Решение № 912 от 02.08.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20214110100830 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК. Ведно с брачния иск са предявени искове за предоставяне упражняване на родителски права спрямо непълнолетни деца, лични отношения, издръжка.

В исковата молба на Ев. Ж. В. Т.. се излагат твърдения, че ищцата и ответника са сключили граждански брак на 22.08.2002г. в Б***, провинция ****, община****, за което е съставен акт за брак №12 от 22.08.2002г., като съпругата приела фамилното име Т.. Сочи се, че от брака си страните имат родени две ненавършили пълнолетие деца-М Т.-В. Т., родена на ****г. и А Т.- В. Т., родена на ****. Излагат се твърдения, че съпрузите от 2016г. живеят в Б***, където закупуват две къщи в с.И****. Излагат се твърдения, че децата учат в ****и знаят добре български език. Твърди се, че отношенията между съпрузите се влошили в началото на 2020г. и двамата се разделили, като всеки заживял в отделна къща. Сочи се, че през месец август 2020г. двамата съпрузи подали молба за развод по взаимно съгласие, но поради промяна в поведението на ответника, изразяващо се в увреждане на имуществото в къщата, където живее и която е била семейното жилище, съпругата оттеглила съгласието си за развод и делото било прекратено. Ищцата заявява, че с ответника не са се виждали от месец октомври 2020г., като не знае дали е в Б*** или чужбина. През месец януари 2021г. разбира, че е в ***, но не е дал адрес. Ищцата счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения, поради което отправя искане за прекратяване на брака им с развод, като съдът да приеме, че вината за брачното разстройство е на ответника.

Ищцата отправя искане родителските права по отношение на децата М и А Т. да се предоставят за упражняване на нея като тяхна майка, а за бащата да бъде определен режим 1 на лични отношения с децата, посочен в исковата й молба. Ищцата отправя искане за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за децата в размер на по 350лв. месечно за всяко от двете деца, считано от образуване на настоящото производство до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира се и издръжка за минало време, както следва: за детето М, за периода 01.03.2020г.до образуване на настоящото производство в размер на по 350лв. на месец или общо 4200 лв. за 12 месеца; за детето А- издръжка за минало време, за периода 01.09.2020г. до образуване на настоящото производство в размер на по 350лв. на месец или общо 2450 лв. за седем месеца. Ищцата заявява, че желае да не носи фамилното име Т.. Ищцата заявява, че семейното жилище в с.И***, собственост на детето А** е необитаемо, поради унищожаването му от ответника. Отправя искане за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В исковата молба на Д. М. Т.., по която е образувано производството по присъединеното гр.дело №****г. по описа на ВТРС и в отговора на Д. М. Т.., депозиран в срока по чл.131 от ГПК се излагат твърдения за настъпило брачно разстройство на сключения между Д. М. Т.. и Е.В. Т. гр аждански брак, като се отправя искане за прекратяването му, без съдът да се произнася по въпроса за вината на брачното разстройство. Сочи се, че бащата на децата М и А Т. не възразява родителските права да бъдат предоставени на майката Ев. Ж. В. Т.., като за бащата се определи посочения в неговата молба режим на лични отношения с децата. Моли се за определяне на минималния размер на издръжка, която бащата да заплаща за децата и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на майката на децата до навършване на пълнолетие на детето А Т..

От страна на Е.В. Т. е постъпил в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, подадена от Д. М. Т.., в която се оспорва предложения с молбата, подадена от пълномощника на Д. М. Т.. режим на лични отношения на бащата с децата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Ев. Ж. В. Т.. и ответника Д. М. Т.. са съпрузи. Сключили са граждански брак на 22.08.2002г. в ****, за което е съставен акт за брак *****. Предбрачното фамилно име на ищцата е В..

От брака си страните имат родени две деца – М Т.-В. Т., родена на ****. и А Т.- В. Т., родена на *****.

През 2016г. съпрузите, заедно с двете им деца се установили да живеят в Б**, като закупили две къщи в ****.

Видно от представените по делото служебни бележки, издадени от ***** детето М Т. е записана в училището в дневна форма на обучение и през учебната 2020г.-2021г. е в десети клас. Детето А Т. е ученичка през учебната 2020г.2021г. в девети клас. Децата 2 владеят български език.

В началото на 2020г. отношенията между съпрузите се влошили, като двамата съпрузи заживяли в различни къщи, като детето М останала при майката, а детето А-при бащата. Впоследствие детето А се връща при майка си и сестра си М. От есента на 2020 г. ответникът напуснал селото, в което живеели до този момент.

От представено по делото удостоверение се установява, че ищцата е с призната от **** от 30.04.2012г. и до сега инвалидност повече от 66%, като в същото удостоверение са посочени получени от ищцата обезщетения за инвалидност.

