Решение № 4189 от 23.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4189 гр. Варна, 23.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова в присъствието на прокурора П. Цв. Г. като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № **3110115403 по описа за ** година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от М. Л. Ж., ЕГН **********, срещу Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд главен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд солидарно да заплатят на М. Л. Ж. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност и дискриминация, вследствие на нарушаване на правото на М. Л. Ж. на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по описа на СГС, в. гр. д. №**/** г. по описа на САС и гр. д. №**/** г. по описа на ВКС, а в случай че главният бъде отхвърлен, са предявени обективно кумулативно съединени евентуални искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждане на СГС да му заплати сума в размер на 6856 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по описа на СГС, за осъждане на на САС да му заплати сума в размер на 1778 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок в. гр. д. №**/** г. по описа на САС, и за осъждане на ВКС да му заплати сума в размер на 1366 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по описа на ВКС.

В исковата молба ищецът М. Л. Ж., чрез назначения му особен 1 представител адв. Е., излага че въз основа на подадена от него искова молба, с която предявил субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „**" АД - гр. София и Д.Т., за осъждане на последните да му заплатят сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с разпространяването в медийното пространство на лични данни и излъчване на фотографски материали без разрешение, както и манипулиране на казаното в предаването „**" по „Н.Т." на 04.02.** г., било образувано гр. д. №3818/** г. по описа на PC-Варна. С определение от 27.03.** г. производството по делото било прекратено и изпратено по подсъдност на ОС - Варна. На 24.04.** г. било образувано гр. д. №882/** г. по описа на ОС – Варна, но с определение от 18.10.** г. производството по делото било прекратено и изпратено по подсъдност на СГС. На 20.11.** г. било образувано гр. д. №**/** г. по описа на СГС. На 06.12.** г. било постановено решение, с което исковете били отхвърлени. По постъпила срещу решението на СГС въззивна жалба на 07.02.** г. било образувано в. гр. д. №33/** г. по описа на САС. С решение от 02.08.** г. на САС първоинстанционното решение било потвърдено. По постъпила срещу решението на САС касационна жалба на 14.03.** г. било образувано гр. д. №**/** г. по описа на ВКС. С определение от 15.01.** г. не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Изтъква, че общият период на производството бил от 23.03.** г. до 15.01.** г. и бил с продължителност от 6 години, 9 месеца и 22 дни, а пред СГС, САС и ВКС – 6 години, 1 месец и 15 дни. Поддържа, че било нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Счита, че интервалът от четири до шест месеца между насрочените от състава на СГС съдебни заседания излизал извън рамките на разумните срокове, както и че при администриране на делата във всички инстанции имало забавяне. Поддържа, че със своите действия СГС, САС и ВКС му причинили негативни емоции, изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност, дискриминация.

По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения главен иск, а в случай на отхвърлянето му – за уважаване на предявените евентуални искове.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния й представител адв. Е. Е., поддържа исковата молба и направеното в нея искане.

Депозира и писмена защита, в която излага подробни аргументи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски градски съд депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените исквове. Оспорва наличието на нарушение на изискването за разумен срок. Релевира възражение по чл. 5 ЗОДОВ, като поддържа, че исковата молба била подадена пред местнонекомпетентен съд и както тя, така и касационна жалба, били нередовни, затова М. Ж. бил допринесъл за висящността на производството. Изтъква, че производството по делото било насрочено за разглеждане в о. с. з. съобразно графика на съдебния състав и съдебната ваканция в периода от 15.07 до 01.09. Сочи, че през периода на висящност на делото било обявено извънредно положение от 13.03.** г., 2 отменено на 31.03.** г., както и че СГС бил изключително натоварен съд, което рефлектирало върху срочността при разглеждане на съдебните производства. Счита, че времето, през което траела процедурата по назначаване на особен представител на Ж., не следвало да е част от общата продължителност на делото, доколкото действията по назначаване на особен представител били насочени към гарантиране на правото му по чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС. Посочва, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност.

Изтъква, че Ж. не упражнил правото си по чл. 255 ГПК. Счита, че дори да били налице отделни забавяния при разглеждане и решаване на делото от СГС, то предвид действията на горните инстанции – САС и ВКС, следвало да се приеме, че общата продължителност на производството не била неразумна.

