Решение № 3887 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3887 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20251100505630 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба от 18.03.2025 г. на длъжника М. Я. Х. срещу постановление за налагане на глоба изх.№ 1279/21.02.25 г. по изпълнително дело № 20248530400630 на ЧСИ А.Д..

Жалбоподателят поддържа, че действието било незаконосъобразно. Не бил призован в срока по чл. 528, ал. 1 ГПК, с което бил лишен и от възможност да заяви становище по ал. 2 на посочения текст. ЧСИ не взел необходимите мерки по чл. 528, ал. 4 ПК и ЗЗДет. Жалбоподателят изпълнил задължението си да предаде детето, като то отказало да тръне с взискателя.

Моли съда да отмени постановлението и да му присъди разноските по делото.

Ответникът по жалбата – взискателят А.В.Н., оспорва жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които са описани извършените по делото действия. На 03.02.2025 г. процедурата приключила без предаване на детето поради това, че същото заявило, че не желае да се вижда с баща си.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20248530400630 на ЧСИ А.Д. е образувано по 1 молба на А.В.Н. срещу М. Я. Х. по изпълнителен лист от 14.07.2022 г., издаден по гр.д. № 46855/2017 г. на СРС, 149 състав за принудително изпълнение на решение за определен режим на лични отношения с детето Р.А.Н..

На 20.11.2024 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му на 25.11.2024 г /л. 15/.

На 06.12.2024 г. е постъпило становище от длъжника, в което е посочено, че от есента на 2023 г. отношенията между детето и баща му се влошили поради действия на последния, както и че не иска да се вижда с баща си.

Изразява готовност да осигури съдействие при предаване на детето на всяка от посочените в поканата дати, както и че детето е почти пълнолетно и следва неговите чувства, емоции и воля също да бъдат зачетени.

С молба от 11.12.2024 г. от Р.Н. ЧСИ е уведомен, че детето не желае да се вижда с взискателя.

С разпореждане от 08.01.2025 г. е насрочено предаване на детето за 03.02.2025 г., 16,30 часа, за който длъжникът е бил уведомен по телефона на същата дата, като на 27.01.2025 г. му е бика връчена и призовка – в срока по чл. 528 ГПК, като становище е постъпило още при връзване на поканата за доброволно изпълнение.

На 03.02.2025 г. до ЧСИ е постъпило уведомление, с приложен болничен лист за детето, с което се иска да бъде отменено насроченото предаване поради заболяване. Искането е оставено без уважение с разпореждане на ЧСИ от същата дата,

Видно от съставения протокол за предаване на дете от 03.02.2025 г., на посочения в поканата адрес, в деня и часа на насроченото действие пред входа на сградата, в която живее детето, са се явили майката, бащата, свидетели, както и детето. Последното било с приготвен багаж – бельо, козметика и дрехи, но е заявило, че не желае да тръгне с баща си и се е прибрало във входа.

Поради това предаването не е извършено.

С постановление от № 1279/21.02.2025 г., по искане на взискателя от 19.02.2025 г., на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева на за неизпълнение на задължението за предаване на детето на 03.02.2025 г.

Обжалваното действие е незаконосъобразно поради следните съображения:

Съгласно чл. 528, ал. 5 ГПК ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение. В случая длъжникът изпълнява доброволно - осъществява действията, които е способен да осъществи, предвид възрастта на детето подготвя багажа му и осигурява присъствието му на предаването. Такова в случая не е осъществено, както сочи и самият ЧСИ, не поради поведение на длъжника, а поради липсата на желание у детето да тръгне с баща си. Ето защо не са налице предпоставките за налагане на глоба на длъжника. ЧСИ има на разположение мерките по чл. 528, ал. 4 ГШПК, с които да осигури предаването на детето.

С оглед разпоредбата на чл. 528, ал. 6 ГПК, според който обжалваното действие подлежи на изпълнение едва след влизане в сила на постановлението, както и предвид постановяване на решението, обективираното в жалбата искане по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението следва да бъде оставено без уважение.

2

На жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за единствено за държавна такса, като доказателства за такива за адвокатско възнаграждение не са представени.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата от 18.03.2025 г. на М. Я. Х. - длъжник по изпълнително дело № 20248530400630 на ЧСИ А.Д., наложената с постановление изх.№ 1279/21.02.25 г. глоба в размер на 200 лева на за неизпълнение на задължение за предаване на дете на 03.02.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в частта по искането по чл. 438 ГПК.

ОСЪЖДА А.В.Н., ЕГН ********** да заплати на М. Я. Х., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 25 лева - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3