Решение № 373 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500212 по описа за 2022 година

С Решение № 1514/06.12.2021г., постановено по гр. дело № 3539/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, е отхвърлен предявения от ,,Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище гр. София против ,,Нов проект Бургас“ ООД със седалище гр. Бургас иск с правно основание чл. 415, ап. 1, т.

1 във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 000лева с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено проектиране на басейн и прилежащо машинно отделение към него по Допълнително споразумение от 09.11.2017г. към Договор от 12.06.2017г., ведно със законната лихва от деподиране на заявлението в съда - 30.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2187/2021г. на Районен съд Бургас, като погасено чрез прихващане с насрещното вземане в размер на 24 000 лева на ,,Нов проект Бургас“ ООД за неустойка за забава, дължима от ищеца на основание чл.12,ал.1от сключения между страните договор от 12.06.2017г. и Допълнително споразумение към него от 09.11.2017г. до 1 размера на по- малкото от двете вземания.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Булгаринженеринг 2000“ ЕООД, чрез адв.Д.З.-БАК, с която се излагат аргументи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се претендира неговата отмяна. Излага се становище относно извода на първоинстанционния съд, че след като ответникът осчетоводил фактурите, последният е приел, че проектът е предаден в завършен вид без недостатъци.

Навеждат се доводи за неоснователност на направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Посочва се, че районният съд следвало да разгледа първоначално заявените обстоятелства, впоследствие допълнени и пояснени от ищеца в срока по чл. 143, ал. 2 от ГПК. Развиват се съображения в тази насока. Изразява се несъгласие с извода на съда, че наведеното от ищцовото дружество твърдение за неспазване задължението по чл. 8, ал. 1 от договора се явявало преклудирано. Жалбоподателят твърди, че след като се запознал с отговора на исковата молба, както и с указанията, дадени с Определение № 2020 от 29.07.2021г., изрично отбелязал в първото по делото заседание, че срочното изпълнение на услугите по договора е обвързано с изпълнение на задължението по чл. 8, ал. 1. Оспорват се твърденията на ответника, че изпълнителят по договора имал задължение да възрази и предупреди другата страна, в случай, че предоставените материали са неподходящи за изпълнение на възложената работа. Посочва се, че въззивното дружество изпълнило надлежно задълженията си, изготвяйки и предавайки проекта. Пояснява се, че по отношение договорения в чл. 2, ал. 1 срок на изълнение, страните изрично приели, че същият е валиден само при условие, че посочените в Приложение 1 документи бъдат предоставени на изпълнителя. Подчертава се, че съгласно чл. 8, ал. 1 от договора, разработването на частите от проекта във фаза ,,Технически проект“, следвало да започне едва след представяне от възожителя на необходимите изходни данни, посочени в приложенвието. Изразява се несъгласие с доводите на въззиваемия за забава при изпълнение на услугите по договора.

В жалбата се твърди, че съгласно дадените от съда указания, ответното дружество следвало да докаже, че е изправна страна по договора. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателства (писмени и гласни). Излагат се аргументи, че в случая е налице приемане от поръчващия на изпълнените услуги. Посочва се, че след като последният 2 отразил в счетоводните си регистри процесните две фактури, въззвникът е изправна страна и възложителят дължи възнаграждение на цената на услугата. В жалбата се навеждат доводи относно предмета на сключения между страните договор. Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което ищцовите претенции да бъдат уважени изцяло и да бъде отхвърлено като неоснователно направеното възражение за прихващане от ответната страна - ,,Нов проект Бургас“ ООД.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции, както и в заповедното производство.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа депозираната жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде уважен.

Ответната страна по въззивната жалба - ,,Нов проект Бургас“ ООД депозира по делото писмен отговор, с който същата се оспорва изцяло.

Изразява се становище, че решението е правилно и законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци. В отговора се оспорват наведените от въззивника доводи за нарушение разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК.

