Решение № 339 от 02.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. В.Т., 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500379 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. А. Г., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Х. К. – ВТАК, срещу решение № 150 от 03.02.2026 г., постановено по гр. дело № 574/2025 г. по описа на Районен съд В.Т., с което е уважен предявеният от ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу М. А. Г. иск с правно основание чл.

500, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 875.77 евро, с левова равностойност 1 712.83 лева – изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от пътно-транспортно произшествие на 21.06.2020 г., ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД от подаване на исковата молба – 01.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 602.57 евро – разноски по делото.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се претендира неговата отмяна в цялост.

Изложени са съображения, че между страните не е спорно, че на 21.06.2020 г. в района на главен път I-4, км 99+730, е реализирано ПТП между лек автомобил „Ситроен Берлинго“, собствен и управляван от жалбоподателя, и лек автомобил „БМВ 520И“, управляван от А.М., както и че към датата на инцидента лек автомобил „БМВ“ е бил застрахован при ЗД „Евроинс“ АД по застраховка „Каско“. Твърди се обаче, че по делото не е доказано по несъмнен начин извършеното от застрахователното дружество плащане на претендираната по регреса сума, тъй като от представената фактура било видно, че ищецът е изплатил на ЗД „Евроинс“ сумата от 20 089.73 лв., посочена общо, без да става ясно дали в нея е включена претендираната сума. Развиват се доводи, че 1 не са доказани елементите на непозволеното увреждане, тъй като преди настъпване на процесното ПТП закрепването на предно ляво колело на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ към главината е било осигурено с един болт, а три от закрепващите болтове са изпаднали от гнездата си, без да е изяснено кога се е случило това, тъй като не са открити в района на произшествието. Твърди се, че от доказателствената съвкупност по делото не се установява дали повредата е възникнала внезапно, съответно дали водачът е могъл да я възприеме своевременно. Излага се, че вещото лице не е посочило до скъсването на кой болт водачът не би могъл да разбере, че има проблем с предно ляво колело, нито при загубата на колко болта шумът може да бъде възприет от водача, нито какъв е периодът от време от изпадането на третия до скъсването на последния болт, което е от съществено значение за преценката дали ответникът е имал възможност да спре, преди да усети наличие на шум, трептене или отклонение.

Поддържа се, че приетото и оспорено в тази част заключение по САТЕ не кореспондира с обективната действителност, а нова експертиза не е била допусната.

Сочи се, че ако водачът е възприел наличието на проблем с предно ляво колело, житейски логично е, воден от инстинкта си за самосъхранение, да преустанови движението, поради което се твърди, че ответникът или не е разбрал за неизправността изобщо до отделянето на колелото, или, дори да е разбрал, това е станало непосредствено преди инцидента и без време за реакция чрез спиране. Излагат се доводи, че водачът е положил дължимата грижа, тъй като автомобилът е бил технически изправен към момента на ПТП. С оглед на това се счита, че ответникът с поведението си не е причинил процесното ПТП, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната по жалбата страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд В.Т., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. При тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Районният съд се е произнесъл в рамките на спора, очертан от ищеца и по отправеното към него искане за защита, в съответствие с диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, при наличието на положителните процесуални предпоставки респективно при отсъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск.

При проверка за правилността на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК, в очертаните с въззивната жалба предметни предели, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, обективно кумулативно съединен с акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на 2 ответника М. А. Г. да заплати на ищеца – застраховател ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата от 1 712.83 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 21.06.2020 г. в района на главен път I-4, км 99+730, е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № .............., собственост на ответника и управляван от него, и лек автомобил „БМВ 520И“ с рег. № ............., собственост и управляван от А.С.М.. Сочи, че съгласно съставения от органите на КАТ протокол за ПТП № 1723731 произшествието се дължи на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ – ответника, който не е взел мерки за отстраняване на повреда в лявата гума на управлявания от него автомобил, поради което тя се откъсва по време на движение и реализира удар с лек автомобил „БМВ 520И“. Твърди, че лек автомобил „БМВ 520И“ е бил застрахован по застраховка „Каско“ при ЗД „Евроинс“ АД, че при ищеца е заведена щета № 2010025455 и че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 687.83 лева, поради което на основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът има право да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение, заедно с лихвите и разноските.

