Решение № 2202 от 16.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2202 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА. при участието на секретаря АнтоА. Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА. Гражданско дело № 20223110101832 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Ищцата С. В. Б. твърди, че с ответниците Г. М. М., А. М. М., Ш. Р. Х., Н. Р. Х., А. Р. А., Н. Р. М., О. Р. С., П. Р. С. и А. А. А. са съсобственици на следните недвижими имоти:

- сграда с идентификатор *********** по КККР на гр. Варна, общ.

Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район ***********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, със застроена площ от 51 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;

- сграда с идентификатор ***********.3 по КККР на гр. Варна, общ.

Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район ***********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, със застроена площ от 6 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.

Излага, че сградите били построени в държавно дворно място без издадено разрешение за строеж, като на 24.06.1960 г. била издадена скица за узаконяването им. Сочи, че съгласно Акт за държавна собственост № **/24.08.1964 г. за посочения поземлен имот е признато право на строеж, съотв. право на собственост върху построените сгради на Ж. Л. И. – за ½ идеална част и на Д. М. П. и съпругата му И.. С.П./К. – за ½ идеална част.

Уточнява, че посочените лица са построили две отделни сгради, като 1 процесната, построена от Д.П., се намира в близост до ул. „*******. Сочи, че сградите били построени отделно и самостоятелно и между посочените лица никога не е възниквала съсобственост. През 1970 г. бракът между Д. М. П. и И.. С.П. бил прекратен, като след прекратяването му била извършена делба между бившите съпрузи и процесните имоти били поставени в дял на И.. С..

Твърди, че на 28.08.1972 г. И.. С. по силата на договор за покупкопродажба прехвърлила на съпрузите И.Х.Я. и Д. М. Х. делбените имоти. След смъртта на И.Х.Я. на 10.02.1988 г. имотите станали собственост на съпругата му Д. М. Х. /която по силата на сключената покупко-продажба и наследствено правоприемство притежавала 2/3 идеални части/ и двете му дъщери от предходен брак – Т. И. Д. и Й. И. Р. /всяка от които придобила по 1/6 идеална част по силата на наследствено правоприемство/.

През 1990 г. Д. М. Х. продала на В.С.М. /наследодател на ищцата и на ответниците Г. М. М., А. М. М./, който към онзи момент не се намирал в граждански брак, собствените си 2/3 идеални части от имотите. Независимо от това, през 1996 г. Д. М. Х. сключила договор за покупко-продажба на 2/3 идеални части от имотите и с Р. Р. Х. по време на брака й с Р. С. Х.

/наследодатели на ответниците Ш. Р. Х., Н. Р. Х., А. Р. А., Н. Р. М., О. Р. С., П. Р. С. и А. А. А./.

Ищцата сочи, че В.С.М. предявил иск по чл. 108 ЗС, въз основа на който било образувано гр.д. № 1471/1999 г. по описа на ВРС. Тъй като ищецът починал в след образуване на производството, на негово място като страна в процеса били конституирани неговите наследници – съпругата му Д.

А. М. /чиито наследници са ответниците Г. М. М. и А. М. М./ и дъщеря му С.

В. Б.. В рамките на същото с влязло в сила решение Р. Р. Х. била осъдена да предаде на Д. А. М. и С. В. Б. владението върху 2/3 идеални части от делбените имоти и било прието за установено в отношенията между Д. А. М. и С. В. Б., от една страна, и С. Р. Х., Н. Р. Х., А. Р. Х., М. Р. Х., Н. Р. Х., О. Р.

Х. и П. Р. Х. /посочени като наследници на починалия в хода на производството Р. С. Х./, от друга страна, че ищците са собственици на 2/3 идеални части от имотите.

На 16.02.1999 г. Р. Р. Х., по време на брака й с Р. С. Х., сключила договор за покупко-продажба с Т. И. Д. и Й. И. К. за 1/3 идеална част от двете сгради.

Ищцата заявява, че Р. Р. Х. починала на 23.08.2013 г., като оставила за наследници ответниците Ш. Р. Х., Н. Р. Х., А. Р. А., Н. Р. М., О. Р. С., П. Р. С., А. А. А..

