Определение № 1025 от 22.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 22.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. М. като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело № 20211110216276 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Постъпила е молба пълномощник на Директора на СДВР пред съда, с която се иска да се редуцира присъдените на защитника на жалбоподателя К.

А. Е., с ЕГН: ********** разноски в размер на 600.00 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В мотивите се излагат оплаквания, че размерът на възнаграждението е бил твърде висок и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Препис от молбата е била връчена на защитника на жалбоподателя, който не е депозирал възражение.

Съдът, като прецени молбата намира, че същата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество същата се явява неоснователна.

Видно от данните по делото е, че с влязло в сила Решение № 4451/ 22.11.2022г., постановено по АНД № 16 276/2022г. по описа на СРС, издадено от Директор на СДВР Наказателно Постановление № 18/ 15.04.2020г.е било отменено, като в същото решение съдът е осъдил дирекцията да заплати на К.

А. Е., с ЕГН: ********** сумата в размер на 600.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдебното производство по делото е протекло в няколко съдебни заседания, с ангажиране на допълнителни доказателства от страните. Част от отлаганията са били по вина 1 на административно наказващия орган, който не успя даустанови и осигури за разпит свидетеля по съставения АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът не споделя възражението на молителя, че делото не е било с фактическа и правна сложност, тъй като неговата продължителност е разлеждане е била свързана с неплънотата на доказателствата, за които Директора на СДВР носи доказателствената тежест. В случая не се констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с първоначалното пълномощно на упълномощения защитник на жалбоподателя, е била договорена и заплатена сумата от 400 лева, която е предвидената в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения. С второ пълномощно, представено в съдебно заседание, защитникът е отразил договорена и заплатена сумата от 200 лева или общо 600 лева. Следва да се отчете обстоятелството, че ангажираният адвокат е от друга адвокатска колегия и заплащане на отделен хонор е възможно да е свързано с пътни разходи и отделно явяване в съдебно заседание, т.е. действия, свързани извън изготвянето на самата жалба и процесуално представителтство. Поради тази причина и съдът не счита, че цялостната сума значително завишава размера на адвокатското възнаграждение за конкретното дело, поради което е същата не следва да бъде намалявано до предвидения конкретно определен размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за редуциране на разноските, свързани с адвокатското възнаграждение на защитника на жалбоподателя, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на Директор на СДВР от 01.12.2022г., по АНД № 16 276/2021г. по описа на СРС, с която се иска от съда редуциране до предвидения конкретно определен размер на присъдените на защитника на жалбоподателя К. А. Е., с ЕГН: ********** разноски в размер на 600.00 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от 2 съобщението му пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3