Решение № 108 от 21.09.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Катерина Йорданова Лещакова (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20214000600242 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Р. Г. за възобновяване на ВНОХД № 486/2020год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново /НОХД № 61/2020год. по описа на Районен съд-гр.Павликени/.

От съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.

Излагат се съображения, че още на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване правото на защита на обвиняемия изразяващо се в това, че в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт не е 1 посочена конкретна дата, на която е извършено деянието, а е посочено, че същото е извършено на неопределена дата през м.юли 2018год.

Излага се, че горепосоченото процесуално нарушение допуснато на досъдебното производство не е било отстранено и в съдебната фаза и е налице неконкретизиране на времето на извършване на престъплението- на коя дата са извършени престъпленията, за които Д. Р. Г. е обвинен и осъден.

Излагат се съображения, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не става ясно кога точно са извършени престъпленията описани в обвинителния акт.

Твърди се, че във въззивната инстанция е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, че в протокол № 26 от съдебно заседание, проведено на 21.01.2021год. е отбелязано с цифри, че същият е от 22.01.2021год., поради което не става ясно коя е действителната дата, а законът изисква в протокола да бъдат отбелязани и двата реквизита- цифром и словом и същите не бива да се разминават, тъй като това води до неяснота.

Излагат се съображения, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е определено по-скоро към средата на предвиденото в НК, въпреки, че съдът е отчел смекчаващите отговорността обстоятелствачистото съдебно минало на осъдения към момента на извършване на деянието, младата му възраст и частични самопризнания.

Иска се Великотърновския наказателното дело. апелативен съд да възобнови

В съдебно заседание осъденият Д. Р. Г. и служебния му защитник адв.Емилия Енчева от АК-Велико Търново поддържат подаденото искане за възобновяване на делото и молят да бъде уважено по изложените в него съображения.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без уважение.

2

В последната си дума осъденият Д. Р. Г. моли за справедливост.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С присъда № 260002 от 26.10.2020год., постановена по НОХД № 61/2020год. по описа на Районен съд-гр.Павликени, подсъдимият Д. Р. Г. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м.юли 2018год. в гр.*********, общ.Павликени, като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори свое полово желание без съвкупление, по отношение на лице, навършило четиринадесет годишна възраст- Р. Д. Х. от с.гр., като осъществил с нея орално сношение, чрез употреба на сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и заплашване с побой, поради което и на основание чл.150 ал.1 пр.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК вр. с чл.36 и чл.54 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда подсъдимият Д. Р. Г. е признат за виновен и в това, че по същото време и място, като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нощем влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр.*********, ул. *******, обитавано от Р. Д. Х., като употребил за това сила- счупил прозорец на 3 входната врата, поради което и на основание чл.170 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК вр. с чл.36 от НК и чл.54 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.23 ал.1 от НК е определено и наложено едно общо наказание- най-тежкото измежду така определените наказание, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза в първата инстанция.

Първоинстанционната присъда е обжалвана с въззивна жалба от подсъдимия Д. Р. Г., чрез защитника му и с решение № 18 от 19.02.2021год. постановено по ВНОХД № 486/2020год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново е потвърдена присъда № 260002 от 26.10.2020год., постановена по НОХД № 61/2020год. по описа на Районен съд-гр.Павликени.

Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл.412 ал.1 т.1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му. На същата дата е влязла в сила и присъдата на първоинстанционния съд.

Оплакването на осъдения и на защитника му за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НК е подкрепено с оскъдни доводи, съгласно които от показанията на разпитаните по делото свидетели не става ясно кога точно са извършени престъпленията описани в обвинителния акт. Тези доводи разкриват несъгласие на осъдения и на защитника му с фактическите положения приети за установени от първата и въззивната инстанция, относно времето на извършване на престъпленията и по същество представляват доводи за необоснованост на първоинстанционната присъда и въззивното решение. Необосноваността не е сред предвидените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, респ. сред съществените нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, допускането на които съставлява основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Ето защо тези доводи следва да бъдат разгледани във връзка с оплакването за допуснато 4 съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, с оглед на това дали изводите на първата и въззивната инстанция за приетите от тях за установени фактически положения, са формирани при спазване на процесуалните правила относно изграждането на вътрешното убеждение на съда.

Освен това, първо следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросът относно правилното приложение на закона може да бъде решен само, ако делото е разгледано и фактическите положения са установени в съответствие с процесуалните правила и не са налице съществени нарушения на последните, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесулните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на въззивното производство.

В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК първоинстанционният съд е допуснал и събрал всички доказателства необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Видно от мотивите на първинстанционната присъдата и на въззивното решение, вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивния съд, относно приетите за установени фактически положения и приложимия закон, е формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона. Мотивите на присъдата на първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за установено, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните му съображения за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в доказателствените материали и е изложил убедителни съображения защо приема и кредитира някой от тях, а други отхвърля. Въззивният съд, в пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, проверил изцяло 5 правилността на първинстанционната присъда, като извършил собствена задълбочена проверка и анализ на всички доказателствени материали. Във въззивното решение са обсъдени всички доводи изложени в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд аргументирано, позовавайки се на доказателствата по делото и закона, е изложил съображенията си защо ги е приел за неоснователни и защо е приел фактическите и правни изводи на първата инстанция за правилни.

Изложените мотиви в решението на въззивната инстанция напълно удовлетворяват изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния съд не почиват на предположения и не е нарушен чл.303 от НПК.

Лишени от основание са доводите на осъдения и защитника му, че първоинстанционният и въззивният съд са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в това, че не са отстранили претендираното съществено нарушение на порцесуалните правила допуснато в досъдебното производство, изразяващо се в това, че в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт не е посочена конкретна дата, на която е извършено деянието, а е посочено, че същото е извършено на неопределена дата през м.юли 2018год., като не са предприели необходимите действия за връщане на делото на прокурора за отстраняване на това нарушение. Вярно е, че времето на извършване на престъплението е съществен елемент на повдигнатото обвинение и евентуалното непосочване на времето на извършване на престъплението е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушава правото на защита на обвиняемия, поради невъзможността да разбере повдигнатото му обвинение и да организира защитата си. В случая обаче такъв процесуален порок не е налице, тъй като в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт е посочено времето на извършване на двете престъпления, а именно, че са извършени на неустановена дата през месец юли 2018год. По същия начин времето на извършване на престъпленията е посочено и в присъдата на първоинстанционния съд, която е потвърдена с въззивното решение.

Съгласно закона, съдебната практика и правната доктрина, няма изискване времето на извършване на престъплението да е конкретизирано като дата, час и минути, а съдебната практика допуска възможността конкретизацията на 6 времето на извършване на престъплението в обвинителния акт и в присъдата да обхваща по-продължителен период от време, включително и месец, ако от събраните по делото доказателства не е възможно да се установи точната дата на извършване на престъплението, какъвто е настоящият случай. Цитираното в подкрепа на искането за възобновяване Решение № 332/19.10.2015год. по н.д. № 826/2015год. на ВКС, ІІ н.о. не е в смисъла, който му се придава от защитника на осъдения, тъй като е във връзка с казус, при който първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия по непредявено обвинение, приемайки, че престъплението е извършено през период от време, за който не е било повдигнато обвинение.