Решение № 299 от 16.09.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Разлог, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20231240100597 по описа за 2023 година

Производството по делото е започнало по ИМ, депозирана от „Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С.. ж..“М..“, Б.П.С., с.6, ч/з адв.В.П.Г., против И.Л.Г., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Х.Д.“№3.

В ИМ се сочи, че м/у „Й.Б.", с предишно наименование „Т.Б.“ЕАД и ответника И.Л.Г., бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 09.06.2018 г., за ползване на мобилен №* и Допълнително споразумение към него от дата 09.06.2018 г., като ответникът е избрал да ползва абонаментен план Тотал 36.99 лв. с промоционални 15 000 MB, с уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до 09.06.2020 г. Въз основа на подписаните договор и допълнително споразумение, ответникът се е възползвал от предоставената му възможност и е взел мобилно устройство марка H.Р20L.D.B. на преференциална цена, заплатена на каса, в брой.

В ИМ се твърди, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския № на абоната №*, като за соченото потребление за периода от 15.09.2019 г до дата 14.12.2019 г. ищецът е издал:

- ф-ра №*/15.10.2019 г. за отчетния период на потребление от 15.09.2019 г. до 14.10.2019 г. с дължима стойност за плащане от 24.08 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума е била платима в срок 30.10.2019 г.

- ф-ра №*/15.11.2019 г. за отчетния период на потребление от 15.10.2019 г. до 14.11.2019 г. с дължима стойност за плащане от 51.00 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума е била платима в срок 30.11.2019 г.

Сочи се също, че за посочените месечни отчетни периоди - м.09/2019 г. и м.10/2019 г., длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „Й.Б.“ дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги общо на 75.08 лв., като към

Абонаментен план Тотал 36.99 лв. е начислена и неустойка за ползване на устройство от 100.31 лв., представляваща такава част от разликата м/у стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

Относно дължимата цена на устройството, ищецът в ИМ сочи, че в случаите в които на абоната е предоставено мобилно у-во за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, 1 потребителят дължи такава част от разликата м/у стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора.

В депозираната ИМ се излагат твърдения, че в чл.20 от Общите условия към договора за кредит е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Сочи се още, че съгласно чл.23, б.„б“ месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 от цитираните условия, неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума, а потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Твърди се, че в конкретния случай ответникът И.Л.Г. е подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала е процесните мобилни номера и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатила. Според ищеца, ответникът Г. е ползвала съответната далекосъобщителна услуга, съгласно сключения договор, задължила се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план. респ. същата е изпаднала в неизпълнение на договора си.

Ето защо се иска от съда да признае за установено, че “Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.

„М.“, ж..„М..“, Б.П.С., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С., има вземане от ответника И.Л.Г., ЕГН*, от 75.08 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури */15.10.2019 г., */15.11.2019 г. за периода от 15.09.2019 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК, до окончателното плащане на сумата, и сума от 100.31 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.06.2018 г. за мобилен №* за ползване на устройство H.Р20L.D.B., за което вземане в полза на ,,Й.Б.”АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 787/2022 г. по описа на РС-Рг.

Претендират се и разноските направени в заповедното производство, както и по настоящото делото.

В срока по чл.131 от ГПК, не е депозиран отговор от ответника.

В ОСЗ по делото, ответникът не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в тяхно отсъствие.

С оглед процесуалното поведение на ответника, процесуалния представител на ищеца сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съд. дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

По делото са налице формалните предпоставки по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, а именно - на ответника И.Л.Г. е връчен препис от ИМ и приложенията към нея по реда на чл.46, ал.2 от ГПК, на 25.01.2024 г. на майката на ответника, със задължение да предаде получените книжа. С връченото по този ред разпореждане са дадени изрични указания, че ответникът може да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това 2 отговор не е постъпил. Наред с това, съдът е счел, че определението за насрочване е редовно връчено по реда на чл.41, ал.1 от ГПК, тъй като в предходно връчените съдебни книжа изрично е указал, че страната, която отсъства повече от 1 месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени – с пр. чл.41 ГПК, както и че страната която живее или замине за повече от 1 месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съд. адресат, ако няма пълномощник по делото в Р.Б.. Като когато лицата по ал.1 не посочат съд. адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Ответникът е търсен през м.07./2024 г. и м.08./2024 г. по 3 пъти в сочените месеци, но не е открит, поради което съдът е приложил разпоредбата на чл.41 от ГПК. В същото време не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК - предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена.

Съгласно нормата на чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и настоящото производство. По настоящото от страна на ищеца е заплатена държавна такса за образуване на делото от 75,00 лева и адв. възнаграждение от 480,00 лева, като е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Установява се от приложеното по делото ч. гр. дело №787 по описа на съда за 2022 г., че ищецът е направил разноски общо от 205,00 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски общо от 760,00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Л.Г., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Х.Д.“№3, дължи на “Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„М.“, ж..„М..“, Б.П.С., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 75.08 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени ф-ри */15.10.2019 г., */15.11.2019 г. за периода от 15.09.2019 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК, /25.07.2022 г./ до окончателното плащане на сумата, и сума от 100.31 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.06.2018 г. за мобилен №*, за ползване на устройство H.Р20L.D.B., за което вземане в полза на ,,Й.Б.”АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 787/2022 г. но описа на РС-Рг.

ОСЪЖДА И.Л.Г., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Х.Д.“№3, да заплати на “Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„М.“, ж..„М..“, Б.П.С., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата общо на 760,00 лева, направени съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3