Ищцата сочи, че опитите да бъде извършено съвместно разпореждане със съсобственото имущество се оказали неуспешни, което е породило интереса й от предявяването на иск за делба.

Отправя искане до съда за делба на подробно описаните по-горе недвижими имоти между страните, при квоти, както следва:

14/42 за С. В. Б.

7/42 Г. М. М.

2

7/42 А. М. М.,

2/42 за Ш. Р. Х.,

2/42 за Н. Р. Х.,

2/42 за А. Р. А.,

2/42 за Н. Р. М.,

2/42 за О. Р. С.,

2/42 за П. Р. С.,

2/42 за А. А., А..

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ш. Р. Х., Н. Р. Х., Н. Р. М., О. Р.

С., П. Р. С., А. А., А., чрез назначените от съда особени представители, са депозирали писмени отговори.

Ответниците Ш. Р. Х., чрез адв. А. П. Х., Н. Р. Х., чрез адв. К. А., Н. Р.

М., чрез адв. М. П., и А. А., А., чрез адв. Д. П., изразяват становище за допустимост и основателност на предявения иск.

Ответникът О. Р. С., чрез адв. П. Т., навежда доводи за недопустимост на иска и нередовност на исковата молба. Сочи, че липсва удостоверение за наследници на Р. С. Х. при наличие на данни за наследник, който не е страна в производството – С. Р. Х.. Счита, че не става ясно как са определени квотите на съделителите, при които ищцата иска да бъде допусната делба.

Моли процесните имоти да бъдат допуснати до делба.

Ответникът П. Р. С., чрез адв. Д. Г., намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва посочените в исковата молба квоти в съсобствеността.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Г. М. М., А. М. М. и А. Р. А. не са депозирали отговор на исковата молба.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира за неоснователни възраженията за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. Следва да се отбележи, че по делото е представено удостоверение за наследници на Р. С. Х., като неговите наследници са конституирани като страни в производството. Наред с това с исковата молба и уточняващите молби са наведени пълни и конкретни твърдения относно правните основания, въз основа на които е възникнала съсобствеността между страните, както и са обосновани квотите, при които се иска допускане на делбата.

За да бъде уважен предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала на твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху недвижимия имот – предмет на делбата, ликвидирането на която се цели чрез инициираното делбено производство.

Към писмените доказателства по делото е приобщено удостоверение, издадено от Градски народен съвет – Варна на 12.01.1961 г. /л. 9/, с което на 3

Д. М. П. е признато право на строеж върху ½ идеална част от държавно дворно място, представляващо парцел ** от кв.*** по плана на гр. Варна, както и право на собственост върху построената в имота жилищна сграда на ул. „*******. През 1965 г., по молба на Д.П., е издадено ново удостоверение за признаване право на стоеж върху имота, в което е вписана и съпругата му И.. С.П. /л. 11-12/. Видно от съдържанието на приложения на л. 13 от делото акт за държавна собственост на описания недвижим имот, Д.П., И.. П. и Ж. И. са вписани като лица с признато право на строеж върху имота. С решение от 19.03.1971 г. по гр. д. № 722/1970 г. на ВРС /л. 66-67/ е допусната до делба къщата, находяща се на ул. „******* в гр. Варна, при квоти по ½ идеална част за Д.П. и И.. П.. По силата на решение от 17.06.1971 г., постановено по същото дело /л. 68/, имотът е предоставен в дял на И.. П., която го е прехвърлила чрез договор за покупко-продажба от 28.08.1972 г., на И.Х.Я. и Д. М. Х. /видно от Нотариален акт № **, том **, дело № **** г. на нотариус при ВРС – л. 18/. След смъртта си И.Х.Я. /поч. на 10.02.1988 г./ оставил за наследници своята съпруга Д. М. Х. и двете си дъщери Т. И. Д. и Й. И. Р., което се установява от представеното от ищеца удостоверение за наследници /л. 273/. По този начин Д. Х. станала собственик на общо 2/3 идеални части от имота /1/2 идеална част, придобита по силата на описания по-горе договор за покупко-продажба и 1/6 идеална част, придобита по наследяване/, а Т. Д. и Й.

