Решение № 4003 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4003 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Петър Люб. Сантиров

ГЕОРГИ СТ. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100513471 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20066212/09.11.2022 г., постановено по гр.д. № 42223/19 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, срещу М. М. М., ЕГН **********, установителен иск с правна квалификация чл.430, ал.1 от ТЗ за сумата в размер на 2 396 лв., представляваща главница по сключения между ищеца и ответника Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 18.12.2012г., Допълнително споразумение № 1 от 18.12.2012г. към договора и Общи условия за издаване и ползване на платежен документ – Международна банкова платежна карта на „Алианц Банк България“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 05.06.2017г., до изплащане на вземането, текущо начислени лихви върху просрочена главница за периода от 16.05.2017г. до 28.05.2017г. в размер на 48,08 лв., договорна лихва в размер на 1 703,40 лв. за периода от 16.01.2014г. до 28.05.2017г, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 24.04.2018г. по ч.гр.д.№36639/2017г. съгласно описа на СРС. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове претенции за неразрешен овърдрафт в размер на 40 лв. и сумата от 250,67 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за заплащане в срок на договорните лихви за периода от 16.01.2014г. до 28.05.2017г.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението в частта, с която са уважени предявените 1 искове. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на контрол от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото е представен Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова платежна карта от 18.12.2012г., от който се установява, че на същата дата ищецът в качеството на кредитор и ответникът в качеството на кредитополучател са сключили процесния договор с предмет издаване на една или повече международни кредитни карти при уговорен кредитен лимит в размер на 2500лв. Със сключеното Допълнително споразумение № 1 към Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова платежна карта от 18.12.2012г. страните са допуснали изменение в процесния договор в частта, с която се уговаря обезпечение на задължението по договора чрез издаване от страна на длъжника на запис на заповед, като клаузите, уреждащи тази материя са били заличени.

По делото са приети като писмени доказателства Общи условия на ищцовото 2 дружество, според които банката издава кредитните карти със срок на валидност от 24 месеца, като картите са валидни до края на месеца, отпечатан върху тях. В чл. 23 от ОУ е посочено, че ползването на суми от определения кредитен лимит се извършва под формата на овърдрафт, а при превишаване на отпуснатия от банката кредитен лимит, сумите от превишението се отнасят в неразрешен овърдрафт. Картодържателят е длъжен да погасява поне една минимална погасителна вноска към банката до 15-то число на месеца, следващ отчетния, като в случай, че задълженото лице не погаси минимална погасителна вноска в рамките на гратисния период, дължи на банката обезщетение за забава върху размера на просрочената част от минималната погасителна вноска в размер на законната лихва, която се дължи независимо от начисляването и събирането на възнаградителна лихва. В чл. 29 от ОУ е посочен начинът на формиране на сумата, с която се олихвяват ползваните от кредитополучателя средства, както и е предвидена клауза за заплащане на неустойка за просрочени възнаградителни лихви, чийто размер е посочен в Приложение № 1 от условията.

Съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за издаване и използване на платежен инструмент, като с оглед доказаното усвояване на кредитния лимит от ответника, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по процесния договор. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасената главница по договора е в размер на 2436,50 лв.

Общите условия на ищеца, чието съдържание е неразделна част от процесния договор, е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва върху главницата по кредита, дължима от кредитополучателя на банката, както следва: размерът на възнаградителната лихва по усвоен кредит при транзакции – плащане на стоки и услуги, за първите три месеца е в размер на 0,57% месечно, а след изтичане на този период – 15,75% на година, както и че размерът на възнаградителната лихва при усвоен кредит при транзакции – теглене на пари в брой, за първите три месеца е в размер на 0,57% месечно, а след изтичане на този период – 18,75% на година. В чл.43 от Общите условия е предвидено, че банката има право да променя едностранно референтния лихвен процент, като последната информира картодържателя за промените. Настоящият състав на съда приема, че определената в договора възнаградителна лихва не е била променяна по време на договора въпреки формулираната най-общо възможност за това, като лихвата е определена в зависимост от начина на усвояване на кредитния лимит и дали е изтекъл гратисният период за плащане на задълженията. Ето защо съдът намира, че лихвата, която се прилага по договора е фиксирана и е в размер не по-голям от 18,75% на година. Последната не надвишава нито трикратния, нито петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, поради което и не може да се приеме, че се намира в противоречие със закона и с добрите нрави.

