Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 23.05.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 103/2023
Вид
Решение № 107
Подписан
23.05.2023
В сила
23.05.2023
Състав
МИРОСЛАВ НИКОЛОВ МИТЕВ, ЯВОР ПЛАМЕНОВ ТОМОВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Търговище, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233500600103 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. А. от с. ******* общ. *******, с ЕГН **********, чрез адвокат Д. Ж. от АК - Търговище срещу присъда № 2 от 09. 01. 2023 год. постановена по НДЧХ № 724/2022 год. по описа на Районен съд Търговище. Считайки присъдата за незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, се иска нейната отмяната и постановяване на нова, с която подсъдимата по делото бъде призната за виновна по предявеното и обвинение. Моли се за присъждане на претендираното обезщетение, предявено като граждански иск. Жалбата се поддържа на същите основания в с.з. от тъжителя и адв. Ж. от АК – Търговище.

Подсъдимата Ф. М. Е., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. А. Р. от АК – Търговище. Считайки присъдсата за правилна и законосъобразна, моли да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение.

След като провери оплакванията по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал.1 от НПК, съдът прие, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционният съд производството било образувано по 1 тъжба от И. А. от с. ******, общ. ******* против Ф. Е. от същото село, с повдигнато обвинение за три деяния, всяко от които осъществяващо състав на престъплението клевета по чл. 148, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 и чл. 147, ал. 1 от НК при условията на продължавано престъпление, а именно:

ЗА това, че на 08. 01. 2021 год. в гр. Търговище, в жалба с вх. № 79/08.

01. 2021 год. до Районна прокуратура – Търговище, Ф. Е. разгласила позорни обстоятелства за И. А., като му приписала престъпление, че в качеството си на длъжностно лице - кмет на с. ******, общ. *******, по повод изпълнение на службата му, а именно - че не изпълнявал задълженията си за връчване на съдебни книжа и в частност по заведеното от нея, срещу Община Търговище гр.д. № 47/2020 год. на РС - Търговище, както и че бил нарушил закона, допускайки под името й да фигурира подпис, който не бил положен от нея и не бил връчил съдебни книжа на лице, за което са били предназначени.

ЗА това, че на 15. 09. 2021 год. в гр. Търговище, в жалба с вх. № 250394Ф -00- 2203/15. 09. 2021 год. до Дирекция „Социално подпомагане“Търговище, Ф. Е. разгласила позорни обстоятелства за И. А., като му приписала престъпление – в качеството му на длъжностно лице - кмет на с.

******, общ. *******, по повод изпълнение на службата му, а именно - че не купувал храна на Ф. Я. и съпругът й Х. Х., двамата от с.*******, държал ги гладни, вземал им пенсиите, вземал им социалните помощи и ги присвоявал. и ЗА това, че на 16. 09. 2021 год. в гр. Търговище в жалба с вх. № 2317/ 16. 09. 2021 год. до Районна прокуратура – Търговище, Ф. Е. приписала престъпление на И. А. в качеството му на длъжностно лице - кмет на с.

*******, общ.*******, по повод изпълнение на службата му - че вземал парите - пенсиите и социалните помощи на Ф. Я. и съпругът й Х. Х., двамата от с. ******* и не им ги давал, а ги ползвал за свои нужди.

Съдът констатирал, че първото деяние от тъжбата не отговаря на условията по чл. 81, ал. 3 от НПК, а относно третото деяние - на условията по чл. 81, ал. 1 от НПК, поради което прекратил производството по тази част на тъжбата, като в тази част определението е влязло в сила.

Съдът дал ход на тъжбата на И. А. против подс.Ф. Е., в частта по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т .3 и чл. 147, ал. 1 от НК - за това, че на 15. 09. 2021 год. в гр. Търговище, в жалба с вх. № 2503-94Ф -00-2203/ 15. 09. 2021 год. до Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, подс. Е. разгласила позорни обстоятелства за И.

А. и му приписала престъпление /по раздел III, глава V от НК/ в качеството му на длъжностно лице - кмет на с.*******, общ. *******, по повод изпълнение на службата му, а именно - че не купувал храна на Ф. Я. и съпругът й Х. Х., двамата от с. *******, държал ги гладни, вземал им пенсиите, вземал им социалните помощи и ги присвоявал.

В производството бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител А. срещу подс. Е. за сумата от 800 лв., като обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди.

2

За да постанови процесната присъда първостепенният съд приел за установено от фактическа страна следното.

На 15. 09. 2021 год. в Дирекция „Социални подпомагане“ - Търговище била получена жалба, входирана под № 2503-94ф-00-2203. Жалбата била подадена и подписана от подс. Ф. Е. и в нея било посочено следното:

Уважаеми директор,

Аз живея в село ******, община Търговище, ул. “*******“ ****.

Съседите ми Х. А. ЕГН **********, който има ****** проблеми и съпругата му, която също не е с добро здраве г-жа Ф. М. М. ЕГН **********, живеят на адрес ул. “****** “ №**** с.*******, обл. *******. От тяхно име като съвестна гражданка искам да Ви уведомя, че гореспоменатите лица много пъти са казвали, че са гладни и са молели за храна комшиите и нас, а ние сме им давали храна.

По-късно научих, че тези наши съседи са получавали пенсия и помощи от държавата. След като ги попитах по какъв начин си получават пенсията и помощите отпуснати от държавата, ми отговориха, че от дълги години ги получава кметът на село ******* - И. А., който през определено време им давал хляб и кренвирши /салами/ от магазина, който принадлежи на него.

