Решение № 96 от 16.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Благоевград, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210102695 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Х. В., с адрес: гр. Б*, действащ чрез процесуалния си представител адвокат В. К. Г. от АК Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Благоевград, против „И*, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. „Д*****представлявано от Г*Т*в Т* Твърди се в исковата молба, че съгласно договор за паричен заем № 2396018, сключен на 29.09.2015г., между страните е възникнало правоотношение, по силата на което „И* е предоставило на ищеца паричен заем в размер на 800 лева за рефинансиране на текущ заем по договор № 2308870 в размер на 473, 51 лева /чл. 3 от договора/. Сочи се, че съгласно чл.

4, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения - две физически лица, поръчители, които да отговарят на посочените в договора изисквания. Навежда се, че съгласно чл. 4, ал. 2 от процесния договор е уговорено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, Заемателя дължи неустойка в размер на 565, 50 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 94, 25 лева. Твърди се, че на 29.09.2015г. след подписване на процесния договор ищецът получил от ответника сума в размер на 326, 49 лева, като остатък след извършеното рефинансиране, която сума не отговаря на описаната в чл. 2 от същия. Видно от съдържанието на договор за паричен заем № 2396018 , който има силата на разписка е, че не е получил заемната сума в размер на 800 лева, а с нея е рефинансирано задължението ми по договор за текущ заем, което към датата на подписване на процесния договор е в размер на 473, 51 лева. Твърди се, че процесния договор е нищожен, тъй като същия противоречи и заобикаля закона, накърнява добрите нрави и е сключен без основание. Навежда се, че е нищожен договор за заем № 2308870, т.к. не дължи на ответника сума в размер на 473, 51 лв. Навежда се, че към момента на сключване на договор № 2396018 не е имал задължение по договор № 2308870, тъй като по него вече бил платил задължението изцяло. Сочи се, че със сключването на процесните договори ответникът заобикаля закона с цел да избегне приложението на ЗЗП, 1 като си осигурява и дължима от заемателя неустойка, за да може така да има безпрепятствена възможност да реализира доходи несъизмерими с разходите му на печалба, която надхвърля многократно доходността при подобна дейност. Сочи се, че дължимата в договора неустойка по същество представлява възнаградителната лихва, което противоречи на добрите нрави, което обуславя нищожността и на клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесния договор. Сочи се, че в процесния договор /чл. 4, ал. 2/ за предоставяне на обезпечение е посочено, че при неизпълнение на задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем заемателя дължи неустойка, т.е. поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави е именно дължима по договора неустойка. Твърди се, че „И** не включва неустойката по договора към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Сочи се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в договора е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включена неустойката, която ищецът се е задължил да плати и стойността и не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. Навежда се, че от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат от ищеца и по какъв начин е формиран ГПР. Навежда се, че клаузата на чл. 4 от договора за предоставяне на обезпечение е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти 2/3 от сумата по главница. Твърди се, че е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.

С оглед на горното, се иска от съда да прогласи нищожността на договор за паричен заем № 2396018, сключен на 29.09.2015г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредита, а в условията на евентуалност, да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 3 и чл. 4 от договора за паричен заем като неравноправни, противоречащи на добрите нрави и заобикалящи закона. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Възразява се срещу искането на ищцовата страна целият Договор да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни. Счита се, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Навежда се, че възражението за нищожност на чл. 4 от Договора е изцяло неоснователно, а условията на клаузата са напълно погрешно преекспонирани от страна на ищцовата страна. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, Заемателят се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете алтернативни обезпечения, подробно описани в Договора. Сочи се, че ищецът е бил запознат с условията на договора, който ще сключи, както и че може още със сключването да предостави обезпечение, може да го направи и в тридневен срок след подписване на договора. Т. е. сочи се, че заемателят, преди да е обвързан от договор, е имал цялата необходима информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или не и да прецени дали те са изпълними или неизпълними. Ищецът е имал време още преди сключването на договора да избере вида на обезпечението, да положи грижа и добросъвестност, за да го осигури, а ако е преценил, че предоставянето на обезпечение е неизпълнимо условие или че противоречи на разбиранията му за добри нрави, не би сключил договора за паричен заем. Навежда се, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14 дневен срок, за която заемателят също е бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, се сочи, че той би дължал връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената му, поради непредоставяне на обезпечение, неустойка Твърди се, че ищецът е имал и допълнителна 2 възможност да се откаже от договора, ако впоследствие е установил, че не е в състояние да представи обезпечение. По отношение твърдението на ищеца, че с уговорената с чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит се сочи, че същото е необосновано и несъстоятелно. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява към момента на сключване на договора. При изчисление на ГПР се вземат предвид съществуващите към момента на сключване на договора ангажименти. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, се сочи, че няма задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Твърди се, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката, съгласно Закона за потребителския кредит не представлява разход, който следва да се включи при изчисляване на годишния процент на разходите по договора. Твърди се, че действителността или недействителността на клауза 4 от договора за паричен заем не се отразява на действителността на договора за паричен заем, тъй като оспорваната клауза не засяга основните права и задължения на страните по договора за паричен заем - относно размера на кредита, размера на лихвата, начина и срока за погасяване. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а и от приетия по делото като писмено доказателство договор за паричен заем № 2396018 от 29.09.2015 г. се установява, че между страните е сключен договор за заем в размер на 800 лева за рефинансиране на текущ заем по договор № 2308870 в размер на 473, 51 лева /чл. 3 от договора/.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения - две физически лица, поръчители, които да отговарят на посочените в договора изисквания, а съгласно чл. 4, ал. 2 от процесния договор при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, Заемателя дължи неустойка в размер на 565, 50 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 94, 25 лева – видно от приложените от ответника справки към, молбата му, депозирана преди проведеното по делото открито съдебно заседание.

Видно от приетата справка - извлечение от системата на „И* Договор за паричен заем № 2396018/29.9.2015 на основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 565, 50 лв. за непредставяне на договореното в чл. 4 от договора обезпечение, като видно от Погасителния план, по този начин вноската по кредита с включената неустойка става 243, 56 лв. месечно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.

В тежест на ищеца е да установи, че договора, респ. посочените в исковата молба клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания, доколкото от този факт извлича изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението му.

В тежест на ответника е да докаже в процеса, че клаузите на договорите за кредит не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на договорите за кредит са индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи 3 тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е и в съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване на императивните материални норми; да установи,че при сключване на договора не е надвишен размера на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.

По възражението на ответника, че не е пасивно процесуално легитимирана страна, тъй като задълженията по договор за паричен заем № 2396018 са прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения по силата на договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *при условията на чл. 99 от ЗЗД:

Съдът намира същото за неоснователно, доколкото предмет на иска е нищожност на договора, сключен между страните в настоящия процес, евентуално на клаузата, уговаряща неустойка, поради непредоставяна на обезпечение и предмет на делото не са осъдителни претенции на ищеца, което ако би било така действително би променило пасивната легитимация по осъдителния иск и ответник по такъв би бил цесионера по вземането по договор за паричен заем № 2396018 – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.