Решение № 361 от 08.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. П., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100474 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата С. А. Я., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Р.“ № 1, ЕГН **********, е предявила срещу ответника „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ал. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, ЕИК ***, иск за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на договор за потребителски кредит, сключен между тях.

Ищцата пояснява, че на 08.08.2025 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 1491561, с главница от 2 500 лв. (1 278,23 евро). Твърди, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от с. з.

Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по делото, да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът изтъква, че договорът е валиден и не страда от порока, заявен от ищцовата страна. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):

1

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на процесната сделка помежду им.

От съдържанието на самия договор, копие от който е приобщено към доказателствения материал, стават ясни и базисните параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 2 500 лв. (1 278,23 евро);

- годишен процент на разходите – 49,66 %;

- годишен лихвен процент – 23,33 %;

- обща стойност на плащанията, обхващаща главницата и договорната лихва – 3 375 лв. (1 725,61 евро), от което следва, че размерът на договорната лихва е 875 лв. (447,38 евро);

- погасяване – чрез 18 месечни вноски, разписани в погасителен план;

- изчисляване на годишния процент на разходите (чл. 4 от договора) – „изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“.

Общите условия към кредитната сделка не са представени по делото.

Анализираният договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).

Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора, ответникът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 2 всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр.

Пловдив, Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр.

Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр.

Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр.

Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за потребителски кредит, оспорван от ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем общи формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.

Както беше изяснено, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор по чл. 22 ЗПК.

Ето защо и предявеният иск се явява основателен.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, включват заплатената държавна такса по делото – 69,02 евро.

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в 3 производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д.

Д. Г. от Адвокатска колегия – гр. Л., с адрес на кантората в гр. Т., ул. „З. С.“ № 7, ет. 4, офис 30, с личен адвокатски № ***, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл.

38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 180 евро (с включен ДДС от 30 евро).

Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в една така ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си.

Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която е ориентирана към доводи за недействителност на процесния кредитен договор. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищцата не е взел лично участие.

Събрани са единствено писмени доказателства и то в много малък обем. Спорният предмет не е на много висока материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Изтъкнатото в предходния абзац, съобразно данните от делото, отговаря и на критериите, въведени с актуалния нормативен режим на чл. 38, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗАдв.

Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представените документи, изходящи от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

4

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за потребителски кредит с № 1491561/08.08.2025 г., сключен между С. А. Я., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Р.“ № 1, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ал. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, ЕИК *** (като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ал. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, ЕИК ***, да заплати на С. А. Я., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Р.“ № 1, ЕГН **********, сумата от 69,02 евро – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ал. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. Д. Г. от Адвокатска колегия – гр. Л., с адрес на кантората в гр. Т., ул. „З. С.“ № 7, ет. 4, офис 30, с личен адвокатски № ***, сумата от 180 евро – възнаграждение, с включен ДДС, за безплатната правна помощ, оказана на ищцовата страна по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5