Решение № 300 от 15.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Благоевград, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500629 по описа за 2025 година иза да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 9782/17.04.2025 г., подадена от адв. С. П., пълномощник на „Евро-Пас-1999“ ЕООД, ЕИК 101043468, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „***“ № 11, ет. 6, представлявано от управителя Ц.Т.Г., ЕГН **********, против Решение № 160/04.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 864/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважен предявеният иск. Претендират се разноски.

Жалбоподателят твърди, че Решение №160 от 04.03.2025 година, постановено гр.дело №864/2024 година по описа на Районен съд Благоевград е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е сторил едностранчиви изводи, в противоречие с доказателствата по делото.

С жалбата се поддържа заявеното пред районния съд, че продавача не е изразил съгласие за продажба на процесната земя, като предмет на сделката е била само сграда, както страните са уговорили по предварителния договор - да се извърши покупко - продажба на две сгради, но не и на земята, върху която те са построени. Сочи се, че уговорената цена за продажба по предварителния договор за продажбата на втората сграда в размер на 58 700 лева е изплатена. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че нямало пречка след сключването на предварителен договор и преди окончателния такъв страните да включат в 1 предмета на сделката и друг имот. Твърди се, обаче, че когато се включи в предмета на сделката и друг имот, за него следва да се плати определена цена, което не е било сторено.

Пак в жалбата се поддържа твърдяното пред районния съд, че нотариалния акт не е бил прочетен на страните по сделката, с което се аргументира и липсата на съгласие на продавача относно продажбата на процесната земя. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че между страните се е обсъждал въпроса за продажбата на земята.

Твърди се в жалбата, че доколкото управителката на дружеството - продавач не е подавала искане и не се е снабдявала с удостоверение за данъчна оценка за земята, то са налице данни, че същата не е имала съгласие да се продава земята по оспореното сделка.

Твърди се, че относно продажбата на земята не е било постигнато съгласие относно цената и начина на плащане.

Поддържа се в жалбата, твърдяното и пред районния съд, че единствената уговорка между страните по делото е отразена в предварителния договор, който не е оспорен да е променян между страните и заплатената цена по нотариалния акт и тази платена за оборудване е съобразена с цената уговорена в предварителния договор за втората сграда.

С оглед на заявеното в жалбата се иска от въззивния съд да отмени Решение №160 от 04.03.2025 г. по гр.дело №864/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск като основателен и се присъдят и направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия, чрез процесуален представител, в който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и оспорва твърденията в нея. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

Съдът като разгледа жалбата и съобрази доводите на страните от една страна, а на следващо място и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните фактически констатации и правни изводи:

Въззивният състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С решение № 149/28.12.2017 г. по гр. дело № 1604/2016 г. на ВКС, II т. о. по чл. 290 ГПК е възприета постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и практиката на ВКС, изразена в многобройни решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата 2 материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, когато страните спорят относно конкретни факти и доказателства и пред въззивната инстанция, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и изложените в отговора на въззивната жалба съображения всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането от въззивния съд на част от представените в първоинстанционното производство доказателства относно спорните пред двете инстанции факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

С решение № 30/13.04.2020 г. по гр. дело № 2378/2019 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК по правния въпрос е прието, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните, и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора. Мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.

Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.

Като взема предвид цитираната практика на ВКС, събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът намира, че обжалваното въззивно решение е валидно, 3 допустимо и като краен резултат правилно.

Пред Районен съд - Благоевград е бил заявен иск за нищожност на правна сделка покупко продажба, обективирана в договор за покупко-продажба, сключен на 14.02.2024 г., материализиран с нотариален акт - НА №139, том I, peг №1652, дело №127 от 2024 г. на нотариус И.К. между „Евро - Пас - 1999“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.

Благоевград, ул. „***“ №11, ет.6, с ЕИК - 101043468, представлявано от управителя Ц.Т.Г., като продавач и „Естрелла 2014“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.

Благоевград, ул. „***“ №37, ет.3, с ЕИК - 203187450 - представлявано от управителя Т.И.Г., като купувач.

Ищецът е заявил и поддържал пред първата инстанция, както и поддържа пред настоящата съдебна инстанция, че сделката е нищожна в частта относно продажбата на ПИ с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста и седемнадесет точка деветстотин двадесет и три точка едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри но с. Бистрица, общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-79 от 05.08.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК Благоевград, с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, с площ на имота от 5228 /пет хиляди двеста двадесет и осем/ кв.м., с административен адрес на имота с. Бистрица, общ. Благоевград, местност „Бодрост“, при граници и съседи на имота - имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, поради липса на съгласие от страна на продавача.

Фактическите твърдения, които обосновават искането за прогласяване нищожността на сделката в оспорената част са свързани с описването като обстоятелства, от които да се изведе липсата на съгласие соченото от ищеца - няма сключен предварителен договор за продажба на земя, нотариалния акт не е бил прочетен и продавача не е формирал съгласие за продажбата, продавачът не се е снабдявал с удостоверение за данъчна оценка, от които твърдения ищецът извлича и обосновава искането си за нищожност на правната сделка в частта за земята поради липса на съгласие.

Правилно районният съд е установил фактите по делото, като същите се установяват и от анализа на доказателствата пред настоящата съдебно инстанция.

Доказано е от фактическа страна, че между двете дружества е сключен на 13.11.2023 година предварителен договор за продажба на следните недвижими имоти, а именно: Сграда с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста и седемнадесет точка деветстотин двадесет и три точка едно точка едно/, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста и седемнадесет точка деветстотин двадесет и три точка едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри но с. Бистрица, общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-79 от 05.08.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК Благоевград, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 14.11.2023 г., със застроена площ от 498 /четиристотин деветдесет и осем/ кв.м., брой етажи - 2 /два/, с административен адрес на 4 сградата - с. Бистрица, общ. Благоевград, местност „Бодрост“, който недвижим имот, съгласно предишния документ за собственост представлява - двуетажна монолитна сграда, представляваща Възстановителен център /почивна база/, построена в имот №000544, целия с площ от 5237 кв.м. и Сграда с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста и седемнадесет точка деветстотин двадесет и три точка едно точка две/, разположена в ПИ с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста и седемнадесет точка деветстотин двадесет и три точка едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри но с. Бистрица, общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-79 от 05.08.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК Благоевград, със застроена площ от 188 /сто осемдесет и осем/ кв.м., брой етажи - 1 /един/, с административен адрес на сградата - с. Бистрица, общ.