По възражението за изтекла погасителна давност.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение главницата 3 по договора е неоснователно, доколкото в случая приложение следва да намери общата петгодишна давност, а предвид обстоятелството, че договорът е сключен на 18.12.2012г., от която дата е започнало и усвояването на кредитния лимит, до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /05.06.2017г./, е изтекъл период, по-малък от пет години. В сключения договор за кредит е предвидено заплащането на ежемесечни вноски до 15-то число на месеца, следващ отчетния, като следва да покриват поне една минимална погасителна вноска. В случая приложимата погасителна давност за плащанията по лихвата е 3 годишна /чл.111, б. „в“ ЗЗД/, а заявление по чл.417 ГПК е подадено в съда на 05.06.2017г., от което следва, че всички вземания за лихви, които са с настъпил падеж преди 05.06.2014г., са погасени по давност. В този смисъл погасени по давност биха могли да бъдат вноските за лихва с падежи от 16.01.2014г. до 15.05.2014г., но според заключението на вещото лице по приетата експертиза, те са погасени чрез плащане от длъжника и са в размер на 153,03 лв., а непогасената по давност възнаградителна лихва за исковия период е в размер равен на предявения от 1703,40 лв.

Съгласно чл. 25 от ОУ към процесния договор падежът на задължението за погасяване на използвана сума настъпва 15 дни след датата на последно месечно извлечение, т.е.за всяка една от вноските настъпва самостоятелен падеж всеки календарен месец. Давностният срок тече от датата на падежа на всяка вноска,т.е. с договаряне на падежни вноски се договаря изискуемостта на съответната вноска, и съответно с настъпване на падежа вземането за съответната част е изискуемо и поискано (чрез принципа dies interpellat pro homine), арг. чл. 114 ЗЗД. В този смисъл виж Тълкувателно решение 3/2024 г. по тълк.д. 3/2023 г., ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав приема горната позиция, вкл. счита, че в този случай не следва да се приема различно разрешение и по отношение на договорите за овърдрафт, при които има предвидено заплащане на минимални погасителни вноски, защото макар при овърдрафта да няма погасителен план, с уговорените ежемесечни погасителни вноски със съответните определяеми падежи и размери - същите представляват именно договорено съгласие на заемодателя за разсрочване на парично задължение, т.е. срокът е уговорен в полза на заемополучателя, защото въз основа съгласието на заемодателя може да го погасява на части, които заемодателят не може да откаже да приеме. В този смисъл съответната определяема при сключване на договора част (определяема по размер в зависимост от усвоената сума и с падеж изрично договорен при сключване на договора) представлява насрещно задължение за погасяване на притезателното относително субективно право на заемодателя, т.е. определя кога може да се иска изпълнение на задължението на заемополучателя и кога дължи това изпълнение, което обуславя и отговорността за забавено изпълнение. Поради това с настъпване на съответните падежни дати на частите, т.е. на т.нар.

„минимална погасителна вноска“ в този момент вземането за съответната част е изискуемо и поискано, както по отношение на начислената лихва, така и по отношение на съответната част от главницата, а оттук и последицата по чл.114, ал.1 ЗЗД. Поради което настоящият състав на съда приема, че от датата на последното усвояване на суми по договора, 4 респективно възникване настъпването на падежа на последната минимална погасителна вноска определяема по договора,- 05.06.2014г., до подаването на исковата молба 05.06.2017 г. не са изминали пет години, поради което възражението за погасителна давност е изцяло неоснователно и за главницата. В този смисъл виж Решение 36/03.02.2025 г. по гр.д. № 52/2023 г. по описа на ВКС, I ТК, V състав, Решение 1312/03.06.2022 г. по гр.д. № 12885/21 г. по описа на Софийски градски съд, II-Д състав; Определение № 50369/29.05.2023 г. по т.д.

№ 2062/2022 г. по описа на ВКС, I ТК.

Относно въведеното от ответника за първи път с въззивната жалба оплакване, касаещо авторството на процесния договор за кредит. Възражението е преклудирано с оглед императивната норма на чл. 133 ГПК, поради което не следва да бъде разгледано.