Сочи, че е поканил ответника да заплати претендираната сума, но същият не е сторил това. По тези съображения е отправено искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 712.83 лева, застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, с присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове изцяло – по основание и по размер. Отрича да е нарушил правилата за движение по пътищата, оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и причинно-следствената връзка между поведението му и настъпилите вреди, като оспорва, че претендираните имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Оспорва и твърдението на ищеца за извършено плащане на застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на иска и присъждане а разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а се установява и от приобщените доказателства, че към датата на пътно-транспортното произшествие – 21.06.2020 г. лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № .............. е била обект на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От приетия по делото констативен протокол за ПТП № 1723731 от 21.06.2020 г. се установява, че на посочената дата в района на главен път I-4, км 99+730, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ..............- участник 1, управляван от ответника, и лек автомобил „БМВ 520И“ с рег. № .............- участник 2, управляван от А.М.. Местопроизшествието е посетено от полицейския екип в 18:40 ч. В протокола са отразени видими щети по участник 1 /предна лява гума, паднала от главината/ и по участник 2 /деформации в предна и задна лява врата, преден ляв праг, заден ляв калник, охлузен заден десен калник и броня/, като в графата за обстоятелствата, причините и условията за ПТП е записано, че участник 1 при движение на дясна крива, без да е взел мерки за отстраняване на възникнала неизправност на ППС по време на движение, при което лявата гума на автомобила се отделя от главината, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря 3 в лек автомобил „БМВ 520И“, настъпило ПТП с материални щети.

По делото е установено, че лек автомобил „БМВ 520И“ е бил застрахован по застраховка „Каско“ при ЗД „Евроинс“ АД със застрахователна полица № 00500100357316, валидна към датата на събитието, както и че по образувана при ЗД „Евроинс“ АД щета е изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС по щета с № 0500835092. Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния автомобил, е възстановил на ЗД „Евроинс“ АД изплатеното обезщетение, като сумата от 1 687.83 лв. е включена в общо извършено плащане в полза на ЗД „Евроинс“ АД от 10.09.2020 г., видно от заверен препис на платежно нареждане от 10.09.2020 г. и списък към него, относно справка за регресни щети.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц.М., се установява, че закрепването на предното ляво колело на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ към главината е посредством четири броя колесни болта. Съгласно снимковия материал към момента преди настъпване на произшествието закрепването на предното ляво колело е било осигурено само от един закрепващ колесен болт, като липсват данни останалите три закрепващи болта да са били установени в района на местопроизшествието. Вещото лице заключава, че трите закрепващи колесни болта са напуснали гнездата си следствие на недостатъчно затягане и последващо разхлабване и изпадане, преди автомобилът да достигне и навлезе в кривата на десния завой. При движението по кривата на завоя единственият останал болт се е скъсал, при което освободеното ляво предно колело първоначално се удря в задната част на левия калник на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, след което продължава движението си напред по тангентата на завоя, навлиза в лентата за насрещно движение, по която се е движил лек автомобил „БМВ 520И“, и реализира удар с него. Според експерта от технико-експлоатационна гледна точка признаците на разхлабване и развиване на закрепващите болтове са тропане или специфичен цъкащ звук при шофиране, трептене на волана и нарушена напречна устойчивост на МПС, поради което след адекватно възприемане на пътната обстановка водачът е разполагал с възможност да усети неизправност по ходовата част на управлявания от него автомобил. Размерът на щетите по лек автомобил „БМВ 520И“ е изчислен на 1 672.83 лева.