Решение № 4986 от 31.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4986 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100513731 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17144/24.09.2024 г. по гр.д. № 16638/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД („Далсия“ ООД) са отхвърлени предявените от „Т. София“ ЕАД срещу А. П. Т. искове за следните суми: сума от общо760,67 лева, представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр. София, ж.к. ****, аб. № 226271 за отчетен период: 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. , сумата от 136,06 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.02.2021 г. – 15.01.2024 г., сума от 13,92 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода: 01.05.2021 г. - 31.10.2022 г. и сума от 2,81 лева, представляваща обезщетение за забава за задължение за дялово разпределение за периода 16.07.2021-15.01.2024 г. като неоснователни.

Против решението, в частта за сумата от 132,15 лева – главница за топлинна енергия, е подадена въззивна жалба вх. № 244194/26.07.2024 г. от „Т. София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че с молба вх. № 234017/17.07.2024 г. ищецът признал плащането на сумата в размер на 913,46 лева. Поддържа, 1 обаче, че на основание чл. 76 от ЗЗД отнесъл сумите за заплащане на разноски, лихви и част от главницата, като дължима останала частта от главница в размер на 132,15 лева. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск до размер от сумата от 132,15 лева – главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия, като в съдебно заседание процесуалният му представител оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 16638/2024 г. по описа на СРС, 165 състав е образувано по искова молба, подадена от „Т. София“ ЕАД против А. П. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, поради което са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 452 дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България“ ООД („Далсия“ ООД) суми за доставена топлинна енергия. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 913,46 лева, от които 760,67 лева – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 31.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, 136,06 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г-, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и суми за дялово разпределение 13,92 лева – главница за периода от м. 05.2021 г. до 10.2022 г., ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането и 2,81 лева – лихва за периода от 16.07.2021 г. до 15.01.2024 г., както и направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от А.

П. Т., с който е заявил, че на 15.05.2024 г. е извършил плащане на претендираните с исковата молба суми в размер на 913,46 лева.

Въз основа на твърденията на страните и приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд, в обжалваното решение, е приел, че с оглед на обстоятелството, че в исковия период не е установено ответникът да е бил собственик на процесния имот, тъй като е бил малолетен и договорното правоотношение възниквало с неговия родител/настойник.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното.

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно 3 и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

В конкретния случай, спорът между страните е в това дали вземането за главница за топлинна енергия в размер на 132,15 лева на А. П. Т. е погасено чрез плащане в хода на производството.

Във връзка с установяване на обстоятелството за извършено плащане по делото са събрани писмени доказателства, представени от ответника А. Т., от които се установява, че на 15.05.2024 г. е платена сумата от 913,46 лева.

В Становище от 17.07.2024 г. ищецът Т. С. е заявил, че плащането е постъпило, но изрично е посочено, че сумите били отнесени, за да погасяват съдебни разноски, лихви и част от главница, като сумата от 132,15 лева останала неплатена.

Във въззивната жалба отново са изложени съображения относно приложението на чл. 76, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, като не се държи сметка за мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за наследството наследството се придобива с приемането му, като недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис (чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството). По делото действително не са представени доказателства, че малолетния ответник не е приел наследството по опис, но спор относно съществуването на облигационно правоотношение между страните, не е въведен от ответника по делото. Напротив с извършеното плащане на задължения за исковия период ответникът чрез процесуалния си представител, е признал, че задължението е възникнало и съществува за исковия период. В този смисъл, изводите на първоинстанционния съд не кореспондират с въведените спорни факти по делото.

Независимо от това, обаче, решението е правилно по други съображения. В конкретния случай, ответникът е извършил плащане на всички задължения, за които са предявени искове в хода на производството. В тежест на ответника е било да установи съществуването на задълженията, за погасянане на които са отнесени тези плащания. Доказателства в тази насока 4 не са ангажирани. Освен това, видно от диспозитива на обжалваното решение, съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на законна лихва върху претендираните главници, т.е. липсва произнасяне по чл. 214, ал.

2 от ГПК, както и произнасяне по чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед извършеното в хода на производството плащане. В този смисъл, е налице непълнота на постановеното решение, която е следвало да бъде отстранена по реда на чл.

250 от ГПК и чл. 248 от ГПК, а не по реда на въззивното обжалване. Искане в тази насока не се съдържа във въззивната жалба, поради което и са пропуснати процесуалните срокове за отстраняване на допуснатата непълнота на обжалваното решение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, макар и по различни правни изводи.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17144/24.09.2024 г. по гр.д. № 16638/2024 г. по описа на СРС, 165 състав в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззивника – „Далсия“ ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5