Искам да се проучи:

С какво право пенсията и помощта отпуснати от държавата на това семейство се получават от страна на друго лице?

Какво става с тези средства, за какво се харчат, има ли спестени пари?

Моля, да се проследяват и проучат къде и как се харчат тези държавни помощи отпуснати на това семейство?

Суважение: /подпис/.

По повод на така подадената в Дирекция „Социално подпомагане“ Търговище жалба била извършена проверка, която завършила със заключение, че не е установено нецелесъобразно изразходване на средствата от отпуснатите социални помощи.

Частното обвинение настоявало, че чрез жалбата, подадена до Дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище, подс. Е. е осъществила и двете форми на престъплението клевета - разгласила позорни обстоятелства за тъжителя /че не купувал храна на Ф. М.а Я. и съпругът й Х. А. Х., двамата от с.****** и ги държал гладни/ и му приписала престъпление /че им вземал пенсиите и социалните помощи и ги присвоявал - т.е. престъпление по раздел III, глава V от НК/. Клеветата била извършена спрямо тъжителя в качеството му на длъжностно лице - кмет на с. *******, по повод изпълнение на службата му.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отбелязал, че първата форма на изпълнителното деяние на клеветата представлява разгласяване т.е. довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.

Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Същият следва да е неистински. Втората 3 форма на клеветата е приписване на престъпление, което представлява твърдение за осъществено от пострадалия конкретно престъпление, което той не е извършил. От субективна страна клеветата може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Умисълът за клевета се изключва при основана на обективни факти увереност в истинността на изложените твърдения.

Преценявайки обосноваността на обвинението, съдът установил, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви и безспорно установяват следното:

На първо място било установено, че отношенията между подс. и тъжителя били влошени по повод гражданско дело, водено между подс. Е. и Община Търговище.

Съдът приел за безспорно, че именно подс. е подписала и подала процесната жалба с вх.№ 2503-94Ф-00-2203/ 15. 09. 2021 год. до Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище. Това обстоятелство не се оспорва и от подс. Е..

Безспорно установено е, че към момента на подаване на жалбата тъжителят е бил кмет на с. *******, общ. ******* и следователно същият е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК.

Безспорно доказан бил и факта, че съдържанието на въпросната жалба било разгласено, доколкото е станало достояние на органите на Дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище, както и, че по повод на жалбата е била извършена проверка, която не е установила нарушения.

Съдът анализирал дали в процесната жалба се съдържат изразите, инкриминирани като клеветнически от частното обвинение. От съдържанието на жалбата е видно, че с нея подс. е сезирала Дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище, като е описала състоянието на Х. Х. и Ф. Я., предвид психичните им заболявания /които са безспорно установени/ и споделеното от тях, че пенсиите им се получават от кмета на селото. В жалбата не било записано нито, че тъжителят не купувал храна на Ф. Я. и съпругът й Х. Х., нито, че държал гладни двамата. Напротив, в жалбата е отразено следното: „След като ги попитах по какъв начин си получават пенсията и помощите отпуснати от държавата, ми отговориха, че от дълги години ги получава кметът на село ******* /И. М. А./, който през определено време им давал хляб и кренвирши /салами/ от магазина, който е негов. Съдът приел, че цитираният текст не съдържа твърдение на подсъдимата, а отразява информация, получена от трети лица във връзка с която тя е задала и въпросите: „С какво право пенсията и помощта отпуснати от държавата на това семейство се получават от страна на друго лице?“, „Какво става с тези средства, за какво се харчат, има ли спестени пари?“ и „Моля да се проследят и проучат къде и как се харчат тези държавни помощи отпуснати на това семейство?“. В нито един от въпросите, поставени от подс. не било споменато името на тъжителя. Липсвало твърдение, че е налице противоправно поведение от негова страна, нямало изложени позорящи обстоятелства, 4 накърняващи доброто му име в обществото. Отделно от това, от събраните по делото доказателства, включително пълномощното, приложено по преписка вх.№ 79/2021г. на РП - Търговище, се установило, че действително пенсиите на Ф. Я. и Х. Х. са получавани от тъжителя т.е. посочените данни не са неистински.

Пред съда подсъдимата заявила, че с подаването на жалбата до Дирекция „Социално подпомагане“ не е имала за цел да опозори кмета, а да помогне на съседите си. Посочила, че Х. и Ф. живеели в съседство, били болни хора и често искали храна не само от нея, но и от другите комшии.

Тези твърдения на подс., не били опровергани от останалите доказателства по делото, включително показанията на разпитаните свидетели. Затова съдът приел обяснението на подс., че е написала жалбата на база впечатленията си от поведението на Ф. и Х. и чутото от тях е напълно логично и правилно. В този смисъл не може да се инкриминира лично впечатление, лично възприятие на някакви факти от действителността. Въз основа на тези факти подс. е формулирала въпросите си в жалбата.

По идентичен начин съдът стигнал до извода относно наличието, или по – скоро липсата на втората форма на изпълнителното деяние на вмененото престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 3 и чл. 147, ал. 1 от НК, а именно приписване на престъпление. Съдът констатирал, че в жалбата не се съдържа твърдение на подс., че тъжителят е присвоявал пенсиите и помощите на двете лица. Няма твърдение, че същият се е разпоредил противозаконно с получените парични средства на Ф. и Хасан, а е отправено искане да се проучи на какво основание са получени същите и какво се случва със средствата. От изложеното съдът приел, че изведените в тъжбата признаци на престъплението присвояване /престъпление по раздел III, глава V от НК/ са резултат от собствен прочит на жалбата от страна на тъжителя, доколкото такива не се съдържат в нея.