Решение № 5023 от 30.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5023 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100500061 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от А. К. А. срещу решение № 20039163/31.05.2022г. постановено по гр. д. №61413/2018г. на СРС, ГО, 90 състав, с което частично е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 432 от КЗ срещу ЗАД „А.И.“ за сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост и взел предвид тежестта на всяко едно обстоятелство имащо значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е нарушил принципа на справедливост и репариране на вредите в пълен размер. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски.

От насрещната страна по жалбата е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която се претендира спрямо ответника ЗАД „А.И.“ АД сумата от 10000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2016 г. ПТП по вина на водач на МПС „Ауди А 8“ с рег. №**** Т. Н., застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания вследствие на счупване на първа метатарзална /предноходилна/ кост на десния крак, наложило извършване на репозиция на костните фрагменти и поставяне на гипсова имобилизация.

С решение № 20039163/31.05.2022г. постановено по гр. д. №61413/2018г. на СРС, ГО, 90 състав, ЗАД „А.И.“ АД е осъден да заплати на А. К. А. сумата от 5000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2016 г. ПТП, като за остатъка от 5000 лв. претенцията на ищеца е отхвърлена.

В частта, в която е уважена исковата претенция, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция е отхвърлена, е постъпила въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ до размера от 5000 лв., т. е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на претенцията с изключения размера на претърпените неимуществени вреди.

Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата, съдът следва да съобрази характера и вида на получените травматични 2 увреждания, начина, по който са се отразили върху ищеца – отражението върху неговото физическо и психическо здраве и личните и обществени контакти.

Безспорно установено е по делото, че травматични увреждания на ищеца /счупване на първа метатарзална /предноходилна/ кост на десния крак,/са настъпили вследствие на пътно-транспортното произшествие в резултат от преминаване на гума на автомобил през дясно ходило на ищеца, наложило извършване на репозиция на костните фрагменти и поставяне на гипсова имобилилизация, реализирало критериите на медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник“ за срок над 30 дни.. Изготвената СМЕ установява, че вследствие на инцидента ищецът е получил закрито счупване в основата на метатарзалната кост на десния крак, от което увреждане е изпитвал интензивни по сила и продължителност болки и страдания за около 2-3 месеца до пълното раздвижване на стъпалото, проведено е специализирано ортопедо-травматологично лечение, като под местна упойка е възстановена конфигурацията на счупената кост и е направена гипсова имобилизация на стъпалото. Впоследствие е проведено и оперативно лечение, като изводът на вещото лице е, че до края на живота си ищецът ще трябва да носи ортопедични обувки или стелки и не може да се възстанови по начина, по който е бил преди инцидента, а с носенето на ортопедичните обувки само може да се облекчи състоянието му. Променена била стойката на ищеца, а при по-продължително стоене изправено положение травмата отново се усещала. Според свидетелските показания на свидетеля Кастаманов и Дянков се установи, че вследствие на травмата ищецът не е могъл пълноценно да упражни професията си на хирург, тъй като се уморявал побързо от продължително стоене в изправено положение по време на операции. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са житейски логични, последователни и вътрешно непротиворечиви

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява вида на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията, възстановителния период и перспективите за окончателното оздравяване.

С оглед всичко изложено, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата във връзка с травматичните увреждания, причинени от процесния инцидент, неимуществени вреди, е в размер на 15000 лв., 5000 лв. от които няма спор, че са изплатени преди завеждане на исковата претенция, а 5000 лв. са присъдени на ищеца с първоинстанционния съд, в която част решението е влязло в сила поради необжалването му. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че в полза на ищеца следва да се присъди остатъкът от претендираната сума в размер на 5000 лв.

С оглед несъвпадането на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, като на ищеца 3 бъде присъдено допълнително обезщетение от 5000 лв.

По разноските:

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. На ищеца следва да се присъдят допълнително 1165 лв. разноски за първоинстанционното производство, като решението следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски за сумата 50 лв. За въззивното производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 100 лв. за държавна такса.

Поискано е и присъждане на сума в размер 800 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, но доказателства за заплатено такова не се намират в кориците на делото.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение № 20039163/31.05.2022 г. постановено по гр. д.

№61413/2018 г. на СРС, ГО, 90 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 432 от КЗ срещу ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК ****, за заплащане на сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищцата неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2016 г. ПТП по вина на водач на МПС „Ауди А 8“ с рег. №**** Т.

Н., застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания вследствие на счупване на първа метатарзална /предноходилна/ кост на десния крак, наложило извършване на репозиция на костните фрагменти и поставяне на гипсова имобилизация, както и в частта, в която А. К. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК ****, разноски в размер на 50 лв., и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на А. К. А., ЕГН ********** още 5000 лв., представляваща обезщетение за за нанесени на ищцата неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2016 г. ПТП по вина на водач на МПС „Ауди А 8“ с рег.

№**** Т. Н., застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания вследствие на счупване на първа метатарзална /предноходилна/ кост на десния крак, наложило извършване на репозиция на костните фрагменти и поставяне на гипсова имобилизация.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

4

ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на А. К. А., ЕГН **********, допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от 1165 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 100 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5