Излагат се подробни съображения. Посочва се, че възраженията на ищеца се явявали преклудирани, тъй като са направени извън предвидения законов срок. В отговора се излага становище във връзка с правната природа на договора за изработка. Посочва се, че с този договор, изпълнителят се задължавал на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение. Навеждат се доводи, че изпълнителят следвало да предупреди възложителя, ако даденият му проект или доставеният му материал се явявал неподходящ за правилното изпълнение на работата. Твърди се, че в настоящия случай въззивникът (изпълнител) не сторил необходимото предупреждение, поради което отговарял пред възложителя за причинените вреди. В отговора на въззивната жалба се излага становище относно забавеното изпълнение на договорните 3 задължения. Отбелязва се, че страните договорили дължима неустойка - 0.1% на ден, но не повече от 10%. Твърди се, че следвало да бъде начислена неустойка в предвидения в договора максимален размер от 10%, тъй като закъснението, с което са предадени проекттите – края на месец август 2018г. било повече от 100 дни. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище гр. София против „Нов проект Бургас“ ООД със седалище гр. Бургас, с който се претендира да бъде прието за установено, че ответното дружество дължи сума в размер на 24 000 лева, представляващо възнаграждение за извършена и приета услуга за проектиране на басейн и прилежащо машинно отделение към него, които услуги са предмет на Допълнително споразумение от 09.11.2017г. към Договор от 12.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното събиране на сумата.

По делото не се спори, че по повод на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.03.2021г., постановена по частно гр. дело № 2187/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредено длъжникът „Нов проект Бургас“ ООД със седалище гр. Бургас да заплати на „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище гр. София сума в размер на 24 000 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на 4 заявлението – 30.03.2021г. до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че между страните е сключен Договор от 12.06.2017г. за изготвяне на проекти за изграждане на сграда, а впоследствие и Допълнително споразумение от 09.11.2017г., по силата на което споразумение страните са разширили предмета на сключения основен договор, като са добавили и проектиране на басейн и прилежащо машинно отделение, а ответната страна в качеството си на възложител по договора се е задължила да заплати цена за изработването на проекта за изграждане на басейн и машинно отделение към него в размер на 20 000 лева без ДДС. В исковата молба се посочва, че ищцовата страна е изпълнила поетите задължения по договора и е изработила проекта, но ответната страна не е заплатила договорената цена за проектирането на басейна и машинното отделение към него в размер на 20 000 лева без ДДС, поради което и именно тази сума претендира да бъде установена в настоящото производство.

Ответната страна по предявения иск депозира в първоинстанционното производство отговор на исковата молба на 09.07.2021г., в който оспорва претенцията, но не оспорва обстоятелството, че между страните действително е постигнато и Допълнително споразумение на 09.11.2017г., с което е разширен обхвата на техническото предложение, както и е определена допълнителна цена и срок за изпълнение на услугата. В депозирания отговор се посочва, че по делото не се представят доказателства изпълнителят да е предал на възложителя процесната проектна фаза в уговорения срок, която е следвало да изпълни. Посочва се, че при изпълнение на договорените услуги за проектиране, ищцовото дружество не е изпълнило същите в договорения обем, а тези, които е изпълнило са били некачествени и с огромно закъснение.

Предявява възражение за прихващане с дължима по смисъла на чл. 12 от сключения между страните Договор от 12.06.2017г. неустойка за забавено плащане до размера от 24 700 лева. На основание чл. 265 от ЗЗД ответната страна претендира допълнително възражение за намаляване на възнаграждението в размер на 25 000 лева, а в случай, че това възражение не бъде прието предявява възражение за прихващане на причинените вреди от изпълнителя поради некачествено изпълнение.

В отговор на предявените възражения, ищцовата страна в открито 5 съдебно заседание на 09.09.2021г. оспорва твърденията на ответната страна, че е изправна страна по договора и съдът с нарочно определение е допълнил своя доклад, като е указал на ответната страна за тежестта й да докаже по делото, че има качеството на изправна страна по сключения между страните договор.

За да отхвърли претенцията на „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище гр. София, първоинстанционния съд е приел, че на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се налага извод за дължимост на възнаграждението по сключеното допълнително споразумение от 09.11.2017г., разгледал е направеното възражение за прихващане от ответната страна и е приел, че ищецът е бил в забава за предаване на проекта в завършен вид в периода от 23.11.2017г. до 12.10.2018г. Съдът е приел, че при остойностяване на дните, включени в този период, съобразно механизма на начисляване на неустойката, установен от страните в чл. 12, ал. 1 от договора е видно, че вземането за неустойка надхвърля установения в същия текст лимит от 10% от цената на договора, поради което следва да бъде приложен лимита, а именно – сума в размер от 24 700 лева и при тези изводи, съдът е приел, че вземането на ответната страна е по-голямо по размер и е направил извода, че вземането по предявения иск е погасено чрез прихващане с вземането на ответника по чл. 12, ал. 1 от договора. Съдът в своите мотиви е приел, че наведените от ищцовото дружество за първи път в съдебно заседание от 09.09.2021г. твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 8 от договора да предостави необходимите на ищеца изходни данни, необходими му за изпълнение на възложената работа се явяват преклудирани, поради което и не ги е обсъждал.