Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 10.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 624/2022
Вид
Решение № 11
Подписан
10.01.2023
В сила
10.01.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.289, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. П. 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500624 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №493/12.05.2022г., постановено по гр.д.№4196/2021г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от ЗАД „А.“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: грС., ул.“С.К.“ №2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И. и изпълнителния директор В.П.К.-М., чрез процесуалния представител юриск.Н. Д. К., против „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: грС., бул.“М.“ №3, иск с правно основание чл.410 КЗ, във връзка с чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 3203,97лв.- главница за дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки“ застрахователна полица №0307К6009900902 от 11.04.2019г., със срок на действие от 11.05.2019г. до 10.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на настоящата искова молба- 19.08.2021г., до датата на окончателното изплащане на вземането, както и иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 436,13лв. за периода от 14.04.2020г. до 16.08.2021г., като неоснователен и недоказан.

1

Осъден е ЗАД „А.“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: грС., ул.“С.К.“ №2, да заплати на „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: грС., бул.“М.“ №3, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 400лв., сторени разноски в производството.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Автомагистрали“ ЕАД, с ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: грС., район „В.“, бул.“Ц.Б. ІІІ“ №215, ет.4.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „А.“, чрез процесуалния му представител юриск.Н. Д.- К..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Сочи се, че за да отхвърли изцяло предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ответната страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството си на лице, отговорно за стопанисване и поддържането на републиканските пътища, не е регресно отговорна пред застрахователя на пострадалия от неправомерни действия, лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с ДК №..

Счита се, че така формирания извод на първата инстанция е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби на българското законодателство. В тази връзка се твърди, че в хода на съдебното дирене, безспорно е установено и неоспорено, че е налице застрахователно правоотношение между ищцовото дружество- ЗАД „А.“ АД и собственика на МПС „Фолксваген Тигуан“ с ДК №.. както и че ответникът упражнява дейност по стопанисване и ремонт на Автомагистрала „Тракия“.

Визира се, че няма основателна причина, първоинстанционния съд да игнорира съдебно- автотехническата експертиза и да я остави без внимание в процеса на формиране на вътрешното си убеждение.

Твърди се, че подходът на първоинстанционният съд по отношение на допуснатия свидетел З.К.-Ц. е изцяло погрешен, както в процесуалноправен, така и в материалноправен смисъл.

Твърди се, че за целия пътен участък, обхващащ автомагистрала „Тракия“ от гр.Бургас до грС., отговорност носи ответната страна Агенция 2

„Пътна инфраструктура“. Съответно според действащото законодателство, по протежение на всички автомагистрали на територията на страната е задължително да бъдат създадени условия за недопускането на преминаващи животни, чрез изграждане и поддържане на съответните съоръжения.

Изискването е императивно, поради опасността от ПТП на пътища с разрешена по- висока максимална скорост. Приема се, че това задължение, ответната страна не е изпълнила.

Приема се, че буди недоумение, изводът на първоинстанционният съд, че разпитания свидетел е „безспорно заинтересуван“.

Визира се, че в постановеното решение, съдът цитира приетите Общи условия на ЗАД „А.“ АД, за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и поточно чл.59 от същите. Приема се в тази връзка, че формираното правно мнение по отношение на съдържанието на цитираните разпоредби е неправилно, резултат от формален прочит и интерпретация.

Счита се, че елементите на застрахователното правоотношение са категорично установени и не се оспорват.

Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да направи обоснован извод за наличие на типичната хипотеза на отговорност по реда на чл.410 от КЗ.

Приема се, че е доказана и последната предпоставка на регресния искреалното плащане на застрахователното обезщетение. В този смисъл се сочи, че по делото са предоставени категорични доказателства за начина на определяне, остойностяване на щетите и реалното плащане на сумата.

Искането е да се постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо това се уважат предявените граждански искове, като основателни и доказани.

Моли се за присъждане на извършените разноски и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство и в настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице- помагач по делото- „Автомагистрали“ ЕАД, чрез юриск.В.Т..

Счита се в същия, че първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се приема за категорично 3 доказано наличието на деликта, като стоящо в основата на правотата на регресния иск.

Сочи се, че в хода на процеса не се доказва механизмът на осъществяване на процесното събитие, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Твърденията за сблъсък с животно, появило се на пътното платно, произтичат единствено от него и не се подкрепят от никакви надеждни доказателства. В тази връзка се приема, като убедителен извода на съда, че достоверността на показанията на водача на МПС се намалява и не следва да се има предвид. В хода на процеса не се доказва начинът на възникване на твърдяната вреда, причинната връзка между нея и виновното противоправно поведение на служители от АПИ или респективно на „Автомагистрали“ ЕАД.

