Протокол № 17336 от 06.07.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 17336 гр. София, 03.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА

Гражданско дело № 20231110121404 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ [фирма] – редовно призован, представлява се от адв. А., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ [фирма] – редовно призован, представлява се от адв. К., с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Д. А. – редовно призовано, се явява.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Днешното съдебно заседание е насрочено във връзка с първоначално направеното искане на ищеца за обезпечение на доказателство по чл. 207 ГПК, в последствие искането е оттеглено, но тъй като съдебните книжа - исковата молба, ведно с приложението са разменени по реда на чл. 131 ГПК със съответното разпореждане и в срок на 13.06.2023г. е постъпил отговор от ответника, СЪДЪТ счита, че няма пречка на определената вече дата, а именно днес, да се проведе първо по делото съдебно заседание. За целта следва да се изготви проект на доклад по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ проект на доклад по делото:

Ищецът [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [адрес], 1 представлявано от управителя Х. Н. А., чрез пълномощника си адв. М. А. е предявил пред съда иск за осъждане на ответника [фирма], ЕИК *** – [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК *** сумата от 20 962, 54 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на настъпило на 23.01.2023 г. застрахователно събитие (удар на лек автомобил в крайпътна мантинела), ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. (деня на отказа) до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 21.03.2022г. е сключил с [фирма] договор за финансов лизинг за л. а. марка [марка МПС], рама № ***, с цел придобиване на собствеността на посочения автомобил. Едновременно с това, на 29.03.2022г. между [фирма] и [фирма] е бил сключен договор за имуществена застраховка с включена клауза „Пълно каско“, сключена е била застрахователна полица, срокът на действие на застрахователния договор е посочен от 30.03.2022г. до 29.03.2023г. Ищецът твърди, че на 23.01.2023г., около 13:00 часа е настъпило застрахователно събитие, същото описва в исковата молба, излага съображения затова, че е предявил застрахователна претенция към застрахователя – ответник по делото, на 31.01.2023г., същият е направил оглед на процесния автомобил, но е отказал да изплати застрахователно обезщетение.

В исковата молба ищецът излага както фактически, така и правни основания, поради които счита предявеният от него иск за изплащане на посочената сума като обезщетение за настъпилите по автомобила имуществени вреди, като основателен. Прави доказателствени искания, а именно: да се назначи съдебно автотехническа и оценителна експертиза, да се задължи ответника да представи Общите условия по сключената застраховка.

С отговора на исковата молба предявеният иск се счита за неоснователен. Ответникът е посочил обстоятелствата, които счита за безспорни, посочил е и обстоятелствата, които оспорва.

Във връзка с отговора на исковата молба,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1.Наличието на действително застрахователно правоотношение по автомобилна застраховка „Каско“, полица № 22-0300/604/5000263, със срок от 12 месеца и валидност от 00.00 часа на 30.03.2022 г. до 24.00 часа на 29.03.2023 г., предмет на застраховката - моторно превозно средство (МПС) Марка **, модел GLE 300, peг. №[рег. № на МПС], рама № ***, собственик [фирма], лизингополучател: [фирма].

2.На 23.01.2023 г. ищецът е уведомил застрахователя за нанесени щети на лекия автомобил („л.а.“), като на основание сключения застрахователен договор е образувана преписка по щета № 0300/23/480/500014.

3.Настъпването на застрахователното събитие на 21.01.2023 г., при следните обстоятелства: „Пo време на движение по пътя от [населено място] и [населено място] на мокър 2 участък от пътя, водача се завърта и се удря в крайпътната мантинела“.

4.С писмо № 2-101-4101-972/31.01.2023 г., на [фирма], застрахователят е отказал да изплати обезщетение по образуваната щета, на основание т. 85 от Общите условия, а именно: не е представен документ, от който да са видни времето, мястото и начинът на причиняване на уврежданията по л.а., което е създало пречки за застрахователят да установи дали повредите са настъпили в резултат на събитие или събития, представляващи покрит риск по застраховката и дали действително са настъпили на 23.01.2023г.

5.С писмо № 2-101-4101-972#2/28.02.2023 г., на [фирма], преписката по щета № 0300/23/480/500014 е била повторно разгледана, като е извършена допълнителна проверка по щетата като е потвърдено становището на застрахователя, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение, т.к. застрахованото лице не е изпълнило задълженията си, в качеството на участник в ПТП, като не е представил необходимите официални документи, удостоверяващи обстоятелството за настъпило ПТП, не е уведомил компетентните органи, както и застрахователя към момента на възникване на събитието.

Ответното дружество е оспорило механизмът на настъпване на вредите.

Застрахователят счита, че не са налице документи, които му дават възможност да прецени правото на застрахователно обезщетение за ищеца. Изложил е подробни съображения в няколко точки в отговора на исковата молба по този въпрос. Оспорено е твърдението на ищеца, че същият е нямал задължение да уведоми контролните органи на МВР за настъпилото ПТП. Твърди се неправомерно напускане на мястото на МПС-то, както и че не е изпълнил общите условия, при които е била сключена застраховката, а именно т. 86.2 от същите. Твърди се още, че ищецът е действал при условията на груба небрежност.

Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва се размера на вредите причинени на процесния автомобил. Оспорва се и претенцията за законна лихва за забава. За всички изложени обстоятелства, ответникът е изложил подробни съображения в отговора, в същия взема становище и относно направените от ищеца доказателствени искания.