Р. придобили по 1/6 идеална част по силата на наследствено правоприемство от баща си.

Чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ***, том **, дело № **** г. на нотариус при ВРС /л. 274/, Д. М. Х. се разпоредила в полза на В.С.М. притежаваните от нея 2/3 идеални части от процесния имот. Видно от приложеното на л. 275 от делото удостоверение, към датата на придобиване на посочените идеални части от имота, В. М. е бил разведен.

Към писмените доказателства по делото е представен и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ***, том *** дело № **** г. на нотариус при ВРС /л. 20/, сключен между Д. М. Х. и Р. Р. Х. и имащ за предмет 2/3 идеални части от къщата, находяща се на ул. „*******.

Доколкото обаче същият е сключен след като Д. Х. се е разпоредила с имота в полза на В. М., той не е могъл да породи целения вещнопрехвърлителен ефект. Нещо повече, налице е влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1471/1999 г. на ВРС /л. 22-27/, с което е прието за установено по отношение на Ш. Р. Х. /със старо име С. Р. Х. съгласно служебно извършена справка в НБД „Население“ – л. 279/, Н. Р. Х., А. Р. А., М. Р. Х. /чиито наследник е съделителят А. А. А./, Н. Р. Х., О. Р. С. и П. Р. С., че Д. А. М. /чиито наследници са съделителите Г. М. М. и А. М. М./ и С. В. Б. са собственици на 2/3 идеални части от делбения имот, като наследници на В.С.М.. Посоченото решение се ползва със СПН в отношенията между двете групи съделители в настоящото производство – от една страна наследниците на Р. Р. Х. и Р. С. Х., а от друга – наследниците на В.С.М..

Както в нотариалния акт за покупко-продажба, сключен между И.. П., от една страна, и И. Я. и Д. Х., от друга, така и в този, в който е обективиран 4 сключеният между Д. Х. и В. М. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, имотът е описан като „жилищна сграда, състояща се от входно антре, кухня, стая и навес“. От това описание може да се направи извод, че предмет и на двете сделки са както процесната жилищна сграда, така и селскостопанската постройка /навес/.

Съгласно приложеното към исковата молба удостоверение за наследници /л. 30/, В. М. е починал на 02.01.2001 г., като след смъртта му по силата на наследственото правоприемство съпругата му Д. А. М. и дъщеря му С. В. Б. са придобили по 1/3 идеална част от делбените имоти. Видно от удостоверение за наследници от 18.05.2022 г. /л. 169/ Д. М. е починала на 30.12.2021 г., като е оставила за наследници Г. М. М. и А. М. М., всеки от които е придобил по ½ от притежавания от майка им дял от имотите, т.е. по 1/6 идеална част.

От представения от ищеца Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № ** от 1999 г. на нотариус О. С. /л. 21/ се установява, че Т. И. Д. и Й. И.

К. са продали на Р. Р. Х. придобитите по наследство от баща им общо 2/6 идеални части от процесните недвижими имоти. Тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба последната се е намирала в граждански брак с Р. С. Х. /видно от приложената на л. 282 от делото справка/, двамата са придобили описаната част от имотите в СИО. Към писмените доказателства по делото са приобщени удостоверения за наследници на Р. Р. Х. /л. 51-53/ и Р. С. Х. /л. 179/, от които става ясно, че Р.

Х. е починал на 08.12.1999 г., като е оставил за наследници своята съпруга, както и низходящи, както следва: Ш. Р. Х., Н. Р. Х., А. Р. А., Н. Р. М., О. Р. С., П. Р. С. и М. Р. С.а /починала на 08.10.2018 г. и оставила за наследник А. А.

А./. Р. Р. Х. е починала на 23.08.2013 г., като нейните наследници съвпадат с изброените по-горе низходящи на Р. Х.. От изложеното следва, че всеки от съделителите Ш. Р. Х., Н. Р. Х., А. Р. А., Н. Р. М., О. Р. С., П. Р. С. и А. А. А. е придобил по 1/7 идеална част от закупената от наследодателите им 1/3 идеална част от делбените имоти, т.е. по 1/21 идеална част.