Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 10.03.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1029/2022
Вид
Решение № 60
Подписан
10.03.2025
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69, ал.2 · Закон за наследството
  • чл.35, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Разлог, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240101029 по описа за 2022 година

Делото е образувано по депозирана ИМ от Р.П.М., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Г.Б.“№21, ч/з адв.

М.П.-Б., АК-Б., против Д.П.М., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Г.Б.“№21, Е.К.М., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Г.Б.“№21 и И.П.М., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Ч.Б.“№26.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че страните са н-ци на П.И.М., починал на *. На 04.02.1991 г. страните сключили договор за доброволна делба на недвижими имоти останали по наследство от П.М., които по действащата КК на г.Д., представляват: ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***. Съгласно договора за доброволна делба ответника Д.П.М. получава в дял и става едноличен собственик на описаните имоти. Данъчната оценка на имота към датата на подписване на договора е 5350 лв. Е.М., ч/з пълномощника си, получава в дял правото да ползва и владее една стая от жил. сграда с идентификатор *** по избор до края на живота си. Р.П.М. получава в дял правото да ползва и владее двете стаи, пристроени от източната страна на жил. сграда, докато построи собствено жилище. И.П.М. получава в дял сумата от 200.00 лв.

Ищецът твърди, че след сключване на доброволната делба, останал да живее в двете стаи пристроени от източната страна на жил. сграда. С брат му Д.М. постоянно били в конфликти като той всячески се опитвал да изгони ищеца от дома им. Поради което бил принуден да напусне къщата и се изнесъл на квартира. Твърди се, че с нот. акт за дарение на недвижим имот от 10.04.2002 г. на нот. К.М., вписан в СВп-Р., с вх. Рег. №380 от 10.04.2002 г., акт №14, том II, дело №241/2002 г., ответника Д.М. дарил на дъщеря си Е.Д.М. процесния недвижим имот.

От страна на ищеца са изложени доводи за нищожност на договора за доброволна делба като е цитирана практика на ВКС в тази насока. Ищецът твърди, че договора за доброволна делба е нищожен, тъй като не предвижда възмездяване на страната, която не е получила дял в натура. В тази вр. се сочи, че съделителите Е.М. и Р.М. са получили не право на собственост в/у самостоятелен обект, а право на ползване в/у една за Е., съответно две от страните за Р..

Следователно уравнение на дяловете не е уговорено, още по малко такова, което да е определяемо. Налице е безвъзмезност на прехвърлените наследствени права, като двама от съделителите не са получили насрещен еквивалент – паричната равностойност на дела си.

Предвид изложеното, договорът противоречал на разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗН.

Ищецът счита договора за доброволна делба за нищожен като накърняващ добрите нрави, 1 поради липсата на еквивалентност на престациите. В конкретния случай Р.М. и Е.М. - видно от уговорките в договора, не са обезщетени с други наследствени имоти, като същите не предвиждат поемане на задължение за съделителя Д.М., в чиито дял са поставени процесните имоти за уравняване на дяловете на съделителите Р. и Е.М. Ищецът счита, че обещанието за бъдещо ползване на 2 стаи за Р. не е равнозначно на действително извършено такова уравняване. Предвид посоченото, се налага извода че посочената уговорка в договора противоречи на принципите на справедливостта и добросъвестността, респ. води до несправедливо облагодетелстване на съделителя Д.М.. С молба с вх. №6828 от 31.08.2023 г., ищецът е посочил, че счита че искът по чл.537, ал.2 от ГПК, не е самостоятелен иск и по него не следвало да се постановява изричен отхвърлителен диспозитив, в случай че съдът го намери за неоснователен. Според ищецът отмяната по чл.537, ал.2 от ГПК, винаги е последица от постановяване на съд. решение, с което се признават права на лице, различно от ползващото се от акта, но искането в този смисъл не представлявало самостоятелен иск.