От изискания по делото социален доклад, изготвен от ДСП гр. С, се установява, че ищцата полага грижи за двете деца-М и А, като им е осигурила спокойна семейна среда и задоволяване на базовите потребности, адекватни грижи за здравето и емоционален комфорт. В социалния доклад е посочено, че децата не поддържат контакт с баща си. В социалния доклад е изложено, че детето М е със заболяване „с****”, както и проявява кожна алергия. Двете деца носят очила за корекция на зрението.Социалните работници са посочили, че децата се нуждаят от поддържане на взаимоотношения с другия родител и подходящ приятелски кръг.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ж Ш и З Т.

Свидетелката Ш каза, че познава ищцата и децата, а с ответника се познава малко.

Свидетелката заяви, че ищцата се грижи много добре за децата. Според свидетелката от около три години ищцата и ответника са разделени, като отначало детето А живеела при баща си, а М-при майката. Впоследствие А се върнала при майката, защото не се чувствала добре при баща си. Свидетелката заяви, че не й е известно ответникът да е давал пари за издръжката на децата. Ищцата работела и се грижела за децата и къщата. Свидетелката заяви, че не е виждала ответника да работи, но според нея имал доходи, защото живеел комфортно. Свидетелката каза, че ответникът има имоти в чужбина, във ****. Свидетелката Т, разпитана каза, че познава страните още от момента, когато закупили къщите в с. И**. В началото впечатленията й били, че са прекрасно семейство. Свидетелката каза, че през март 2020г. ищцата й споделила, че се разделили със съпруга си. Свидетелката заяви, че последно е виждала ответника през месец септември 2020г. Свидетелката заяви, че понастоящем двете деца М и А живеят при майка си, която се грижи за тях, както и че ищцата издържала семейството. На свидетелката не й е известно ответникът да е работил или да е пращал пари и подаръци за децата.

Изслушано по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, детето М сподели, че от пет години живее в Б*** и учи в гр.****. Детето каза, че родителите й се разделили през месец септември миналата година. Каза, че не знае къде е баща й, но не иска да установи връзка с него. Детето заяви, че преди да се разделят родителите й, баща й се държал лошо с майка им, карали се, баща й обиждал майка й, имало дело заради упражнено насилие. След раздалята на родителите М живее при майка си, която според казаното от детето, се грижи 3 добре за нея и сестра й. Детето А, изслушана по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, каза, че родителите й се карали помежду си. След раздялата на родителите, детето А останала при баща си, но през месец септември 2020г отишла да живее при майка си.

Детето каза, че не иска да контактува с баща си, защото „натрошил и наводнил” къщата.

Двете деца заявиха, че желаят да живеят при майка си, където се чувстват добре.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Настоящото производство е с международен елемент, предвид на това, че страните по делото са граждани на държави членки на ЕС, поради което компетентността на сезирания съд да разгледа молбата за развод, следва да се реши съгласно правилата на чл.3 от Регламент ЕО №2201/2003г. В конкретния случай , страните по делото, които са съпрузи, са имали последно обичайно местопребиваване на територията на Република **** в с.*****, като след раздялата им, единият от тях /в случая ищцата/ продължава да живее там, заедно със децата М и А. С оглед изложеното сезираният български съд се явява компетентен да разгледа производството за развод на страните по делото, на основание чл.3 ал.1 б „а” пр.2 от Регламента.

Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла, продължаваща повече от година е преустановила всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им, при което техният брак, съществуващ само юридически не е в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.

Ищцата е претендирала произнасяне по въпроса за вината на брачното разстройство поради, което съдът дължи произнасяне. След преценка на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели, съдът счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения има ответникът. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че след като заживяли в с.***, съпрузите създали у съседите впечатление за добро семейство, но впоследствие, отношенията им се влошили.

Между тях често възниквали противоречия, скандали. От заявеното от двете деца М и А при изслушването им се установи, че родителите им се карали, като баща им обиждал майка им.

По време на съвместния им живот ищцата изцяло се грижела за домакинството, за издръжката на цялото семейство. Двете разпитани свидетелки заявиха, че не им е известно ответникът да е работел, докато живеели заедно с ищцата. Децата също заявиха, че майка им ги издържала изцяло, дори, когато детето А живеела в една къща с баща си. Съдът кредитира показанията на свидетелките Ш и Т, защото същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, както и с изявленията на децата М и А, които са били очевидци на семейните скандали и отправяни от страна на баща им спрямо майка им обиди.

Съдът дава вяра на казаното от децата, като взе предвид това, че същите са във възраст, в 4 която правилно да възприемат и отразяват случващото се между родителите. От ответната страна не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават наведените в исковата молба твърдения. Съдът намира, че с поведението си и отношението си към съпругата си, ответникът е станал причина за разстройството на брачните отношения, поради което съдът, с оглед събраните по делото доказателства приема, че вината за разстройството на брака е на ответника Д. М. Т...

Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода, ищцата е направила искане след прекратяване на брака да не носи брачното си фамилно име-Т.. Разпоредбата на чл.53 от СК дава право на избор на този съпруг, който е променил името си при сключване на брака, след прекратяването на брака да запази брачното си име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от становището на другия съпруг по този въпрос.