния с указание да се произнесе по същество по молбата за допълване на съдебното 1 решение, както и да включи в заповедта за защита мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

В законоустановения за това срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д. Ц. З., чрез пълномощника му адв. Е.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че не са налице изискуемите по закон основания за допълване на решение № 275/22.05.2025 г. Застъпва се, че определянето на допълнителни мерки за закрила е било възможно посредствам обжалване на решението, но не и по реда на чл. 250 ГПК. Оспорват се твърденията за актуалните отношения между страните, изложени в молбата за допълване на решението. Предвид изложеното се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с подадената жалба и след като прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на М. З. срещу Д. Ц. З. с твърдения за извършен на 30.03.2025 г. акт на домашно насилие по чл. 2 ЗЗДН, изразяващ се в нанасянето на силен удар в областта на главата, довел до падането на молителката на земята и до разбиването на носа и лявото око. Отправено е искане за налагане на мерките за защита от домашно насилие, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН, като тези по т. 2 – 5 бъдат наложени за максималния предвиден в закона срок от 18 месеца. Молителката е поискала също така да бъде разрешено да ползва придобития по време на брака между страните лек автомобил.

С решение № 275/22.05.2025 г. първоинстанционният съд е уважил молбата и е издал заповед за защита като на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е задължил Д. Ц. З. да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на М. З.. На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът е осъден да заплати на молителката сумата от 600 лева, представляваща сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, а в полза Районен съд - Дупница сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за воденото производство.

С молба с вх. № 7175/23.06.2025 г., подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, молителката е поискала от районния съд да допълни така постановеното решение като определи срок на наложената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и наложи допълнително мерките по чл.

5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

С атакуваното решение № 401/21.07.2025 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата като неоснователна, аргументирайки се, че не е обвързан от искането на молителката, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, като в случая адекватна на извършения от ответника акт на домашно насилие се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Съдът е изтъкнал, че за посочената мярка не следва да се определя срок, тъй като задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение, което не е ограничено във времето.

С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Преценена по същество, същата е неоснователна.

Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита. Решенията, постановявани от съда при упражняване на правомощията му по посочения закон, са израз на съдебно администриране на гражданските правоотношения. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Съдът постановява решение, с което отказва да издаде или издава заповед за защита по чл. 16 ЗЗДН като налага една или повече мерки за защита. При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице (така ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). От изложеното следва извод, че налагането на по-малко или различни мерки от поисканите с молбата за защита представлява правомощие на съда и не може да бъде приравнено на липса на произнасяне по отправено искане за защита.

Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Когато съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, но е пропуснал да обсъди доказателства, доводи и възражения на страните, не е възприел такива като е приел, че искът е неоснователен или доказан и основателен в понисък от предявения размер, или както е в конкретния случай – когато е преценил, че адекватна мярка за защита на пострадалото лице е само една от тези, които е поискано да бъдат наложени, постановеният съдебен акт не е непълен и този пропуск не може да се отстрани по реда на чл. 250 ГПК, чрез постановяване на допълнително решение, поради забраната на чл. 246 ГПК след обявяване на решението съдът сам да го отмени или измени.

Дупнишкият районен съд се е произнесъл по целия предмет на спора като е издал заповед за защита и е наложил подходящата в случая мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН за извършен на 30.03.2025 г. акт на домашно насилие от Д. Ц. З. спрямо М. З.. Правилно първоинстанционният съд не е определил срок, за който се налага защитната мярка – законът не предвижда подобно изискване (по аргумент от противното от чл. 5, ал. 2 ЗЗДН), тъй като, както е посочил и районният съд, задължението за въздържане от извършване на актове на домашно насилие е законово задължение, което ответникът е длъжен да съблюдава постоянно.

По изложените съображения съдът намира подадената от М. З. въззивна жалба срещу решение № 401/21.07.2025 г. за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

По разноските за въззивното производство:

Във връзка с претенцията на ответника за присъждане на разноски съдът намира, че въпреки изхода от обжалването и наличието на доказателства за заплащане на допълнително 3 адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в настоящото производство, искането не следва да бъде уважавано. Процедурата по чл. 250 ГПК е способ за допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран. В този смисъл тя няма самостоятелен характер, а представлява продължение на основното производство и не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора, да заплаща разноски за молбата по чл. 250 ГПК. Следва да се отбележи и че искането е направено за първи път с отговора на въззивната жалба, поради което уважаването му би поставило жалбоподателя в положение на процесуална изненада, което е недопустимо.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 401/21.07.2025

20251510100613 по описа на РС – Дупница. г., постановено по гр. д.

№

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Кюстендил, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251500500389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 401/21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 20251510100613 по описа на РС – Дупница, съдът е оставил без уважение депозираната от М. З. молба с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на решение № 275/22.05.2025 г. постановено по посоченото дело.

Срещу решението от 21.07.2025 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е постъпила въззивна жалба от молителката М. З., чрез пълномощника адв. Катя Димитрова, в която се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че с решението е нарушено правото на ефективна защита на жалбоподателката, тъй като определената от първоинстанционния съд мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не гарантира изпълнимостта на заповедта за защита от страна на органите на МВР, не осигурява реална превенция по отношение последващи актове на домашно насилие и поставя пострадалата в продължаваща уязвимост. Сочи се, че във връзка с процесния акт на насилие е образувано досъдебно производство № 154/2025 г. по описа на РУ – Дупница, по което към настоящия момент Д. З. е привлечен в качеството на обвиняем, което от своя страна налага прилагането на конкретни защитни мерки, с цел да се осуетят евентуални опити за въздействие върху пострадалата във връзка с висящото наказателно производство.

Подчертава се, че с молбата по чл. 250 ГПК не цели изменение на вече постановената заповед за защита, а допълване с конкретни мерки, необходими за нейното реално приложение. Отправено е искане въззивният съд да отмени решение № 401/21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 20251510100613 по описа на РС – Дупница и да върне делото на последния с указание да се произнесе по същество по молбата за допълване на съдебното 1 решение, както и да включи в заповедта за защита мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

В законоустановения за това срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д. Ц. З., чрез пълномощника му адв. Е.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че не са налице изискуемите по закон основания за допълване на решение № 275/22.05.2025 г. Застъпва се, че определянето на допълнителни мерки за закрила е било възможно посредствам обжалване на решението, но не и по реда на чл. 250 ГПК. Оспорват се твърденията за актуалните отношения между страните, изложени в молбата за допълване на решението. Предвид изложеното се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски.