Решение № 315 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Чакалова при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Грета Чакалова Търговско дело № 20255300900237 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Ф. М. К., ЕГН **********, ***, чрез процесуалния и представител адв.М., със съдебен адрес: ***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, София, бул.“Симеоновско шосе“ 67А, с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.497 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на 16.09.2024 г., около 12.45 часа, в ***, водачът И.М.Т. при управление на лек автомобил „Алфа Ромео 147“ *** е нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра ход назад, не се убеждава, че пътят зад автомобила е свободен и удря пешеходката Ф. М. К..

В резултат на ПТП на ищцата са причинени множество счупвания на подбедрицата, закрито. Проведено е оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. След болничния престой ищцата е провела лечение в домашни условия и е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 16.09.2024 г. до 21.11.2024 г.

За проведеното лечение Ф. К. е извършила разходи, като е заплатила сума в размер на 78 лева, от които 34.80 лева заплатена потребителска такса за болничен престой и 43.20 лева заплатена такса за придружител на пациент без ползване на легло.

В резултат на уврежданията, причинени при настъпилото на 16.09.2024 г. ПТП, ищцата изпитвала силни физически болки, не можела да стъпва и да натоварва увредения си крайник по какъвто и да било начин.

Болките се засилвали при всяко раздвижване на крака й, както и при контакт с наранените места по него. Това от своя страна в значителна степен затруднило 1 и ограничило физическата й активност, като се налагало преобладаващо да лежи и почива, а при ходене била принудена да щади крака си, като се придвижвала с помощни средства. Ищцата не можела свободно да се придвижва в дома си, трудно изкачвала стълби, затруднявала се при задоволяване на битовите нужди. Не можела да стои продължително време изправена и да се придвижва на дълги разстояния. Поради залежаването непосредствено след оперативната интервенцията и докато носела имобилизацията се оплаквала от чувство на изтръпване и мравучкане в увредения крайник. В периода на възстановяването й се налагало да разчита на грижите и помощта на близките си и не била в състояние да изпълнява обичайните си домакински задължения, което и създавало неудобство и притеснение. Настъпилото ПТП се отразило негативно върху емоционално състояние на Ф. К.. След произшествието тя станала тревожна и емоционално лабилна, разстройвала се лесно и без видима причина. Изпитвала страх и безпокойство, била напрегната и преминавала през постоянна промяна в настроенията. Изпитвала страх от автомобили, чувствала се неспокойна и притеснена, когато се налагало да излиза извън дома си. Травмата и стресът от инцидента се отразили и на съня й. Често сънувала кошмари и се будела в състояние на силна уплаха и стрес. Поради болките и бавното възстановяване ищцата се притеснявала за това, че няма да може да се възстанови напълно от получените при ПТП увреждания на крака й, както и че ще има затруднения с ходенето до края на живота си. Ограничила силно социалните си контакти.

За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 425 от 16.09.2024 г. Образувано е и досъдебно производство № 127/2024 г. по описа на СРПТ при ОД на МВР-Пловдив.

На 14.11.2024 г. ищцата е поискала от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД да и бъде изплатено застрахователно обезщетение, но към подаването на исковата молба, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Ф. М. К.:

- сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 16.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП - 14.11.2024 г. до окончателното изплащане;

-сумата 78 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от настъпилото на 16.09.2024 г. ПТП, изразяващи се в извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП 14.11.2024 г. до окончателното изплащане;

-направените по делото разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с 2 който се застъпва следното становище:

-Признава се обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил „Алфа Ромео“ *** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“;

-Оспорват се предявените искове по основание и размер, твърденията относно механизма на настъпване на процесното ПТП и твърдението за проведено лечение и здравословното състояние на пострадалата преди и след настъпване на ПТП;

-Оспорват се твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираните суми, периодът, през който са търпени и това, че са в причинна връзка с ПТП;

-Твърди се, че размерът на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД;

-Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради нарушение на правилата за движение - пресичане на пътното платно, без да се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващите МПС на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, движение по платното за движение и внезапно навлизане на пътното платно. Претендира разноски.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице /с Молба вх.

№ 11130/14.11.2024 г. ищцата е сезирала застрахователя с искане за заплащане на обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени/ в резултат на настъпило на 16.09.2024 г. ПТП/.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 425/16.09.2024 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВРПловдив, се установява, че на 16.09.2024 г. е посетил местопроизшествие в *** с участници МПС „АЛФА РОМЕО“, ***, управлявано от И.М.Т., и пострадало лице Ф. М. К.. Констативният протокол за ПТП с пострадали лица от 16.09.2024 г. е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред, съставлява официален документ и е доказателство за извършените от това длъжностно лице действия и 3 направените въз основа на тях констатации. Същият не е оспорен от ответника и съставлява годно доказателство за удостоверените в него факти относно участниците в ПТП – МПС „АЛФА РОМЕО“, ***, управлявано от И.М.Т., и пострадало лице Ф. М. К..