Оспорва твърденията, че Ж. бил претърпял неимуществени вреди и то такива, които да били пряко причинени от продължителността на развилото се пред първоинстанционния съд производство, както и размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Апелативен съд - София, с който оспорва предявените главен и евентуален искове като неоснователни. Сочи, че продължителността на делото пред него била близо шест месеца, през който не било налице необосновано забавяне на въззивното производство. Изтъква, че по време на производството страната Ж. не предприел действия съобразно чл. 255 ГПК. Счита, че продължителността на делото от близо 7 години за три съдебни инстанции не излизала извън рамките на разумния срок, особено след като делото било пренасрочвано около 4 месеца заради обявените извънредни мерки, а с завеждането на исковата молба пред некомпетентен съд и необходимото отстраняване на нередовности в исковата молба и касационна жалба процесът бил допълнително забавен с още 9 месеца. Оспорва твърдените от ищеца негативни емоции, както и същите да са претърпени в резултат на допуснати във въззивното производство забавяния.

По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Върховен касационен съд, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа, че не било налице съпричиняване от страна на ВКС на вредоносния резултат. Сочи, че в исковата молба не било наведено твърдение, което да свързва търпените от ищеца вреди и поведението на ВКС.

По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Контролиращата страна – Прокуратурата на Република България не депозира отговор. В открито съдебно заседание, чрез Ж. К. – прокурор при Районна прокуратура - Варна, излага становище за допустимост, но 3 неоснователност на предявените искове.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приобщеното гр. д. №**/** г. по описа на Софийски градски съд, архивирано с арх. №60727/** г., връзка 467, ведно с присъединените към него дела, включително в. гр. д. №**/** г. по описа на Апелативен съд – София, гр. д. №**/** г. по описа на Върховен касационен съд, ч.гр.д.№153/** г. по описа на Върховен касационен съд, гр.д.№3818/** г. по описа на Районен съд – Варна и гр.д.№882/** г. по описа на Окръжен съдВарна, се установява, че производството по гр.д.№ 3818/17 г. по описа на PCВарна е образувано въз основа на постъпила на 23.03.** г. във ВРС искова молба от М. Л. Ж., с която са предявени субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу: „**" АД гр. София и Д.Т., с искане за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с разпространяването в медийното пространство на лични данни и излъчване на фотографски материали без разрешение, както и манипулиране на казаното в предаването „**" по „Н.Т." на С определение от 27.03.** г. районният съдия е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

На 24.04.** г. е образувано гр.д.№ 882/** г. по описа на Окръжен съдВарна, като с определение от 15.05.** г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и на същия е предоставена правна помощ, за осъществяване на процесуално представителство по делото. С определение от 22.05.** г. за особен представител на ищеца е назначен адв. П. Т., на когото съдът е предоставил едноседмичен срок за отстраняване нередовностите на исковата молба.

По молба на адв. Т. този срок е удължен, като нередовностите са отстранени с молба от 21.07.** г. Препис от исковата молба с приложенията са връчени на ответниците на 25.08.** г. С отговора на исковата молба, последните са направили възражение за местна неподсъдност на спора, поради което с определение от 18.10.** г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

Производството по гр.д.№ **/** г., по описа на СГС е образувано на 20.11.** г. С молба от 28.12.** г. адв. П. Т. е поискал да бъде освободен като особен представител на ищеца, което съдът е сторил с определение от 29.12.** г. Изпратено е писмо до САК с искане да бъде назначен служебен адвокат на страната. С определение от 29.01.** г. съдът е назначил адв. Б.Н., като по негово искане впоследствие е освободен и е изпратено ново искане до адвокатската колегия. Постъпила е молба от ищеца, с искане да му бъде назначен за особен представител адв. Д. Г. от АК-Варна и след дадено лично съгласие от нейна страна, с определение от 03.10.18 г. съдът я е назначил за особен представител на ищеца до приключване на делото пред всички 4 съдебни инстанции. С молба от 01.11.** г. са отстранени констатираните от СГС нередовности на исковата молба и са изпратени преписи на ответниците за отговор. Такива са постъпили в срок, поради което с определение по чл.

140, ал. 1 ГПК е изготвен проект за доклад по делото, дадена е правна квалификация на предявените искове и е разпредЕ. доказателствената тежест между страните, а делото е насрочено за 24.03.** г. Предвид обявеното извънредно положение в страната, във връзка с Ковид-19 и Заповед на председателя на СГС от 16.03.** г., с разпореждане от 23.03.** г. делото е пренасрочено за 07.07.** г. По делото са проведени съдебни заседания на 07.07.** г., 26.01.** г. 11.05.** г. и 19.10.** г. По искане на ответницата Д.Т. е допусната съдебно-техническа експертиза (заключението по която е прието на 19.10.** г.), разпитвани са свидетели, вкл. такъв по делегация пред Районен съд– Бургас (27.11.** г.). С Решение № 266833/06.12.** г. на СГС, предявените срещу ответниците искове са отхвърлени като неоснователни.