Решение № 6496 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6496 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Е. К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100512471 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на С. И. З., чрез процесуален представител адв. А. Т., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 16177/27.08.2024 г. на СРС, 25 състав, постановено по гр.д. 9 214/2023 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че дължи сумата от 313, 92 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер 105345 за периода м.05.2019 г. – до 30.04.2021 г., сумата от 36, 07 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 16.06.2022 г., сумата от 14, 59 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. 37 559/22 г. по описа на СРС, 25 състав. Със същото решение С. З. е осъден да заплати и сума в размер на 19, 70 лв. – 1 разноски в заповедното производство и сумата от 681, 42 лв. – разноски в производството пред СРС.

В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са твърдения, че съставът на СРС не е взел предвид изричната декларация, отправена до „Топлофикация София“ ЕАД от страна на другия ответник, който е и ползвател на имота и титуляр на партидата. Твърди се, че липсвали доказателства, установяващи избор на търговец за дялово разпределение, а в представения договор, сключен с „Техем Сървисис“ ЕООД липсва подпис, положен от ответника – въззивник.

Изложени са и твърдения, че СРС не бил разгледал и заявеното възражение за изтекла погасителна давност.

Иска се отмяна на съдебното решение в неговата обжалвана част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.

Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ/отм./ № 30, дело 1230/71 г. на Първи нотариус при СНС се установява, че Д.С.А. е признат за собственик на ап.

********“.

Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот 122, дело 13132/91 г. на Първи нотариус при СНС, Втори РС – София, Д.С.А. е дарил на дъщерите си Е.Д. З.а и О.Д.Р. собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот - ап. ********“.

Видно от представения нотариален акт за замяна № 105, дело 26790/94 г. на нотариус при СРС, О.Д.Р. е прехвърлила на зет си И. С.ов З. и сестра си Е.Д. З.а собствената си ½ идеална част от ап. ********“.

От представеното по делото заявление-декларация вх. № 1699/25.03.2002г., подписано от ответника Е.Д. З.а се установява, че същата е 3 поискала да й бъде открита партида касателно процесния имот.

От представените по делото фактури, извлечение от сметка за аб. № 105345, индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, представени от третото лице-помагач и неоспорени по делото, се установява, че на името на Е.Д. З.а за имота на горния адрес е открита партида под сочения абонатен номер. Предвид депозираното пред ищеца заявлениедекларация, волеизявлението на ответника Е. З.а за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното открИ.е на партидата на нейно име се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между “Топлофикация София“ ЕАД и Е.Д. З.а.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и са обвързали Е.Д. З.а, поради което за процесния период е налице сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и Е.Д. З.а, другия сочен ответник е без значение е дали и в какъв обем въззивникът-ответник С. З. притежава вещни права от процесния имот.

Основанието за облигационната обвързаност на ищеца и Е.Д. З.а, другия сочен ответник не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ето защо през процесния период единствено тя е била страна по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за същия топлоснабден имот. По тези мотиви възражението на въззивника, че липсва облигационна обвързаност между тях и ищеца се явява основателно и заявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При тези изводи безпредметно се явява обсъждането на останалите заявени в жалбата възражения.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на СРС в обжалваната му част подлежи на отмяна като следва да 4 бъде постановено ново решение, с което претенциите на ищеца по отношение на въззивника да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора решението на СРС следва да се отмени и в частта за разноските по отношение на въззивника З..

Същият има право на разноски, но такива не са заявени за присъждане респ. няма и данни да са сторени.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я р еш ен и е № 16177/27.08.2024 г. на СРС, 25 състав, постановено по гр.д. 9 214/2023 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че С. И. З. дължи сумата от 313, 92 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер 105345 за периода м.05.2019 г. – до 30.04.2021 г., сумата от 36, 07 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 16.06.2022 г., сумата от 14, 59 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. 37 559/22 г. по описа на СРС, 25 състав, както и в частта за разноските за сума в размер на 19, 70 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 681, 42 лв. – разноски в производството пред СРСи вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ заявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК

831609046 искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 ал.1 от ЗЕ срещу С.

И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******** за признаване за установено, че С. З. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 313, 92 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер 105345 за периода м.05.2019 г. – до 30.04.2021 г., сумата от 36, 07 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 16.06.2022 г., сумата от 14, 59 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху 5 главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. 37 559/22 г. по описа на СРС, 25 състав.

В останалата си част, както и по отношение ответника Е.Д. Стоилова решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. д-р Георги Павлов“ № 3.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6