Във връзка с исканията и възраженията на страните за събиране на доказателства СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит един свидетел за ищеца, който да установи механизма на ПТП и един свидетел, който да установи вида и характера на насените материални щети, включително и невъзможността на автомобила да се движи на собствен ход.

УКАЗВА на ищеца, че обаждането на компетентни органи се удостоверява с удостоверение, разпечатка или звукозапис от системите на същите.

ДАВА възможност на ищеца да защити нуждата от допускане до разпит на свидетелслужител на ОПУ - гр. [населено място], за уведомяването му за настъпилото ПТП.

Ответникът е представил Общи условия за застраховане на сухопътни превозни 3 средства, без релсови такива, неразделна част от застрахователен договор от 29.03.2022г.

НАЗНАЧАВА комплексна съдебно автотехническа и оценителна експертиза, изпълнима от вещото лице инж. А. А., който след като се запознае с материалите по делото, да отговори на въпросите на ищеца, поставени в исковата молба, както и на въпросите на ответника, поставени в отговора на исковата молба в т.3.1.4, в букви от „А“ до „Е“.

ВЪЗЛАГА на вещото лице А. А., да изготви заключението след изслушване на допуснатите по делото свидетели.

Ищецът следва да представи становището си във връзка с искането за разпит на трети свидетел, с екземпляр за ответника, който да му бъде изпратен за становище в едноседмичен срок, считано от получаване на искането.

АДВ. А.: Правя уточнение, че искаме единият от свидетелите да изложи обстоятелства именно и в тази връзка какви са били условията, пътната настилка, като цяло метеорологичните условия към момента на ПТП-то.

Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 405 от Кодекса на застраховането.

Разпределя доказателствената тежест:

Ищецът следва да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение; наличието на клауза, която предпоставя изплащането на застрахователно обезщетение за настъпилото ПТП и нанесените вследствие на същото щети по катастрофиралия автомобил; датата и мястото на ПТП-то; щетите нанесени на застрахования автомобил вследствие на настъпилото ПТП – вид, положението им по моторното превозно средство, както и тяхната стойност. Следва да докаже и механизма на ПТП-то, причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и нанесените щети по процесния автомобил.

Ответникът следва да докаже възраженията си за съпричиняване. Възраженията си относно вида и размера на щетите по процесния автомобил, както и всички възражения, на които е основал становището за неоснователност на предявения иск. Ответникът следва да докаже вината на водача на процесния автомобил за настъпване на ПТП-то, която изключва договорната клауза, на която се основава ищецът за изплащане на обезщетение. Както и наличието на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на договорните задължения на ищеца по клаузата „Пълно каско“.

АДВ. К.: Ние твърдим, че е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, като доколкото в случая това е иск за изплащане на обезщетение по договор, считам че в тежест на ищеца трябва да бъде указано да установи също така, че е изправна страна по договора и че е изпълнило съответните задължения, които е поел по Договора за имуществено застраховане. Това е уточнението ми и 4 възражението. Следва ищецът да докаже, че е изправна страна.

АДВ. А.: Възразявам срещу това искане и възражение, защото това е правен въпрос и дали е изправно или не, съдът ще установи на база всички събрани по делото доказателства.

АДВ. К.: Ние говорим за факта за изпълнение на задълженията.

АДВ. А.: Това е правен спор, по който съдът ще се произнесе с решението, на база на събраните по делото доказателства. Какво значи изправна страна, кои точно задължения визирате, за да доказваме, че сме изправна страна, смятам че това е прекалено общо изявление.

АДВ. К.: Имаме възражение срещу допускането на свидетел за установяване на вида и размера на щетите, доколкото по делото сме представили уведомление за щета с опис на щетите. Съгласно чл. 164 ГПК е недопустимо оспорването на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, този опис е подписан от ищеца и при положение, че носи подписа му, е недопустимо чрез свидетелски показания да се оборва неговото съдържание. На основание чл. 164 ГПК не следва изобщо да се допуска този свидетел, а не по-късно да се преценява неговите показания дали противоречат или не, доколкото по делото има писмени доказателства.

АДВ. А.: Този протокол е подписан и от служебно лице, не е единствения подписал го.

АДВ. К.: Не говоря за констативния протокол. Говоря за опис-уведомление за щети, подписани от управителя. Твърдя, че по чл. 164 ГПК не се допуска оспорване съдържанието на частен документ, носещ подписа на страната, която прави оспорването.

АДВ. А.: Във връзка с проекта за доклад ще взема допълнително становище в писмен вид, в предоставен от съда срок, включително и във връзка с доказателствените искания, които са направени в исковата молба, тези които са допуснати от съда и такива, които допълнително ще посочим.

АДВ. К.: Ще се възползвам от правото си да взема писмено становище.

На основание чл. 146, ал. 3 ГПК СЪДЪТ следва да предостави възможност на страните да изложат становищата си във връзка с проекта за доклад по делото и дадените указания, и да предприемат съответните процесуалния действия за защита на своите права и законни интереси, във връзка с повдигнатия правен спор, поради което и на основание посочената разпоредба, СЪДЪТ следва да насрочи ново съдебно заседание. Воден от горното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЧВА на пълномощника на ищеца, препис от отговора на исковата молба, ведно с приложения към него снимков материал и писмени документи.