Следователно, счита че съдът не следва да прекратява производството по искането по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, а с решението си да постанови отхвърлителен диспозитив в случай, че прецени че няма основание.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което съдът да обяви за НИЩОЖЕН Договор за доброволна делба на наследство от 04.02.1991 г. м/у Р.П.М., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.

„Г.Б.“№21, Д.П.М., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Г.Б.“№21, Е.К.М., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Г.Б.“№21 и И.П.М., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Ч.Б.“№26.

Иска се на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да отмени нот. акт за дарение на недвижим имот от 10.04.2002 г. на Нот. К.М., нотариус с рег. №061 на НК, вписан в СВп-Р. с вх. Рег.

№380 от 10.04.2002 г., акт №14, том II, дело №241/2002 г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №1604 от 11.10.2023 г., постановено по гр. д. №1029/2022 г. по описа на РСРг, съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, е депозиран писмен отговор на ИМ от страна на ответниците, с който е изразено становище за недопустимост на предявената втора поправена ИМ, с която според ответниците е било направено изменение на иска. В тази вр. се сочи, че с първоначалната ИМ е бил предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, а с поправената такава е предявен иск с ново основание по чл.537, ал.2 от ГПК.

На самостоятелно основание е изразено становище за недопустимост на иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, тъй като по посочения ред могат да бъдат отменени само констативните нот. актове.

Отделно от изложеното, ответниците считат че не са пасивно легитимирани да отговарят по иска, тъй като към настоящия момент не са собственици на процесните имоти. Собственик на имота е Е.Д.М., на която на 10.04.2002 г. с Нот. акт №30, том 2, рег. №*, дело №230 от 2002 г. на нот. К.М., Д.М. е дарил собствеността в/у имота.

На следващо място е изразено становище за нередовност на ИМ, поради невнасяне в цялост на дължимата държавна такса.

По същество ИМ се оспорва като неоснователна. Ответниците оспорват твърденията на ищеца за нищожност на договора за доброволна делба. Ответниците, сочат, че действително на 04.02.1991 г. е бил сключен процесния договор за доброволна делба. Твърдят, че договора е валиден, подписан от всички участници в него, включително и от ищеца, изразява волята на всеки един от тях, оформен е в предвидената от закона форма – с нот. заверка на подписите. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законов разпоредби и от „добрите нрави“.

2

Позовавайки се на практиката на съдилищата, сочи че нееквивалеността на престациите, водеща до нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави е налице, когато насрещната престация е практически равна на нула. От друга страна ищецът е имал възможност да се запознае с пазарната конюнктура и ако не желае да не подпише договора.

Затова се приема, че сключената доброволна делба при посочените в договора условия е извършена свободно, с ясно изразена воля на всеки от съделителите. Въпреки посоченото в отговора на ИМ е изразно становище за еквивалентност на престациите. Към момента на подписване на договора, дяловете на страните са следните: за Е.М. – 5/8 ид. ч., който се образува като сбор от нейните 1/2 ид. ч. и наследствената й 1/8 ид. ч., на останалите съделители Р., Д. и И.М. – всеки от тях по 1/8 ид. ч. от имотите. Тарифната оценка за имота съгласно посоченото в договора, е била 5`350.00 лв., от която се получава паричен еквивалент за всеки от синовете по 668.75 лв. Сумата заплатена на И.М. от 200.00 лв., не е 12 пъти по-ниска от действителния му паричен дял. Ползването което се предоставя на Е.М. до края на живота й, се оказва много по-скъпо от заплащането на каквото и да е била сума за нейния дял. В тази вр. се твърди, че в период от 32 г., на тяхната майка е осигурен покрив и грижи, осъществени от първия ответник Д.М.. Това и право на ползване й е било осигурено и впоследствие с изповядване на сделката за дарение, като същото е заложено като условие.