От показанията на свидетеля А.Ч. които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на делото предвид обстоятелството, че живеят с ищцата като съпрузи, се установява, че Ф. К. е получила увреждания при ПТП в гр.Пловдив. След ПТП св.Ч. посетил ищцата в болничното заведение. Ищцата се оплаквала от болки в левия долен крайник, който бил с оток в областта между коляното и глезена. Болничният предстой на ищцата продължил една седмица и през това време тя не е била в състояние да се самообслужва и да се движи, поради което св.Ч. изцяло полагал грижи за нея - грижел се за храненето, за личния тоалет. По време на болничния престой ищцата се оплаквала от болки и се налагало приемането на болкоуспокояващи. След изписването от болничното заведение при домашния режим на възстановяване ищцата не е била в състояние да се самообслужва и придвижва, и св.Ч. продължил да полага грижи изцяло за задоволяване на битовите и хигиенни ежедневни потребности за период от три месеца. Ищцата се оплаквала от болки, но отокът започнал да спада.

След изтичането на тези три месеца ищцата започнала да стъпва с проходилка, но с чужда помощ. След изтичането на шест месеца от ПТП започнала да стъпва на крака си.

Предписана и е рехабилитация, но лекарят обяснил на св.Ч. какво трябва да се прави и вкъщи провеждали рехабилитацията. Св.Ч. третирал раната със спрей и гел.

Ищцата се е върнала на предишната си работа. При натоварване се оплаква от болки в крака.

От заключението на СМЕ с в.л. Д-р П., което Съдът кредитира като неоспорено от страните, се установява следното:

-След настъпило на 16.09.2024 г. ПТП пострадалата Ф. К. е транспортирана в УМБАЛ „Св. Георги“ -Спешно отделение; оплаквала се е от силни болки в лява подбедрица, която е била деформирана, с функционална немощ. Направени са рентгенографии на подбедрица, таз, гърди, глава, ехография на корем, изследвания на кръв и урина. Установено е, че на Ф. К. е причинено диафизарно счупване на лява подбедрица (тибия и фибула).

Приета в Клиника по ортопедия и травматология с И3№65170/2024 и диагноза „Многофрагментна фрактура на лява подбедрица“. Оперирана е по спешност.

Счупването на лява подбедрица се изразява с деформация на подбедрицата, функционална немощ (не може да стъпва на крака), силни болки. Тази травма е довела до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник.

-Счупването на костите на лява подбедрица се проявява със силни болки от 7-8 степен по Визуалната аналогова скала. Болките се засилват при 4 движение на левия крак. Налагало се прием на аналгетици. Болките са със затихващ характер във времето.

-Ф. К. е била лекувана оперативно с открито наместване на счупените кости и поставяне на метални плаки и винтове. Престоят й в Клиниката по травматология е от 16.09.2024 до 22.09.2024. По време на лечението е приемала аналгетици и препарати за разреждане на кръвта, провела е курс с антибиотично лечение.

Ф. К. е била два месеца с гипсова имобилизация, трябвало е да ходи с патерици, без да стъпва на оперирания ляв крак. Била е затруднена в тоалет, обслужване и придвижване. Тя е трябвало да ходи с патерици 4-5 месеца след травмата.

Лечебният период при счупване на подбедрицата продължава 4-6 месеца. Необходимо е да се провежда ЛФК и физиотерапия. Пострадалата е имала болки в левия крак при натоварване.

Болките в левия крак са били най-силни след настъпване на ПТП от 16.09.2024. Били са от 7-8 степен по Визуалната аналогова скала.

Между процесното ПТП от 16.09.2024 и увреждането на Ф. К.

(счупване на лява подбедрица) съществува пряка причнинно-следствена връзка. Счупването на подбедрицата, известно като „бамперна фрактура“, се получава от удара в бронята на автомобила.

Във връзка с изготвяне на заключението е извършен личен преглед на ищцата на 18.11.2025. Тя ходи самостоятелно. Не куца. Работоспособна е.

Пострадалият й крак е с възстановена мускулатура и движение в глезена.

Оплаква се от болки в крака при натоварване и палпация. Оперативните рани са зараснали.

-В резултат на настъпилото на 16.09.2024 г. ПТП на Ф. К. е причинено счупване на лява подбедрица. Лекувана е оперативно, престояла в болницата шест дни. Нуждаела се от грижи и гледане, и имала придружител.

Заплатила е потребителската такса в размер на 34.80 лв и за придружител на пациент без ползване на легло -43.20 лв - общо 78 лв. Т.е., разходите са пряко свързани с настъпилото на 16.09.2024 г. ПТП.

От заключението на СТЕ с в.л. Т. П., което Съдът кредитира като неоспорено от страните, се установява следното: