Определение № 706 от 14.06.2024, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Карлово, 14.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320101516 по описа за 2021 година

СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от Адвокат Б. А. С. с ЕГН **********, Адвокат Н. И. Б. с ЕГН **********, Адвокат Д. И. И. с ЕГН **********, Адвокат Е. В. Н. с ЕГН **********, съдружници в „А. К. Б., С. И Т.“, БУЛСТАТ ***** - сдружение по смисъла на гл. 10, p. I, чл. 52 и сл. от ЗА, с адрес: гр. П., ул. „А.” № **, ет. ** против „Е. ***“ АД, БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Д. ш.“ № ****, със законен представител Н. С. С., ЕГН ********** като молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Е. ***“ АД дължи: 1) На Б. А.

С. с ЕГН ********** Адрес: гр. П., ул. „А.“ № **, ет. ** сумата в размер на 20 064.25 лева (двадесет хиляди шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи 40% от сумата от 50 160.63 лева, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 12.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; 2) На Н. И. Б. с ЕГН **********, сумата в размер на 20 064.25 лева (двадесет хиляди шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи 40% от сумата от 50 160.63 лева, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 от ГПК – 12.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; 3) На Д. И. И. с ЕГН **********, Адрес: гр. П., ул. „А.“ № **, ет. ** сумата в размер на 5 016.06 лева (пет хиляди и шестнадесет лева и шест стотинки), представляващи 10% от сумата от 50 160.63 лева, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 от ГПК – 12.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; 4) На Е. В. Н. с ЕГН **********, Адрес: гр. П., ул. „А.“ № **, ет. ** сумата в размер на 5 016.06 лева (пет хиляди и шестнадесет лева и шест стотинки), представляващи 10% от сумата от 50160.63 лева ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 12.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; за които суми е била издадена Заповед № 260232 от 16.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1533/2020 г. по описа на КрлРС. Претендират за разноските в исковото и заповедното производство.

С протоколно определение № 255 от 04.04.2023 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.7 от ГПК във вр. с чл. 637 ал.1 от 1

ТЗ, предвид открито производство по несъстоятелност срещу ответника „Е.

***“ АД, по т.д. № 11/2022 г. по описа на ПдОС.

С молба вх. № 5517/2024 г. пълномощника на ответника е сезирал съда с искане за прекратяване на производството, предвид обстоятелството, че вземането на ищците е предявено и прието в списъка на приетите вземания по чл. 692 ал.1 от ТЗ. Със същата молба е направено и искане за присъждане на разноски в производството в полза на ответника, на основание чл. 78 ал.4 от ГПК.

Предвид претенцията за разноски, съдът е разпоредил препис от молбата да се връчи на ищеца за становище в едноседмичен срок. Ищецът е подал отговор на молбата, като е оспорил правото на разноски на ответника и сам претендира разноски в исковото и заповедното производство При така заявените претенции, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 34 от 31.01.2023 г. по т.д. 11/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е открито производство по несъстоятелност и ответното дружество е обявено в несъстоятелност. С определение № 571 от 07.05.2024 г. е одобрен списъкът на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ. В мотивите на определението е посочено, че възражения не са постъпили.

Предявяването на иск по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК има за цел да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на парично вземане, за което ищецът - кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение, в конкретния случай – по чл. 410 от ГПК срещу която в срок е подадено възражение. С решението по делото се решава окончателно спорът между страните, а в случаите, когато искът е уважен, заповедта за изпълнение влиза в законна сила и дава възможност на кредитора да проведе принудително изпълнение за вземането си. Откриването на производство по несъстоятелност срещу ответника е основание за спиране на исковия процес на основание чл. 637 ал.1 от ТЗ, а в случаите, когато вземането, предмет на спора бъде прието по реда на чл. 693 от ТЗ в производството по несъстоятелност, като последица от приемането му следва исковото производство да се прекрати на основание чл. 637 ал.2 от ТЗ. В настоящия случай са изпълнени всички изисквания за прекратяване на исковото производство – вземането, предмет на иска е включено в одобрените списъци за паритетите вземания срещу ответника, поради което исковото производство следва да се прекрати. В случая прекратяването на исковото производство не е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение по аргумент от т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

ОТНОСНО разноските.

Съдът намира, че в настоящия случай разноски се дължат на ищеца по делото, доколкото производството не е прекратено по негова инициатива (оттегляне или отказ от иска), или поради негово бездействие (неотстраняване на нередовности в срок). Не са налице и основанията, предвидени в чл. 78 ал.2 от ГПК – ответникът е оспорил вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с подаване на възражение и оспорва иска.

Производството по несъстоятелност е открито след предявяване на 2 настоящия иск, вземането е предявено и прието от съда по несъстоятелността, поради което съдът прекратява настоящото производство по силата на закона.

С оглед на това, на ищеца се дължат разноските, които са доказани в производството и за които е представен списък. В конкретния случай на ищеца се дължат разноски както следва: 1755.67 лева – държавна такса по исковото производство (веднъж внесена в размер на 1003.28 лева и допълнително внесена в размер на 752.39 лева при първоначално образуване на производството пред Окръжен съд Пловдив), адвокатско възнаграждение в общ размер на 14 150 лева, разноски за призоваване на свидетел в размер на 40.00 лева и държавна такса във връзка с депозираната частна жалба в размер на 15.00 лева. Следва да се възложат в тежест на ответника и разноските, направени в досъдебното производство в размер на 1003.21 лева за заплатена държавна такса и 2000 лева за адвокатско възнаграждение. Разноски за допуснатата експертиза не следва да се присъждат доколкото такива не са реализирани. Заключение не е изготвено, възнаграждение на експерта не е платено и ищецът може да поиска възстановяване на депозита.

Разноските следва да бъдат платени от масата на несъстоятелността.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 637 ал.2 от ТЗ съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1516/2021 г. по описа на Районен съд Карлово.

ОСЪЖДА „Е. ***“ АД, БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Д. ш.“ № **** (в несъстоятелност) да заплати от масата на несъстоятелност, на Адвокат Б. А. С. с ЕГН **********, Адвокат Н.

И. Б. с ЕГН **********, Адвокат Д. И. И. с ЕГН **********, Адвокат Е. В. Н. с ЕГН **********, съдружници в „А. К. Б., С. И Т.“, БУЛСТАТ ***** сдружение по смисъла на гл. 10, p. I, чл. 52 и сл. от ЗА, с адрес: гр. П., ул. „А.” № **, ет. ** деловодни разноски в общ размер на 15 960.60 лева в исковото производство и 3003.21 лева в производството по ЧГрД №1533/2020 г. по описа на КрлРС.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3