По отношение на ищеца, се сочи че му е било подсигурено правото на ползване в период от 28 г., въпреки уговорката да построи друга къща, за която първия ответник му е давал средства и е безброй пъти по-скъпо от паричната стойност на делът му. Сочи се че през този период, ищеца не е полагал усилие за поддръжка и съхраняване на имота.

На следващо място се сочи, в случай че съдът приеме че договорът за доброволна делба е нищожен, първият от ответниците прави възражение за придобиване собствеността в/у процесните имоти по давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС. Въз основа на договора за доброволна делба се снабдил с нот. акт за право на собственост по наследство и делба за процесния имот – нот. акт №35, том I, дело №988/1991 г. от 04.02.1991 г. От сключване на договора на 04.02.1991 г. до днес, Д.М. владее имота спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, със съзнанието че е едноличен собственик и като такъв е добросъвестен владелец. На 10.04.2002 г. е прехвърлил собствеността в/у имота на дъщеря си Е.Д.М.. Сочи, че първия ответник владее имота повече от 30 г., а дъщеря му, която е собственик на имота от 2002 г., го владее повече от 20 години.

Видно от приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт, е че ответницата Е.К.М., ЕГН*, е починала на 20.10.2023 г. в хода на процеса.

В СЗ ищеца - редовно призован, се представлява от упълномощен представител, ч/з който поддържа ИМ по изложените в същата съображения.

В СЗ ответниците Д.М. и И.М. - редовно призовани, се представляват от упълномощен представител, който оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът като прецени доказателствата по делото, становищата и доводите на страните въз основа на приложимото право, намери за установено следното:

Страните не спорят, а и от представеното удостоверение за н-ци се установява, че същите са н-ци на П.И.М., б. ж. на г.Д., починал на *.

Приживе общия на страните наследодател се е легитимирал като собственик на описаните в ИМ недвижими имоти по силата на Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №28, том II, дело №488/1871 г. на Н.М. – Разложки народен съдия.

Също така не се спори, че страните сключили Договор за доброволна делба на наследството останало след смъртта на наследодателя П.И.М., б.ж. на с.Д., починал на *, с нот. заверка на подписите от 04.02.1991 г., по силата на който Д.П.М. получава в дял и става собственик на парцел VII, пл. №759, кв.72 по плана на с.Д. с площ от 525 кв.м. и на жил. сграда, построена в/у него, при съседи: улица, Г.О. и К.М. Отразено, е, че тарифната оценка на имота е 5`350.00 лв.; Е.К.М. получава в дял правото да ползва и владее 1 стая от жил. сграда по т.1, съответните общи части по избор до края на живота си; Р.П.М. получава в дял правото да 3 ползва 2-те стаи, пристроени от източната страна на жил. сграда, докато си построи собствено жилище; И.П.М. получава в дял сумата от 200.00 лв., която е изплатена в брой. В раздел V от договора, страните договорили че договора урежда окончателно отношенията м/у страните.

Ответникът Д.П.М. се снабдил с Нот. акт за право на собственост в/у имота от 04.02.1991 г. по описа на К.Б. – районен съдия, за процесните имоти.

С нот. акт за дарение на недвижим имот рег. №1294 по нот. д. №290 от 2002 г. по описа на нот. К.М., ответника Д.М. дарил процесните имоти на дъщеря си Е.Д.М..

Видно от приложеното удостоверение, издадено от О.Б., К.Д. е, че описания в цитирания погоре договор за доброволна делба недвижим имот – сграда е идентична с имот с идентификатор *** по КК на г.Д.

От показанията на свидетеля К.М. – тъст на ищеца по делото, се установява че Р.М. живеел в 2 стаи на 1-ви етаж от процесната сграда. Твърди, че къщата е с 2 входа. Р. и дъщерята на свидетеля живеели в къщата до 2020 г. След това заживели на квартира, тъй като имало дразги с ответника Д.. Друга къща Р. не е построил, като искал да се върне в къщата. В двете стаи от къщата живеели Р., дъщеря му и сина му.