Писмен отговор от другата страна в процеса- Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представляващ Областно пътно управление- П. в указания срок не е постъпил.

С Определение №1733/24.08.2022г., постановено по гр.д.№4196/2021г. по описа на РС- Пазарджик е оставена без уважение въззивна жалба с вх.

№11643/06.06.2022г., от ищеца по делото- ЗАД „А.“ АД, с ЕИК 121976907, със седалище и адрес на управление: грС., ул.“С.К.“ №2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И. и изпълнителния директор В.П.К.-М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Д. К., в частта в която е инкорпорирана молба по чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението е постановено при участието на трето лице- помагач„Автомагистрали“ ЕАД, с ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: грС., район В., бул.“Ц.Б. ІІІ“ №215, ет.4.

Против това определение е постъпила частна жалба от „Застрахователно дружество А.“ АД, чрез процесуалния му представител юриск.Ц.Р..

Твърди се в същата, че юрисконсултското възнаграждение, присъдено на ответника, следва да е в минимален размер от 100лв., тъй като делото не представлява правна и фактическа сложност, а е стандартно регресно дело, идентично с всички дела от този вид и с такъв предмет.

Визира се, че аргументите по отношение на разноските, изложени 4 подробно във въззивната жалба се поддържат и в настоящата частна жалба.

В указания срок, писмени отговори от страна на „Агенция пътна инфраструктура“- Областно пътно управление Пазарджик и третото лицепомагач „Автомагистрали“ ЕАД на подадената частна жалба не са постъпили.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Застрахователно дружество А.“ АД, представител не се явява. От последния е постъпила молба, в която се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена.

Съответно се постанови решение, с което се отмени първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано. Моли се за присъждане на разноски по делото.

За ответникът- Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление- П. редовно призован не се явява представител. От страна на процесуалния му представител юриск. Б. е постъпило писмено становище в което се оспорва подадената въззивна жалба, като се счита, че тя е неоснователна, необоснована и недоказана. Излагат се съображения в този смисъл. Иска се да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. При условията на алтернативност се моли да се уважи предявения обратен иск.

Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Трето лице- помагач- „Автомагистрали“ ЕАД, редовно призован, представител не се явява. От същият е постъпило писмено становище, в което се оспорва подадената въззивна жалба. Моли са за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба от „ЗАД А.” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: грС., ул.„С.К.” №2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И. и изпълнителния директор В.П.К.-М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Д. К., против „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: грС., бул.„М.“ №3.

Искането в същата е, съдът да постанови решение, с което ответникът 5 да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3203,97лв.- главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на настоящата искова молба- 19.08.2021г., до датата на окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 436,13лв., за периода от 14.04.2020г. до 16.08.2021г., както и направените съдебни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.

С Определение №2437/03.12.2021г., на основание чл.219 ГПК, първоинстанционния съд е конституирал „Автомагистрали“ ЕАД, с ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: грС., район В., бул.„Ц.Б. III“ №215, ет.4, представлявано от Д.П.Х., И.С.С., като трето лице помагач на страната на ответника и е приел на основание чл.219, ал.3 ГПК за съвместно разглеждане предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление- П. с адрес: гр.П. ул.„А.С.“ № 20, представлявано от инж.

М.А.Ш., срещу „Автомагистрали“ ЕАД, с ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: грС., район В., бул.„Ц.Б. III“ №215, ет.4, представлявано от Д.П.Х. И.С.С., обратен иск. В последният е направено искане, да бъде осъдено третото лице помагач- „Автомагистрали” ЕАД, привлечено на основание чл.219, ал.1 ГПК и ответник по този иск, да заплати сумата от 3640,10лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба- 29.09.2021г. Претендира се разноски по настоящия иск спрямо третото лице.

Твърди се в исковата молба, че с комбинирана застрахователна полица №0307К6009900902 от 11.04.2019г., ЗАД “А.” е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на автомобил марка „Фолксваген Тигуан“, с рег.№ .. собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, със срок на действие от 11.05.2019г. до 10.05.2020г.

Сочи се, че на 15.11.2019 г., в 21:00 часа, на автомагистрала „Тракия“ по посока грС., на около 28 километра от гр.П. лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ е участвал в ПТП, предизвикано от внезапно излязло на пътното платно животно- куче. Вследствие на произшествието, описаното МПС понесло значителни материални вреди. В резултат на описаното ПТП, на 16.11.2019г., водачът на лекия автомобил З.К.-Ц. депозирала Заявление за изплащане на обезщетение за вреди пред ищеца по застраховка „Каско на 6